Някои хора свързват пролетта с дълги разходки в парка под нежните лъчи на отдавна невижданото слънце. Повече от очевидно е, че тези хора нямат женско куче. За други пролетта означава приятни слънчеви бани на терасата с любимата книга в ръка. Повече от очевидно е, че тези хора нямат женска котка.

------

За всички нас, нещастниците, които отглеждаме женски бозайник, пролетта и есента са най-омразните сезони. Не защото не обичаме кукуряка и кокичетата, не защото ни е неприятно да висим по пейките в градинките, не защото не обичаме да си отваряме прозорците, когато подухва свеж ветрец, дори не защото не обичаме шумолящите в краката ни листа, а защото животът с разгонена женска е истински ад! При кучките адът трае два пъти в годината за около месец, а при котките дори 3-4 пъти по минимум две седмици.



Разгонената котка пищи, вие, мяучи,



пее жални трели, въргаля се, моли се, глези се и пощурява всички с безкрайните си денонощни песни, с които иска да каже само едно: пусни ме навън, моля те! Съжителството със "загоряла" котка е непоносимо. Да, и за съседите също. Пуснеш ли я навън обаче, става още по-страшно. Ако все пак реши да се върне, тя ще донесе поне 5-6 малки котенца в корема, които ще роди и ще отгледа, и разбира се, ще разчита на теб да им търсиш "добри стопани". Според американски учени за 7 години свободно възпроизводство от една-единствена майка може да се народи 720-хилядно котешко потомство. Е, това ако не е една чудесна перспектива! Тук изобщо не се и замисляме над възможността да отглеждате котката си както трябва и да имате двор и много пространство, където тя да може да се шляе. Предполага се, че ако не сте я кастрирали в този случай, или сте луди, които обичат да се разнасят с кашонче пълно с котета по всички възможни приятели, или садисти, на които им доставя неописуемо удоволствие да давят слепи котета. С надежда, че не сте нито едното, нито другото, преминаваме към прекрасните възможности, които се откриват пред вас като собственици на женски кучета.

Ех, тази кръв по килимите и канапетата. Ех, това неописуемо желание да се измъкне от погледа ви с първия непропорционален уличен пес. Ех, колко е приятно да водите след себе си



"опашка" от десетина обезумели ромеовци



Нищо не може да се сравни с приятните разходки с повод и пръчка в ръка, на които са подложени стопаните на женски кучета в кучеродна възраст! (Любезно припомням, че тази възраст е приблизително откъм 7 месеца до 12 години.) А онази тъга в очите на женската... Несравнимо!

Ако всичко това не ви доставя споменатото удоволствие, изходът е един: СТЕРИЛИЗАЦИЯ! И ако трябва да съм съвсем честна, това важи не само за женските, а и за мъжките, за да ви/им е мирна главата.

Какво става след кастрацията? Имате спокойни, дружелюбни, неконфликтни животни, които не обезумяват редовно и нямат цял куп здравословни проблеми. Пиометра, рак на млечните жлези, на простата (между другото знаехте ли, че ние с кучетата сме единствените, които имат простатна жлеза?) - все болести, които животното ви може да избегне, ако го кастрирате навреме. Доказано е, че стерилизираните кучета и котки живеят с години по-дълго от некастрираните и боледуват значително по-малко.

Твърди се, че кастрираните животни напълнявали и ставали мудни. Истината е, че да, поради липса на полови хормони метаболизмът се забавя. Но не е нищо фатално. С малко съкращаване на калориите - което спокойно може да е краят на всички онези забранени неща помежду храненията - животното си остава в чудесна форма. С тази разлика, че ако е котарак, няма да има миризлива урина, ако е мъжко куче, няма да бяга всеки път, като надуши разгонена кучка, ако е женска котка, няма да подивява и да оплаква съдбата си на всеки 3-4 месеца, а ако е женско куче, няма да боледува от зловещото възпаление на матката.

С модернизирането на родната ветеринарна медицина кастрацията се превърна в най-простата от рутинните операции дори за женските животни - за мъжките, предполагам, е ясно защо е по-лесна. Операцията трае по-малко от час под пълна упойка и животното се възстановява напълно след около седмица - при момичетата, и до два-три дни - при момчетата.

Наистина, освен ако нямате животно, специално



купено за целенасочено развъждане,



не се връзвайте на кварталните приказки (ужас, но съм чувала това и от устата на "компетентни" ветеринари), че женската трябвало поне веднъж да роди, за да е здрава. По целия животнолюбив свят, а можете да бъдете сигурни, че повечето хора в страните на Запад обичат животните си толкова, колкото и вие, е прието домашните любимци да се кастрират още на възраст 6-7 месеца при котките и 9-12 месеца при кучета. Острото възпаление на матката и ракът не изчезват като възможности за любимото ви животно и след като роди. Само дето има още и шанс раждането да протече с усложнения и да настъпят големи промени в характера след него.

Така че, вместо да тормозите любимия си приятел или приятелка, като не му разрешавате да се подчинява на т. нар. "вик на природата", просто спестете на него и на себе си тези мъки. И няма нищо "антиприродно" и "неестествено" в това да кастрираш животното си, защото: 1. Животните нямат осъзната сексуалност или - по-просто казано - те никога няма да разберат, а просто ще си живеят както живеят извън периодите на сексуална активност; 2. Какво по-антиприродно и неестествено от това да прибереш в апартамента си един хищник и да го подчиниш на своя ритъм на живот?!