- Министър Кунева, за кои преходни периоди европейски фирми са оказвали натиск върху преговорния екип да се издействат по-дълги срокове?

- Става въпрос за доста строгите изисквания, които има ЕС към околната среда. Това са изисквания, които правят една добра природа в цяла Европа и дават възможност на всяка страна да развива екологично земеделие и туризъм. Те не са лесни за постигане, макар че са снабдени с достатъчно средства от фондовете на ЕС - една голяма част идват по ИСПА, а след 2007 г. и по структурните фондове. Насочени са към достигане на стандартите, свързани с чистотата на въздуха и водата. Това между другото са и най-лесните проекти за кандидатстване по Кохезионния фонд. По време на преговорите имаше наистина предложения от страна на големи инвеститори, които са в България и които предпочитаха изискванията да се въведат още по-късно. Това поставяше в много силна конкуренция публичния и частния интерес. А това, което успяхме да направим в преговорите, е да намерим баланса между публичния и частния интерес. Бизнесът е запазен. Преходните периоди му гарантират достатъчно възможности, защото всичко е съобразено финансово за изпълнение на тези изисквания. Но едновременно с това ние държим сметка и за бизнеса на туризма, и за бизнеса на селското стопанство, ако щете и на здравеопазването.

- Какви пари от инвестиции щяха да си спестят тези фирми, ако България беше приела тяхното предложение да иска от ЕС по-дълги преходни периоди?

- Нямам тези данни, защото разговорите се водеха в МОСВ. А и въпросът беше да се докаже, че те могат да се справят с тези срокове, за които взаимно се договорихме. Оказа се, че могат, и те приеха нашата теза. Наистина това беше българската теза и защита на нашия интерес.