Ползвам правото си отговор не заради отправените ми обвинения от г-н Чавдар Маринов, а поради читателите, които могат да бъдат подведени. Темата за произхода, прародината и държавническите традиции на българите е твърде важна, за да бъде сведена до междуличностен спор. И все пак бих искал да отбележа, че авторът на въпросната статия не е между познатите на науката специалисти по разглежданите проблеми. Даже ми се струва, че по научна ориентация стои твърде далеч от епохата на Късната античност и Ранното средновековие. Темата на докторската му дисертация потвърждава тази констатация, а тя е: "Понятието за жизнен свят между Хусерловата феменология и Хабермасовата теория на комуникативното действие."

Г-н Маринов има впечатляваща биография за начинаещ учен с твърде много отлични оценки и чести гастроли в чужди висши училища. Боя се, че натрупаните знания са му създали прекомерно самочувствие за критики в област, за която няма необходимата подготовка. Неприятно ми е, че като възпитаник на Националната гимназия за древни езици и култури, в която съм преподавал 7 години, и като студент в Софийския университет (Философски факултет), а по-късно и като негов докторант не е усвоил в достатъчна степен академичната етика. В статия от 6600 знака има твърде много негативни изрази като: "войнстваща историографска пошлост", "книжки с бледи отровнозелени корици" (издания на ОБФ "Тангра"), "традиционно комплексарство" (има предвид българите), учени, които "оцветяват атласи с различни боички", и като връх на всичко анонимен цитат от мое интервю, в което съм определен като примитивен расист и фашист?! Като добавка към този атестат на псевдоучен е направена изненадващата констатация, че се нареждам между "достойните продължители на Живковото дело". Поводът за тези филипики е моя бележка в едно наскоро дадено интервю, в което казвам, че след 100 години в Европа могат да изчезнат русите и синеоки хора. Всъщност по този повод просто съм цитирал статия от списание "Нейчър", в което пише: "Може да се прогнозира, че до 2100 година останките от местното население в Северозападна Европа ще бъдат прекалено нищожни, за да представляват жизнеспособно продължение на предишното им съществуване. В действителност ще са изчезнали." Все в тази връзка холандският министър на образованието и науката Ричард Маккълок твърди: "Мисля, че не след дълго холандците ще изчезнат... Ще мине време и бялото мнозинство ще изчезне." Това, млади човече, не е расизъм, още по-малко фашизъм, а логична



констатация за популационни процеси,



които ще заличат (според най-лошите предвиждания) един цял човешки вид от сегашна Северна Европа. И още - не се ужасявам от потъмняването на кожата на бъдещите европейци, но намирам, че днешните "руси" и "синеоки" имат също право на съществуване. Но това е друг разговор, който не е в интересуващия ни контекст.

Сега по съществото на темата. Казвал съм го и сега ще го кажа ясно за кой ли пореден път. Годината 681 не е начало на българската държавност, а етап от нейното развитие, което по време ни отвежда много по-назад. Никой не твърди, че българската държава е възникнала в 165 г. Това може да прочетете и в редактираната от мен "История на българите", зд. "Труд и знание", София, 2003 г. Датата 165 г. е указана по косвен път в "Именик на българските владетели" в една полулегендарна форма. Но повечето древни истории започват с някаква легенда, която никой професионален историк не пренебрегва. И понеже визирате старата история на франките - нима основателят на Меровингската династия крал Меровей не е легендарен? Французите се били отказали от галите. Та нима ние твърдим, че сме траки? Изказвайки съмнение относно достоверността на извори с легендарни компоненти, следва да се откажем от половината домашни източници - като например "Народното житие на св. Йоан Рилски", "Българска анонимна летопис от ХI в.", "Сказание за Сибила", епоса за Крали Марко и много други. Дали такъв подход би бил правилен? В хаотично визираните топоси от разни наши писания (от групата на псевдоучените) за читателя става ясно, че авторът на въпросната статия



се придържа към тюрко-алтайската хипотеза



Същата ние не приемаме поради натрупания напоследък емпиричен материал, който внася корекции в брадатите хипотези от началото на миналия век. Ясно заявих в изнесения доклад, който г-н Маринов не е чел, че причината за тяхната жизненост и натрапчива повторяемост е идеологически постолираното славянофилство, което обективно пречи за изясняване на ранния български етногенезис. В културно-политическото пространство на Евразия в периода I-VII век има такова стълпотворение от племена, религии, култури, квазидържавни и държавни традиции, че точното им разграничаване и ясно дефиниране е почти невъзможно. Но там и тогава протичат първите процеси на древнобългарската държавност. Нейният пръв по-ясно очертан силует виждаме в обединението на кан Кубрат (632-665). И в този смисъл пренасянето на центъра на същата тази държава на запад от кан Аспарух е само един етап от развитието й, а не начало в собствения смисъл на думата.

Какво неясно има в това съждение, възбудило толкова силно недоволството на г-н Маринов? Пак ще повторя - началната история на българите трябва да се пренапише въз основа на новите интерпретации, които предлагат просто една по-различна хипотеза. Становището за тюркския произход и език бе оспорено от независими от конюнктурата учени като Омелиан Притцак и Цветана Тафраджийска. То не е ново, но е незаслужено подценявано, за да се представят българите като татари, варвари-номади, шайка грабители, претопени от благородното море на балканските славяни. Това е твърде наивна и идеологически прозрачна теза.

Искам да утеша г-н Маринов, че ние тук също поназнайваме това-онова за какъв вид държава става дума през VI-VII век. В никакъв случай не поставяме знак на равенство между съвременните ни представи за държава и онази през Ранното средновековие. В някои от съчиненията по византийска история на проф. Елена Арвайлер се употребяват изрази като "национализъм", "патриотизъм", "индустрия", "империализъм" за ХII в. във Византия и въпреки това не съм забелязал да е уличена като изследователка, на която й липсва "съвременна социалнонаучна грамотност".

Който трупа знания, трупа и тъга, е казано в една мъдра книга. Аз бих добавил, че многото знания задължително възпитават у всеки изследовател и не по-малко скромност, която го кара да зачитат постигнатото от други преди него без оценки и квалификации от позицията на снобска научна компетентност.

-----------

Редакцията на "Сега" приключва спора "На колко века е българската държава?", опасявайки се, че дискусията ще трае 5 века.