Господинът, пристигнал от небитието, възвести на възлюбления си народ новите скрижали. Първата Бжия заповед е не "Око за око, зъб за зъб", не и "Любите друг друга", а "Почтеност във всичко".

Мнозина му повярваха, защото друг път не ги бе лъгал. Човекът живееше в пост, молитви и мълчание. Но проговори и стана ясно, че не ги е лъгал - просто защото не бе говорил. А когато той премина и към действия, се разбра, че "почтеността във всичко" се отнася не за всички. И най-малкото за него.

Не мога да си представя почтеност, която не изпитва погнуса към гнусното у хората или, което е все същото, към гнусните хора. Но господинът показа, че чувството на гнусливост към гнусните хора му е непознато. Те, хората, трябва да имат само едно-единствено качество - да са му лично предани. Те трябва да приемат безпрекословно всяко негово решение, което е последното, необжалваемото.



С други думи, "Да нямаш други богове освен мен"



Останалото е без значение.

Така господинът сбра хора всякакви отвсякъде - червени, сини, жълти, шарени и какви ли не още. Бивши партийни секретари, тъмносини братовчеди, снахи и дъщери на някогашни ЦеК-истки величия - всичко, годно да служи верноподанически на миналия, респ. на бъдещия цар, бе призовано под жълтото знаме. Целокупното царско войнство заприлича твърде много на някои от сборните отряди на кръстоносците. Историческите филми ни ги показват (кръстоносците) в цялата им нравствена извисеност.

Подбирайки хората си, господинът вероятно е запушвал носа си. Или може би е свикнал с противната социална миризма, излъчвана от някои човешки същества. И ние сякаш свикнахме със зловонията, доколкото не всякога реагираме по съответния начин. Но тези дни разбрахме, че все още не сме загубили способността си да усещаме противно миришещите твари - дори и когато са обилно напръскани с царски благоухания. Всичко зависи все пак от степента на зловонието.

Както научихме, господинът приобщил към себе си едно същество, което нямаше как да не събуди всичкото ни чувство на омерзение. Мнозина, узнали височайшата новина, буквално се задавиха от бликналата из дъното на душата им отчайваща погнуса. Невероятно, но факт:



постигнахме пълно национално единство в отвращението си



към ощастливената от царското благоволение особа.

Какво всъщност трябва да означава станалото? Че господинът не е по-различен от своя камердинер. Наистина господарят твърде често може да бъде познат тъкмо чрез слугата си. Така е: не питай за господаря, питай за слугата му. И ние попитахме.

Каква мизерия на духа!