Пътникът към Света гора предварително е настроен да види нещо като "консервирана история" - място, което грижливо се стреми да опази духа на Византия и традициите на православието от натиска на модерния свят. За уникалната монашеска република често се казва, че е феномен на "спрялото време" (някъде към XIII и XIV век).

Почти всеки свидетел от няколко века насам споменава и за консерватизма на Атон - идеен, технологичен, битов. Затова и посетителят не би се учудил, ако види мулета да прекарват кошници с вар за строителството, и свещеници, които не само спазват стриктно сложните ритуали и аскетизма на средновековното християнство, но и ползват оръдия на труда, познати от музеите. Обаче още първият манастир, който се вижда от корабчето по курса към атонското пристанище Дафни, показва нещо различно. Над "Диохариу" се извисява червен строителен кулокран, а дебелите манастирски зидове са опасани от скелета. Прогнилата дървесина на чардаците и прозорците се заменя с нова и реставрираните части на средновековната обител блестят приветливо с ярките си бои.



С фериботчето всеки ден се превозват камиони



със строителни материали и техника. На външен вид монасите са си такива, каквито сигурно са били и във Византия. Но из гънките на черните раса прозвъняват мобифони, а на брега те ловко подкарват джипове, пикапи и микробуси. Някои забравят да се прекръстят, преди да потеглят. Митничарите обслужват пътникопотока вежливо и бързо - по европейска технология. А властите тук всъщност прилагат законодателство, каквото няма никъде по света. Те примерно трябва да бдят на свещената земя да не проникне нищо женско, никаква аудиотехника, видеокамери и музикални инструменти. Из полуострова има телефони с импулсни карти, а в магазинчетата редом до сувенирните иконки и броеници стоят и добре познатите по цял свят хладилни витрини с разхладителни напитки.

Атон преживява нещо като технологична революция. Само преди 2 десетилетия монашеската република е била осеяна с развалини, повечето манастири са гледали с подозрение към електричеството, а застарялото калугерско братство е било изправено пред кадрови колапс. Днес кипи интензивно строителство, из дебрите на старите постройки тракат генератори, по вековните зидове са прокарани електрически и телефонни кабели.

Сред монасите има младежи, владеещи по няколко езика, в старинните библиотеки се работи с компютри, факсове и скенери. Проникнали са дори и вредни канцеларски навици. Тук-там по работните места могат да се видят книжни икони, сякаш отпечатани като тиражна притурка на жълт вестник. А тоя кич наистина не е на мястото си в земя, където истинските реликви са в изобилие, а фреските по стените са правени от средновековни майстори.



Манастирите приемат поклонниците си по стари правила -



подслонът и храната са безплатни, гостът се посреща с кафе, сладко и малко ракия, яденето е постно и на трапезата не се говори, но прословутата монашеска небрежност към земното битие е забравена. Хигиената гони модерните стандарти. Стаите са чисти и прясно боядисани, спалното бельо се сменя редовно, а тоалетните биха могли да послужат за образец на доста сегашни български общежития.

Всъщност строителството, мобифоните, джиповете, хладилниците, баните и ватерклозетите не биха направили впечатление, ако не бяха на Атон. От много векове насам тук всяка промяна е събитие. Полуостровът наистина е крепост на традициите. Преданието свързва свещения му характер със самата Богородица. Атон може да се смята и за своеобразна концентрация на монашеството. Суровата му красота е привличала отшелници още от вековете на ранното християнство. Аскетичните бегълци от пороците на света са били разпространени и в Северна Африка и Мала Азия, но арабските нашествия и византийското иконоборчество ги изтласкали към Атон и засилили неговото религиозно значение.

Консерватизмът е естествен в монашеската република. Не само защото се управлява от старци. Та в нея при юридически спор могат да се ползват аргументи от закони, писани през Х век, а собствеността да се доказва с документи, носещи подписите на византийски и руски императори, български царе, сръбски крале и румънски князе.

Атон пази много спомени, има съзнание за своята мисия и може да се отнася с пренебрежение към суетата на външния свят. И има защо да се пази от всепроникващия му консуматорски дух, който оттук изглежда съчетан с духовна безпътица. Но едновременно с това трябва и да се обновява.



Монашеската република приема новостите,



пригажда се към прогреса, но и се старае да спира онези от тях, които биха опорочили характера й. Полуостровът се оглася от механичните шумове на микробуси, трактори, булдозери, но на него не се допуска звук, създаден от електроника. По традиция тук музиката служи само за възхвала на Господа и се прави от мъжки гласове.

Нашествието на хора също се ограничава. Но все по-голяма част от посетителите са движени от туристическо любопитство, а не от поклоннически плам. Когато автобусът към столицата Карея преминава край скитско обиталище или манастир, горе-долу половината от пътниците примерно се кръстят, а другите вадят фотоапарати.

Всъщност именно



туристическата индустрия е голямото предизвикателство



за Атон. Той се пази от нея, но едновременно с това държи да изтъкне ролята си на уникален културно-исторически комплекс. Европейският съюз подпомага финансово реставрацията му, но може да поиска и промени в режима. Заедно с цяла Гърция и Атон се готви и за олимпиадата през 2004 година. Организаторите ще трябва да проявят чудеса от философска изобретателност, за да съчетаят опорочения от днешната спортна индустрия античен олимпизъм със средновековния християнски аскетизъм.

Впрочем над Карея се издига нова кула, построена в псевдовизантийски стил. На нея е монтирана апаратурата на мобилния оператор "Панафон". Монасите на шега я наричат



"Богородица Панафония"



Щом на новостите се реагира с хумор, значи има живот и бъдеще за старинния комплекс.

И накрая за българското присъствие, свързано най-вече с манастира "Зограф". По наша традиция той е построен далеч от морето, на закътано място сред стръмни хребети. Сега се оказва и извън покритието на мобифоните. Две от крилата му са възстановени, а третото е укрепено. По него има още много работа, но в момента тя е спряна. Строителните материали стоят на купчини, а техниката бездейства. Големият проблем на "Зограф" са хората. Монасите са малко, а млади попълнения не се задават. Слуховете за руска инвазия се оказаха силно превеличени. Руснаците наистина са много активни на Атон. Сякаш за няколко години искат да наваксат десетилетното си отсъствие. Група млади монаси са възстановили два близки скита, но няма реална опасност да превземат българската обител. Проблемът е, че нашата църква няма хора, за да поддържа живота в нея.