Жълтите нарциси в Бишкек дадоха пролетна надежда на диктаторските "станове" в Централна Азия.
Ясен или одобряван от всички лидер на движението срещу Аскар Акаев липсва. Подобно на Юшченко в Украйна и на Саакашвили в Грузия, революционните лидери в Киргизстан са бивши апаратчици от режима, който те свалиха. Конфликтът е отчасти на кланова основа и между регионите, не само между демократите и деспотите. Смята се, че организираната престъпност участва в насаждането на нестабилност.
Но с повече късмет динамиката на силата на тълпата може да открие един период на по-справедливо и по-чисто управление, което ще прозвучи като заплашителна аларма за съседните постсъветски диктатури.
Ще се наложи международно посредничество, ако нещата излязат от контрол и потече кръв. Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) вече предложи услугите си.
След нагласените избори отпреди три седмици, които предизвикаха бунта, американците предупредиха Акаев да не се окопава във властта, променяйки конституцията, преди да изтече вторият му мандат през октомври. Имаше признаци, че той беше на път да го направи или че подготвя династично наследяване на властта, след като осигури депутатски места на сина си и на дъщеря си.
Сега, след като Акаев избяга от страната, това ще бъде приветствано като нова победа на глобалния поход за демокрация, който Белият дом провъзгласи като мисия на втория си мандат. "Ето, падна още една крепост на тиранията!"
А в Русия победата на Белия дом със сигурност ще бъде възприета като загуба за Кремъл. В Киргизстан Кремъл не направи гафовете и не изпита унижения, както се случи в Украйна. Въпреки това развитието на събитията в Бишкек разкриват колко е слаб Путин.
Където режимите оцеляха чрез избори - както наскоро в Молдова, - това стана на основата на антируска платформа.
Путин дойде на власт с обещание да възстанови величието и престижа на Русия, особено в "близката чужбина". Вместо това той председателства най-голямата ерозия на руското влияние в региона.
|
|