|
Това обаче е възможно при добре подредена партия. Заслужилите функционери и рекрутираните допълнително експерти мигом поемат управленските постове в цялата държавна машина, след като партията им спечели изборите. Въпреки това клиентелисткото управление постоянно страда от кадрови дефицит, защото борбата и балансирането между интересите оставят на разположение твърде малко, особено пък качествени, хора, които да заемат отговорните места.
Но
как се гради пирамида,
когато няма партия,
какъвто е случаят с НДСВ? Когато новата управляваща партия представлява само една "юридическа коалиция" между символичните организации на Весела Драганова и Тошо Пейков.
Ами по най-простия "протопартиен" начин - пирамидата се реди отгоре надолу на базата на приятелства, бизнесъдружия и познанства. На върха й е царят, който на стартовата си позиция на пирамидален демиург може да се осланя само на сина си Кирил, Стоян Ганев и още няколко по-стари емигранти. Първоначално те препоръчват неколцина юпита, които заемат ключови постове в правителствтото, и няколко юристи, които оглавяват парламентарната власт. После юпитата и юристите си довеждат за заместници свои доверени хора. После изначално и вторично доверените препоръчват по хоризонтала и надолу по вертикала други доверени и т.н.
Рекрутирането на отговорни кадри се извършва по различни признаци. На първо място сред тях са
бизнеспартньорствата
(в повечето случаи и приятелства, защото в България правно-икономическата цивилизация още не е стигнала дотам, че да се сдружаваш за бизнес с някого, който не ти е приятел или който впоследствие няма да ти стане приятел.)
Вътрешният министър Георги Петканов например наложи за свой зам.-министър Тоньо Железчев, с когото, и с парламентарния шеф Огнян Герджиков, са съдружници в юридическата фирма "Фактор консулт". А най-младият в изпълнителната власт - 27-годишният зам.-министър на транспорта и доскорошен шеф на парламентарната транспортна комисия Николай Николов, е съакционер в инвестиционното дружество "Булвенчър" заедно с вицепремиера Николай Василев, княз Кирил и финансовия зам.-министър Красимир Катев. Като пример за назначения чрез бизнеспознаства пък могат да се дадат няколкото най-приближени в политическия кабинет на вицепремиерката и социален министър Лидия Шулева, с които тя е имала професионални отношения по линия на "Албена инвест холдинг", на който бе изпълнителен директор.
Как изглежда по-пълната картина на бизнесприятелствата на новите управляващи и дали те ще се оформят като приятелски кръгове ала "Орион" и "Олимп", ще се разбере с течение на времето. С голяма степен на вероятност обаче може да се твърди още отсега, че поне на първоначалния етап на изграждане на властовата пирамида икономическите интереси, проникнали или покълващи в нея, са твърде разнопосочни и със сложни връзки на взаимопреплитане, което ги прави и трудно прозрачни за публиката. Но донякъде това има и положителен ефект - много повече групировки и индивидуални бизнесинтереси ще имат шанса да се наредят под слънцето на властта, поне докато тече преразпределението на икономическите сфери на влияние чрез нея. Обикновено скандалите стават публични, когато някой бизнес-приятелски кръг бъде толериран за сметка на останалите. Именно по тази причина медиите и обществото научиха за "Орион" и "Олимп".
Премиерът Сакскобургготски все пак се поучи от печалния опит на предшественика си Костов, когато около вицепремиерите и министрите се бяха образували икономически лобита. Царят-премиер наложи сложна система на преплитане на ресорите, които наблюдават трите му вицета, за да се контролират един друг.
Другият признак на редене на новата властова пирамида са
професионалните, съседски
и роднински връзки
В този случай често се получават и твърде комични ситуации. Като например оправданието за съпружеството си с Милена Милотинова на областния управител на Перник Димитър Колев, че мъжът и жената не са роднини, иначе нямало да могат да сключват брак. Или назначаването на Гадар Хачикян - студентка на шефа на ПГ на НДСВ Пламен Панайотов, за парламентарен секретар на МС, още преди да е завършила висшето си образование, каквото се иска за поста.
Пример за набиране на кадри по съседска линия пък е назначаването на актьора Владимир Диков за пресаташе на просветния министър - били комшии с Владимир Атанасов и децата им расли заедно в столичния кв. "Дианабад".
Случаят с младата Хачикян далеч не бе епизодичен.
Бруталното неглижиране
на законовите изисквания
се превърна в правило на новата власт. За шеф на Държавната агенция за младежта и спорта бе назначен Васил Иванов-Лучано, който поне засега не е доказал, че има магистърска степен, каквато се изисква за шефовете на агенции. Дано той не тръгне по пътя на бившия областен на Варна Добрин Митев, който си "намери" диплома. Той поне беше ходил на лекции.
По зла ирония, неуважението към закона расте пропорционално на нарастващото изобилие от юристи в изпълнителната власт (до момента само съдиите са 6). Определеният за началник на премиерския кабинет Стоян Ганев (също юрист) упорито се нарича "Директор на кабинета на премиера", каквато длъжност няма даже и в променения от новото правителство Устройствен правилник на МС. Ако изобщо Ганев има заповед за назначение като "директор", тя би трябвало да е нищожна. Главният секретар на МС Севдалин Мавров пък (съдия) полага подписа си под правителствените документи, без още да е освободен от Висшия съдебен съвет. Вярно, че съветът е в отпуск, но магистратите нямат право да заемат друга служба, преди да са освободени от старата по надлежния ред.
Да допуснем, че неправомерните назначения са страничен ефект на политическата девственост на НДСВ, нагърбила се с отговорността да управлява. Типа градеж на властовата пирамида обаче, който тя е избрала, има вродени недостатъци. Най-малкият проблем е, че
строителството тече много бавно,
защото кадрите от по-долните етажи могат да се търсят, едва след като се запълнят по-горните. Процесът се забавя още повече заради директното съгласуване със самия връх на пирамидата. Премиерът вече демонстрира желанието си за кадруване и командироване до последния чиновник в МС, записвайки си съответните правомощия в правилника на правителството. Последната санкция на върха обаче веднага доведе до конфликти по хоризонтала и вертикала, както стана например с номиницаиите за областни управители от депутатите на НДСВ.
По-сериозният проблем е, че рекрутирането на кадри по приятелско-роднинско-съдружнически принцип също води до
дефицит на компетентни управленци,
както и назначенията по партиен признак. Дори по-осезаем. Твърде съмнителна става компетентността на върха във военното министерство, където след адвоката-министър, зам.-министри станаха доктор и съдийка. Сходна е картината и в повечето министерства.
Но освен от чисто професионална, министрите и зам.-министрите страдат още повече и от недостиг на политическа компетентност, която е твърде съществена за постовете, които заемат.
Ала най-сериозният проблем е, че
личната лоялност, на която се гради пирамидата,
може да се окаже доста нетрайна. Защото поради липсата на партия няма и стабилни механизми за послушание. Вярно, че отсътвието на партия и персоналната свръхлегитимност на Симеон Сакскобургготски (43-те процента на изборите могат да се разглеждат като лично негови, а не на НДСВ) му гарантират възможността за лесна и безболезнена раздяла с всекиго. В същото време обаче многобройните нови кадри, хазартно изкачили се на властови позиции и незаплашени от партийно отлюспване, което да спре по-нататъшната им кариера, нямат какво особено да губят, ако решат да не оправдаят оказаното им доверие. Освен това личната, неопосредена партийно лоялност, трудно може да бъде постоянно гарантирана отдолу нагоре към върха на пирамидата - колкото по-ниско са поставени по стълбицата кадрите, толкова по-малко предани са те на царя и толкова повече - на преките си началници, които са ги избрали. Положителното в този случай е, че по-голям брой професионалисти ще имат шанса да заемат управленски и експертни длъжности, без да се притесняват от партийната си окраска.
При така очертаващата се нестабилност на кадровата пирамида на новата власт, основана единствено на нетрайната лична лоялност, има няколко изхода за осигуряване на контрол.
Единият е ускорената трансформация на НДСВ в истинска партия. Това обаче е много бавен, а и в случая опасен процес. Когато една още аморфна политическа структура започне да гради идеология и партиен апарат едва когато е вече на власт, няма да има по-силен мотив за партийна кариера у хазартно изкачилите се на държавни постове, освен този да ги запазят. Така че превръщането на НДСВ в партия ще даде мощен тласък за клиентелизъм и службогонство. В резултат ще се получи резултатът на СДС, само че по още по-кратък път - без да си доказал партийни заслуги и да си се борил за спечелването на избори, получаваш хем власт, хем партиен гръб. (А който е спечелил от тотото, пилее по-лесно от онзи, който с труд е натрупал богатство.)
При наличието на истинска партия ще се осигурят допълнителни филтри за кадруване и контрол, но понеже в НДСВ нямат опит в партийното строителство, твърде вероятно е да преминат през мъчителните фази на изграждането на демократичната опозиция от началото на 90-те. А това е свързано с постоянни опасности за скандали и разцепления.
Другият, по-вероятен,
вариант е царят-премиер да съсредоточи цялата власт
в ръцете си. И реденето на депутатските листи, и отказа от пряк парламентарен контрол над особата му, и последното вето над кандидатурите за областни управители, и правото да назначава и награждава чиновниците в МС говорят, че той твърдо поема тъкмо по този път. Но дори и да има работоспособността на Виденов и Костов (което може да не е непременно добродетел), премиерът трудно ще може сам да се справи с цялата власт. Той ще трябва да разчита на най-близкия си апарат от сътрудници (Стоян Ганев и сие), които на свой ред също ще упражняват прекомерна власт.
При това положение постоянно ще се задълбочава
противоречието между правомощията и отговорностите
отгоре надолу по веригата, което постоянно ще подкопава легитимността на управлението в очите на публиката. Премиерът и обкръжението му ще държат цялата власт, но ще прехвърлят отговорностите надолу по йерархията. И не само заради собствено удобство, а заради запазването на самата геометрия на управленската пирамида. Когато няма кадрови и управленски трансмисии между различните властови етажи с еквивалентните им отговорности и всичко се решава директно от най-горе, би трябвало и цялата управленска отговорност да се носи от върха на пирамидата. Само че това я обрича на постоянни заплахи от срутване. Затова единственият изход е някои тайно да решават какво да се прави и да назначава, а други явно да изпълняват и да бъдат уволнявани. Съвсем не е случайна оскъдната публичност на дейността на новата власт.
Този механизъм на функциониране на пирамидалната власт може и да издържи изпитанията на много обществени претенции, които ще се удовлетворяват с лесни за осъществяване размествания по етажите на властта. Водени от комулативно нарастващия си глад обаче обществените претенции ще се изкачват все по-нагоре, докато се застопорят под самия връх на пирамидата. Така рано или късно, върхът ще трябва да излезе на светло и да поеме цялата отговорност.