|
Ако емблемата на България е розовото масло, то тази емблема се съхранява и оценява в неугледна сграда в центъра на София. Личи си, че липсват средства за ремонт. Старите стени са украсени с календари на парфюмерийни фирми, ухае на розово масло и точно този лек аромат никак не се вписва в тежките и мрачни стени. Подземието тук е трезор, преди е бил трезор на банка, сега - на розово масло.
"Едва ли ще съществува лабораторията още дълго време с този си статут и нищо чудно трезорът отново да стане банков", прогнозира управителят на държавната лаборатория "Българска роза" Николай Ненов.
Той е човекът със "златния подпис". Има го на всеки сертификат за износ. Името и подписът на Николай Ненов са, така да се каже, търговската марка на днешното българско розово масло. Чуждите търговци него познават, а доверието е градено десетилетия, признанието е наложено.
-----
Ненов е дошъл в лабораторията на 26 години, сега сам признава, че е на много над 26. В бранша говорят за него, че на никого басма не цепи, така както може да си го позволи само един утвърден професионалист. И то в една безкрайно специфична (и безкрайно българска) област - розовото масло.
Когато му припомням, че все пак има внесен законопроект за защита на розопроизводството от депутатката Нонка Матова, Ненов гневно ме прекъсна: "Нонка да си гледа пушката." Със самочувствие и достойнство. Защото, поне засега, той е незаменим. И защото няма сделка с розово масло у нас без неговата "благословия".
Наричат го още "дегустатора". И то съвсем справедливо - Николай Ненов наистина е "дегустаторът" на българското розово масло. Той е
човекът, който определя пропорциите,
по които се смесват произведените в различните региони масла, за да се получи "точното" българско розово масло. И това е може би най-странната и най-необикновената професия в България...
"Търговска марка "Българско розово масло" няма, рецептата се предава от поколения на поколения. Ние нищо не сме измислили, въпросът е как ползваме наследството от дедите ни", казва по този въпрос експертът.
След толкова много години в бранша Ненов най-добре знае вкусовете на клиентите, кой от тях какво очаква, с какво са свикнали "парфюмерите". Но напоследък Николай Ненов е скептичен, а лошото е, че все по-скептичен става. "Сега пари за наука в лабораторията няма. Дейността е сведена до контрол на продуктите за износ, за да не се излагаме", споделя с болка Николай Ненов. Изглежда уморен от безкрайните битки, които води, но по всичко личи, няма намерение да слага оръжие. Няма да спре да се бори с институции и да обяснява какво може да се случи на пазара на розово масло. Определя се като един Дон Кихот...
По повод на чиновниците Николай Ненов с охота разказва за бившия си началник, който имал три "арменски попа" в бюрото си - малък, среден и голям. Когато идвал някой и му се оплаквал от сорт или реколта, той вадел малкия арменски поп. Ако жалването продължавало, вадел средния. Най-накрая тръшкал на бюрото и големия арменски поп. Горе-долу така е и с Николай Ненов, само че той е на отсрещната страна на диалога.
Навсякъде го очаква големият арменски поп
Специалист номер 1 на розовото масло така и не може да се начуди - лабораторията е с нищожен бюджет, а в нея се сертифицира продукт, който струва 4000 долара за килограм на световните пазари.
"Нещата с розите излизат извън контрол. В бизнеса влизат хора, които никога не са имали нищо общо с розите", казва Ненов. Определя бизнеса сега като "кръчмарски". Навремето сядали в кръчмата и са говорели кой какво е засадил и колко е спечелил. Сега кръчмата може и да е луксозен ресторант, но разговорът със сигурност е същият.
"Фабриките вече са много, раздуваме балона и ще го спукаме", предупреждава бащата на маслото. "Господ ни е дал възможността да сме монополисти на този продукт, но това не ни дава право абсолютно дезорганизирано да въртим бизнеса. Няма никакви правила, няма и да се създадат", убеден е той. И разказва най-пресния случай. "Ударих барабана доста силно, когато премиерът беше в Казанлък, на Празника на розата. Тогава царедворците рипнаха и започнаха да обещават, че ще има закони и правила", спомня си Ненов. Такива обаче още няма. Вярно е, че има внесен законопроект. За него обаче той си има свое мнение: "Оказа се, че и в Народното събрание има лоби на розата. Но аз това не го проумявам - нерде рози, нерде политика", недоумява специалистът. "Матова и куп артисти са се насочили към купуване на градини, за да садят рози. А основното изискване, когато се прави градина, е да се види работната ръка наоколо", обяснява Ненов. Защото първите спекуланти, които се появяват при цъфтежа им, са именно големите групи берачи, които се пазарят за бране на килограм и изнудват собственика на масива. Цели групи роми чакат пред градините да бъдат наети. Ако до вчера им е плащано по 40 ст. на килограм цвят, сега тарифата им е 50-60. Градините са много, търсенето на работна ръка е голямо и естествено цената се вдига...
Без въобще да има някаква официална информация колко площи са засети с рози в България, чиновниците изведнъж решили, че безработни ще садят рози с пари от Евросъюза. Пилотните програми щели да стартират в Казанлък, Павликени и по поречието на Дунав. Съобщените направил преди време депутатът от НДСВ Александър Филипов, който е представител на ромската общност в парламента. Бил сформирал екип за отглеждане на рози и билки, а експерти били съобщили, че 3 дка розова градина можели да ангажират една фамилия и да й осигурят годишната издръжка...
Ненов е
чужд на този оптимизъм
Средно на година масивите се увеличават с по 2 дка. Става страшно. И Николай Ненов дава мрачни прогнози за безразборното садене на градини. "Когато в един ограничен район, какъвто е Розовата долина, се създадат неограничен брой площи, възниква първият въпрос - с работната ръка. Вече никой не си прави илюзия, че цветът ще се обере както трябва - от ранни зори до вдигането на слънцето. А розата е капризен продукт и маслото се губи върху храста. Така за 15 дни в годината може да отидат по дяволите многогодишният труд и средствата на дадения човек", обяснява шефът на розовата лаборатория. И допълва най-важното - по-ниското качество на цвета води съответно до по-ниско качество на маслото. Което ще се отрази и на цената. За реномето да не говорим...
-----
Каре
Горчивият пример с лавандулата
Шефът на държавната лаборатория "Българска роза" Николай Ненов си припомня горчивия опит с лавандуловото масло. "Еуфорията започна през 1998 г. Случиха се неприятни събития в Молдова, Украйна, Югославия и България и лавандуловото масло не достигаше. Започна състезателното начало на полето. Суровината поскъпна, но външната цена го изпреварваше и имаше много сериозна печалба. Пикът беше 2001-2002 г., когато цената на маслото достигна 70 и над 70 долара на килограм. Тогава "натъпкахме" България с лавандула. Другите страни - също. После нещата започнаха да улягат и сега цената вече е наполовина. Има фирми с по 2.5 тона масло на склад, а новата кампания чука на вратата. От 35 долара тогава сега цената е 32, при това е блокирана. Ако това нещо се случи и с розата, то ще я убие", силно разтревожен за бъдещето на най-българския продукт е специалистът номер 1 в страната Николай Ненов.
-----
Ненов смята още, че идеята на някои ентусиасти в бранша за износ на розов разсад в Афганистан е пълна глупост. "Проблемът е не само в потенциалната конкуренция, която сами ще си създадем. Там почвата не е като у нас, а розата зависи от климата. Проблемът е, че с рози не се заменят наркотици", обяснява с усмивка Ненов. И с горчивото си чувство за хумор предлага - "Може би пък да опитаме да изнесем разсад и за Китай"...
|
|