Понякога се налага да превеждам и затова тренирам с пресупозиции. Това са предположения за действително изказаното, скрито зад идиоми, реалии, автоматизирани изрази. Някои твърдят, че тук живеят езикът и мисленето. Та ловейки пресупозиции, се впуснах из родните медии.
Ако искате, вярвайте, ако не искате - не: за месец срещнах 54 пъти израза "бял човек в бяла държава", ширнал се от яден протест за нарушени права през жизнен идеал до самооценка. С пукването на демокрацията с него се преведе "нормална държава" - cъчетание, с което Филип Димитров просто описваше сложните цели на правителството си. Домашният фон на израза е тъмен. Най-добре е олицетворен от екзистенциално-кахърния герой, дето иска да е негър в Алабама, а майка му го изтърсила у нас. Външният фон е също американизиран, ала положително в образа на "бялата държава". Той е в смисловото гнездо на
"бяла техника", "бели пари", "бели кълки"
и т. н. до "бели манастири".
Съчетанието "бял човек в бяла държава" всъщност бе известно от политически коректните за социализма протестни жанрове, възпяващи борбата за общочовешка солидарност. Употребяваха го най-вече бледолики злодеи, които строяха капитализъм и рушаха природата из Дивия запад и Черна Африка. Героичен противовес им беше Гойко Митич - исти лесковачки jунак, югославски гастарбайтер в киностудията на ГДР ДЕФА, където играеше Токаихто и Чингачук. Към 1990-а обаче нашенските легални представи за подреден и свободен живот завиха от ГДР и СФРЮ към Западна Европа и САЩ. По стените взеха да пишат "Циганите на сапун" и WASP. "Mein Kampf" с подходящ портрет на Фюрера остави далеч зад себе си по тираж и реклама репортажа на Хана Арент за баналността на злото. Насиленото движение за общочовешка солидарност естествено отстъпи пред лесковачкия роштиль. А свободата в природата, представяна от ваклия бат' Гойко, се смени от осъзнатата необходимост в
държавата, носена от по-светлия бат' Бойко
Из тая шарения "бял човек в бяла държава" е знак за простодушна яснота в собствената самоценност, обща за министри, журналисти, икономисти, студенти, таксиджии, лекари и - все пак нека се представи държавността! - депутати. Това е извадката в 54 автоматизирани употреби.
Другият впечатляващ израз е "чужденците ще ни оправят". Среща се по-ограничено - изброих го 21 пъти. Иначе е неограничена нагласа, възбуждана при заселвания и очаквания на чужденци из затънтени места и туристически обекти. Тъй като донякъде цялата страна е нещо такова, често изразът се отнася изобщо до нея. Устойчиво се употребява от кметове, стрини и чичовци в жизнеутвърждаващи репортажи след покупка на селска къща от английски (вариант - японски) пенсионери. Тоест нещата вървят на оправяне и в наше село с увеличената от чужденците стойност на съборетините. И не е случайно, че зачестиха медийните изяви на румени дунди, които показват в прясно белосана къща познания по бит и душевност с "Бъилг'рски баанитса" и "нъздрейве с тшервеноу". Стратегическият поглед ще види зад това несимволично увеличаване на временната заетост, значи - и на доходите. Засега чрез работа за местните по обслужване на новодомците. После ей ги познатите им идат на гости, отварят кръчмата, цеха, училището: едни научават къде се родил Орфей, други - къде е умрял, трети усвояват местни занаяти, а четвърти - "Върви, народе възродени". Зер да не иде зян проектът за
преводи на химна в евросъюзни езици и румънски
Затова оправянето чрез чужденците блести в речта и на случайния депутат, обясняващ единението между култура и селски туризъм, и в разказа на необходимия кравар от с. Долен, който ги чака с истинското си мляко, дето никой не го изкупувал на истинската му цена. Е, неговите деца и внуци са в Гърция, Испания и Португалия, шпрехат езиците им, но не предават вярата - все пак са мюсюлмани.
Така не толкова едрите инвестиции, колкото човешките измерения показват, че България се намесва в глобалния обмен. Страната става привлекателно място за оправните, които се разбират по-добре с нас, отколкото със съплеменниците си. Впрочем това е подвижната група на прогреса във всяко човешко и животинско общество. За разлика обаче от животинския свят свободата й в човешкия е улеснена от позитивните пресупозиции. Ето защо англичанинът, заселил се в Добруджа, с право твърди, че най-хубавото тук след (или поради) липсата на много англичани е гостоприемството.
Накратко: чужденците правят все по-бяла държавата,
белите хора все повече се надяват да ги оправи друг
Тази надежда не се разколебава от отсъствието на взаимност, предполагаща чужди репортери да пърхат около наши пенсионери, купили си дом за старини край Брайтън или почиващи на Лазурния бряг. Здраве да е, и това ще стане, нищо, че засега в техните медии родовото ни име възражда средновековната идиоматика около "бугри" - мърляви и простовати люде. За такива случаи ни е дадена и утехата, че пресупозициите не са нещо реално. По същество те са само мътни подозрения за възможен смисъл под автоматизирани изрази.
Бих попитал езиковедски и стилистически грамотния г-н Денков има ли връзка между "зелените гущери" и "зеления кон"? Между "червеното ферари" и "червената бабичка"? Между "жълтото около устата" и "жълтиците"?
"Бяла техника" и "бяла държава"?! Айсиктир, бе, баате!