|
28 Март 2005 11:55
Да се върнем малко назад в новата история на България. В годината 1984 започва т.н. Възродителен процес и другарят Меди Доганов защитава докторска степен по философия. В доктората си днешният лидер на ДПС пише, че законът на симетрията е фундаментален. Докторантът изтъква за своя заслуга прозрението, че този закон е равен на останалите закони на диалектиката, признати и от бащите на историческия материализъм. Така философът Доганов поставя своето име след тези на Маркс и Енгелс.
Защото политикът Доган е идеен последовател на философа Доганов. Защото бившият агент на ДС продължава да е убеден, че някога е "готвен за нещо голямо"(по негови думи, казани преди години пред БНТ при отварянето на досиетата) и следователно той мисли, че днес има право да говори от името на "посветените политици". Сега, това "голямо" може да бъде определено или като "незаобиколим фактор" за етническия мир в страната, или като вечният политически кантар, който накланя везните когато реши в желаната посока. Защото Доган вече от години успешно практикува симетризирането на политическото пространство. Симетрикът Доган добре прогнозира промените в политическия климат на България и да се пласира за партньор на онзи, който така или иначе е на гребена на вълната. Логиката в симетрията е проста - за сцената са необходими най-малко двама играчи, а третият, в лицето на ДПС, задължително балансира играта. Когато се появят сигнали, че някой от големите има проблеми, Доган поставя пръст в раната и предизвиква раздробяване и разбъркване на наредения пъзел.
Сега жизненият стандарт стана единствената пътеводна звезда за народа, сочена от елита ни, подобно на петилетните планове на комунистическото стопанство. Безпросветното оцеляване дава тон на политическите речи на героите на обществото ни, досущ като лозунгите за "слънцето и въздуха за всяко живо същество". Популизмът днес е символ верую на държавността. Уличната лексика заля всички етажи на общия ни живот. Сега колкото по-популистко е едно обръщение или изказване, толкова повече то изпразва от съдържание казаното. Просто защото политическото жонглиране с езика на всекидневното съзнание не създава простор за обществена визия, а ражда само количеството необходим електорат. Захаросаните думи от щедрите обещания реално не казват нищо, те просто трупат бройка наивни гласоподаватели. Заплетеният в словореда цитат от Доган обаче, само видимо наподобява сложната философска терминология. Всъщност смисълът на Догановите думи за промяната в технологията на прехода са на повърхността. Посланието говори, че хората няма къде да ходят, освен да подкрепят БСП и ДПС. От друга страна, думите на Доган за програмирането на промяната всъщност са признание, че "технолозите на прехода" са довели нещата дотам, жертвите сами да избират палачите си. Този унизителен психологически феномен, при който претърпелият насилие избира своя насилник, е добре познат на практикуващите психиатри, но за българската политическа сцена това наистина е новина, промяна в "продукцията", наречена български преход.
|
