Появата на младата коприва по пазарите е първият сигурен знак, че пролетта вече неумолимо влиза в своите права. В края на март това неугледно тревисто растение с парещи листенца носи недвусмислените внушения на дългоочакваното пробуждане на природата. В известен смисъл младата пролетна коприва символизира живота. Странно е, че в Библията, както и в някои литературни текстове тя е натоварена с обратната символика - явява се като



знак на запустение и проклятие,



сигурен белег на лишените от културното присъствие на човека пространства. Когато Божието благоволение, трудолюбието и животът напуснат някое място, то обраства с коприва. Тъкмо в тази неблаговидна роля добре познатото едногодишно тревисто растение Urtica dioica често украсява образите на проклятието в Стария завет. В книгата на пророк Софония се казва, че Содом и Гомор ще станат "притежание на коприва, солна ровина, пустиня навеки". Същата съдба щяла да сполети и Едомската земя според книгата на пророк Исаия: "И дворците й ще обраснат с тръне, а твърдините й - с коприва и репей; и тя ще бъде жилище на чакали, свърталище на камилоптици" (Ис. 34:13). В Притчите на цар Соломон с парливия бурен е белязано пространството на глупостта и мързела. "Минувах край нивата на ленив човек и край лозето на малоумен човек: и ето, всичко бе обрасло, повърхността му бе покрита с коприва, и каменната му ограда се бе съборила" (Пр. 24:30-31).

В българската народна митология отношението към копривата е двусмислено. Във всички краища на страната тя е желана и високо ценена суровина за различни пролетни ястия. В същото време фолклорът я представя като



нещо незначително и маловажно



Това добре личи в популярния израз "направих го на бъзе и коприва", т.е. на нищо. Друга фолклорна мъдрост твърди, че "от коприва става коприна". На въпроса "Как?" се отговаря: "С търпение и мурафет." Тук ясно прозира окултуряващата роля на човека, който може от нищо да направи нещо. Тази поговорка напомня и за едно широко разпространено в миналото приложение на копривата извън пролетната диета. Тя е била използвана като влакнодайно растение. От нишките на стеблата са приготвяни тъкани за дрехи, чували, въжета и т. н. Сигурно е, че е имала поне две предимства пред лена и памука. Първо, не е било нужно да се сее и освен това расте достатъчно бързо, за да може два пъти в годината да се бере. До края на по-миналия век тъканите от коприва са били твърде популярни в някои западноевропейски страни. По време на Първата световна война част от облеклото на германската армия било изработено от коприва. И е сигурно е, че не заради качествата на този текстил германците загубили войната.

През Античността и Средновековието копривата е била високо ценена не само като храна и влакнодайно растение, но и заради нейните лечебни качества. Още гръцкият лекар Диоскорид открил нейното свойство да спира кръвотечения и да пречиства кръвта. Препоръчвали я също при ревматизъм, възпаления, чернодробни, злъчни и много други заболявания. Днес заради своето изключително съдържание на витамини и минерали това растение продължава да се радва на забележително фармацевтична актуалност.

----

Рецепти

Палачинки с коприва на фурна

Продукти: 500 г коприва, 4 с. л. настърган кашкавал, малка глава лук, 4 с. л. сладка сметана, 2 с. л. олио, сол, черен пипер, 1 с. л. брашно, 1,5 ч. ч. прясно мляко. За палачинките: 2 яйца, щипка захар, 4 с. л. брашно, щипка сол, 1 ч. ч. прясно мляко, олио за пържене.

Копривата се почиства, измива се и се сварява до омекване в подсолена вода. Отцежда се и се нарязва на ситно. Лукът се нарязва на дребно, запържва се в горещо олио, поръсва се с брашно и се смесва с копривата. След това се разрежда с прясно мляко, посолява се, поръсва се с черен пипер и се кипва леко. Отделно се приготвят десетина палачинки. В намазан огнеупорен съд се редят на пластове палачинки и коприва, като се завършва с палачинка, поръсена с кашкавал и сметана. Запича се до златисто в умерена фурна.



Каша от коприва с орехи и сирене

Продукти: 600 г млада коприва, 50 г краве масло, 50 г брашно, 3 скилидки чесън, 60 г орехови ядки, 100 г сирене, индийско орехче, сол.

Изчистената и измита коприва се вари в подсолена вода до омекване. Отцежда се, нарязва се на дребно и се претрива през сито. Брашното се запържва в маслото до златисто, прибавя се претритата коприва и индийското орехче. Като се позапържи, се добавя малко от отварата. Прибавя се счуканият чесън и кашата се вари при непрекъснато бъркане до сгъстяване. Поднася се с настъргано сирене и счукани орехови ядки.



Шницели от коприва

Продукти: 300 г коприва, 1-2 с. л. брашно, 1 ч. ч. ориз, 1 с. л. ситно нарязан магданоз, 1 глава лук, сол, черен пипер, 2 яйца, олио, 2 с. л. галета.

Копривата се почиства, измива се и се сварява до омекване в подсолена вода. Отцежда се и се нарязва на ситно. Лукът се нарязва на дребно и се запържва в олио до прозрачност. Прибавя се оризът, разбърква се няколко пъти, залива се с вода и се вари до омекване, като излишната вода се оставя да се изпари. Приготвя се смес от коприва, ориз и яйца, сгъстява се с галета, поръсва се със сол и черен пипер и се оставя малко да престои. След това се оформят шницели, овалват се в брашно и се пържат от двете страни в горещо олио. Накрая се поръсват с магданоз.



Коприва с орехи и чесън

Продукти: 500 г млада коприва, 2 с. л. ориз, 1 стрък праз или 1 глава кромид лук, 5 с. л. олио, 1 ч. л. червен пипер, 4 с. л. счукани орехови ядки, 2 скилидки чесън, 1 с. л. оцет, сол.

Добре почистената и измита коприва се залива с 2 ч. ч. подсолена гореща вода и се вари, докато омекне. Отцежда се в гевгир, нарязва се на дребно и се стрива с дървено чукало на пюре. След това се наръсва с брашното и постепенно се залива с малко от отварата. Щом кипне, се прибавя оризът. Отделно се запържва нарязаният на ситно праз, подправя се с червен пипер и се добавя към ястието. След като се свали от огъня, се прибавят счуканите орехи. Сервира се студено със счукан чесън и оцет.

------

Каре

Винени бутилки с библейски имена



Винената бутилка като всичко, свързано с виното, има своя дълга и любопитна история. Първите стъклени шишета били произведени около X в. пр. Хр. в Египет и Месопотамия. Правели ги ръчно от разтопено стъкло, обвито около керамична форма. Били малки по обем и твърде груби. След като през I век в Рим бил открит методът за надуване на стъкло с тръба, обемите постепенно започнали да се увеличават. Употребата им обаче до края на Средновековието оставала ограничена. Трайното навлизане на шишето във винарската индустрия започва към края на XVII в. Първите бутилки били тумбести и с форма на луковици, но постепенно се наложила цилиндричната форма. Отчасти процесът бил стимулиран от търговията с херес и порто в Англия. Тези вина се съхранявали легнали в бутилки, за което цилиндричната форма била по-удобна. През 1728 година кралският съвет във Франция разрешил търговията с бутилирани вина, което предизвикало бурното развитие на стъкларския занаят. В началото на XIX век всеки голям винарски район наложил бутилка със своя специфична форма - бордошка, бургундска, шампанска, елзаска и т. н.

Освен по форма бутилките се различават и според обема. Стандартната за цял свят е от 750 мл. Половинката (375 мл) се нарича fillette (момиченце). Двойната (1,5 л) е "магнум", а по-големите са кръстени на старозаветни царе. Трилитровата бутилка се казва "Йеровоам", следвана от "Реовоам" (4,5 л). Шестлитровата е "Матусалем", 9-литровата е "Саламансар", а 12-литровата - "Балтазар". Най-голямата (15 л) носи гордо името "Навуходоносор".

Не е известно на кого е хрумнало да въведе библейските имена в света на виното, но е сигурно, че много колекционери предпочитат точно тези обеми, защото в тях виното се развива по-бавно.

------

Страницата подготви: Ясен Бориславов