|
Иван Сенокозлиев е роден в София на 12 юни 1923 г. Завършва Трета прогимназия, а после Софийската семинария. Две години учи в Богословския факултет, след което се прехвърля в Софийския университет и завършва история. Три години работи като гимназиален учител по история и латински, после в дирекция "Отдих и култура" към социалното министерство. От септември 1949 г. досега, вече 55 години, е служител в културния отдел на столична община. Женен, с две деца.
----------------
"Сено, идваме при теб", осведомява го по телефона с 50 години по-младата му колежка. Качваме се по витата стълба на последния етаж на столичната библиотека, където се извисява - току над покривите - стаичката на 82-годишния общински служител Иван Сенокозлиев, или Сено, както галено го наричат всички. Той е живата памет на българската история и църковните дела от последните 70 години.
Баща му е известният Гьорче Войвода Сенокозлият, комита от времето на македонските борби, съратник на Гоце, Гьорче и Яне... Войводата бил родом от прилепското с. Сенокоз, та оттам и фамилията. Майка му даскалувала в девическото стопанско училище "Мария-Луиза" в София. Силно религиозна жена. Родителите загиват на 10 януари 1944 г. по време на голямата бомбардировка над София от англо-американската авиация.
Двегодишният Иван става
свидетел на атентата в църквата "Св. Неделя"
на 16 април 1925 г. С майка му се случили на балкона на семейния апартамент, на 300 метра от църквата. "Като сега си спомням страшния гърмеж и черния дим, който се изви чак до нас", разказва бай Иван. И отбелязва знаменателния факт, че като по чудо не пострадал никой от духовниците, опяващи генерал Константин Георгиев, убит от тогавашните комунисти. Същите, които извършват и атентата.
Чудото, подкрепено от вярата на майка му, го довежда в Семинарията. Възпитател му е не друг, а сегашният патриарх Максим. "Умен, мъдър и далновиден човек. Умее да предвижда събитията." По онова време изкачва и първото стъпало в духовната йерархия като старши иподякон.
На 12 юли 1937 г. в съслужение с екзарх Стефан участвал в светото кръщение на Симеончо в дворцовия параклис "Св. ап. Петър и Павел". Присъствали митрополитите, дворцовият свещеник Рафаил Алексиев и архидякон Яков Григориевич Никишин - казашки атаман белогвардеец, прочут със своето гръмогласие. "Като викнеше, ектение се чуваше на километри", спомня си бай Иван. Тогава Цар Борис III му подарил кръщелната божигробска свещ с трикольор и царски вензел, която горяла до купела. За жалост скъпата вещ изгоряла при бомбардировките. Преди години се срещнал със сегашния премиер и дълго си спомняли ония дни. Оказало се, че Симеон добре помни ектенията на атамана. Сенокозлиев му подарил книгата с посланията на екзарх Стефан I. Като я поел, царят целунал лика на духовника върху корицата. Помнел го от детските си години!
За духовния си наставник - екзарх Стефан - Иван Сенокозлиев може да разказва с часове. Служат заедно 14 години, още от Семинарията. С удивителна памет 82-годишният човек си спомня подробностите от трагичната съдба на своя учител. Избран за
водач на Светата църква
през 1945-а, само след няколко години той се опълчва срещу насилствения атеизъм и опитите на комунистите да ограничат правата на църквата. Тогавашните вождове Вълко Червенков и Васил Коларов търсят начин да го обезвредят. "Намериха двама-трима от владиците, които му спретнаха една провокация в Светия синод и беше принуден да напише, че ще подаде оставка", разказва бай Иван. "Взеха написаното и без фактически да е подал оставка, го свалиха и като екзарх, и като софийски митрополит", възмущава се и днес неговият ученик. Месец след това пред екзархията спират "гарваните" на ДС, дават му половин час да се облече, забраняват му да вземе каквито и да било лични вещи или документи.
Екзархът е интерниран в карловското с. Баня, където умира след 9 години, на 14 май 1957 г., а е погребан в Бачковския манастир. "Въдворили" го във вече национализираната царска вила в селото. "Първите две-три години беше на много строг режим, не му разрешаваха дори да излезе на двора. При него пускаха само с разрешение на ДС", противи се навремето бай Иван. Обвинили дядо Стефан, че е английски и американски шпионин. Ученикът му го посетил малко преди да се спомине. "Беше сринат от предателството на тогавашните митрополити, които сам беше издигнал и ръкоположил.
Седмица преди интернирането послушникът среща наставника си в Екзархията. "Бях втора година в Богословския факултет. И екзарх Стефан ми рече: "Готвех те за висш духовник. Сега обаче ти давам друг съвет: не оставай в църквата, иди в света! Заради баща ти новата власт може и да ти позволи да прогресираш. Ала никога не забравяй, че си църковник, че аз съм те посветил като иподякон и където и да си, винаги помагай на църквата!"
И той го послушал. Прехвърлил се от Богословския факултет в СУ, където завършил история. От духовното към светското.
Още една ярка личност сгрява спомените му от ония години - тогавашният папски нунций монсеньор Анджело Ронкали. Срещал го покрай екзарх Стефан - двамата били духовни сродници. По-късно Ронкали става папа Йоан ХХIII. Когато научава за смъртта на екзарха, издава специална папска була, спомня си бай Иван.
След години, вече отдаден на светските дела, Иван Сенокозлиев
не забравя завета на своя духовен старец
и спасява от разрушение манастира "Св. Илия" в Дървеница. Обителта била застрашена от грандоманската идея за прокопаване на плавателен канал от Панчаревското езеро. Годината е 1958. Трасето минавало точно през манастира. По онова време Иван вече е служител в културното ведомство на общината и отговаря за радиофикацията на София. "Викат ме един ден и ми заръчват да прокарам радио по целия канал, та бригадирите да копаят и да слушат музика!", разказва 82-годишният паметлия. Само че наблизо няма ток, а за радиото трябва електричество. Предлага да се измести трасето и да вземат ток от манастира. Така го спасил! Скоро безумната идея за параходи през София е изоставена. Изкопите стоят до ден-днешен като паметник на глупостта.
Когато постъпил в културния отдел през 1949 г., кмет бил Добри Брадистилов, после Тодор Живков, д-р Иван Пашов, Димитър Попов, Георги Петков, арх. Георги Стоилов... Помни всички имена и дати! "С никой кмет не съм бил близък", признава Сено.
Отначало, през 50-те, създава институт за градска кинефикация. Подвижни кина и лекторски групи обикалят селата около София и крайните квартали. Прожектират предимно съветски филми, "все нравствено-поучителни".
Нему софиянци дължат
и първите жични радиоточки. Когато национализират кината, поема сектор "Радиотранслационни възли" в общината. До 1961 г. прокарва 36 000 жични радиоточки и създава градски радиовъзел със собствена програма. После му хрумва да качи софийската програма в националния ефир. Така възниква "Ефир"-София към националното радио, просъществувал до 96-а. Закрива го тогавашната шефка на БНР Лиляна Попова. "Това е най-голямото ми огорчение за всичките тия години", не крие яда си Сено.
Енергичният дядка е пенсионер от 85-а, но и досега работи. "Аз съм много ценен кадър", смее се над себе си и не скромничи излишно: "Няма катаджия в България, който да не ме познава! Всички разрешителни за културните прояви аз ги уреждам!" "Ти си ни слънцето!", радват му се младичките колеги, които могат да са му правнуци. "Само Бог знае деня, в който ще спра да работя", поглежда със страхопочитание нагоре бай Иван. И цитира апостол Павел: "Живеем или умираме - господни сме." Благодарен е на Бога, че го е дарил с добра памет и даже на тия години не знае какво е склероза и загуба на паметта.
-----
Каре
Политиците разпнаха църквата
"На младите искам да кажа само едно нещо: "Ora et Labora" - "Моли се и работи", лаконично е посланието на общинаря Иван Сенокозлиев.
Политическата му кауза се съдържа в думите на екзарх Йосиф I: Бог и народ, вяра и идеал, мъжество и социална справедливост! "Никога не съм членувал в партия, опазил ме Господ! Винаги обаче съм клонил към ония течения, които имат социален характер." Годините на прехода определя с думите на най-възрастния митрополит, дядо Иларион: "Това не е демокрация, а демонокрация!"
Понесъл разкола с твърдата увереност, че рано или късно тази язва за църквата ще бъде ликвидирана. "Разколът беше дело на политиците и по-конкретно на СДС!", убеден е бай Иван.
Най-голямата му тревога за бъдещето е ислямският фундаментализъм. А най-голямата му радост - сближаването между католическата и православната църква. "Няма вече анатема, няма вражда. Това беше кредото на моя духовен старец, екзарх Стефан - обединение на християнските църкви!"
-----
За някогашния си кръщелник и днешен премиер казва: "Симеон е много етичен и фин - абе, цар! Безукорно честен човек!" Не крие монархическите си пристрастия, но приема малко на шега сегашното положение на монарха премиер. Абе, върви една приказка: "Републиканците на Негово величество Царя!"
|
|
