:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 447,834,070
Активни 269
Страници 12,014
За един ден 1,302,066

За формата на кредита

Свиването на кредита е очевидният белег, който съпътства всички мащабни и продължителни стопански катастрофи в света от Великата депресия (1929-1935) насам. И обратно, страните, които чрез кредита са преодолели капиталовия недостиг, са се измъквали бързо от депресиите. Целта на



програмата за микрокредитиране,



която правителството се готви да приложи и у нас, е същата. И изглежда твърде амбициозно: с няколко десетки милиона лева от бюджета и достъпните международни програми, да се развие дребен бизнес, който да даде прехрана на стотици хиляди безработни и да активизира икономиката на цели региони със затихващо стопанство. Сега се търси начинът парите, отделени за микрокредитиране да достигнат до точния краен получател. Задачата е практически нерешима за днешната кредитна система на България, защото



търговските банки са неадекватни



като микрокредитор. Скъпият, бавен и тромав кредитен процес на еднотипните универсални търговски банки у нас не може да се издържа от кредити по 5 до 10 хиляди лева, защото разходите за заплати, работни места, комуникации, информационно и юридическо обслужване надхвърлят цялата възможна лихва по кредита. За да има успех идеята за активизиране на дребния бизнес чрез микрокредит, тя трябва да намери подходящ механизъм за практически безплатно администриране на дребните заеми, които ще се отпускат. Ще отбележа само, че това е напълно възможно и не трябва да ходим до Бангладеш, за да намерим в историята на кредитното дело аналози на успешни микрокредитни схеми. В средата на 19 век в Европа широко се разпространява кредитният модел, разработен от германските общественици Херман Шулце-Делич (1808-1883) и Фридрих Вилхелм Райфайзен (1818-1888). Двамата достигат независимо един от друг до извода, че в условията на криза банковият кредит е недостъпно за отделния дребен бизнес, затова са нужни кредитни съюзи, които да позволят поне взаимно кредитиране между дребните производители - земеделци и занаятчии. С такава цел Райфайзен основава през гладната зима на 1846 г. "Хлебен съюз". Той осигурява снабдяване на фурните с жито на кредит, който се погасява за сметка на продажбите на хляб. Аналогично "Авансовият съюз" на Шулце-Делич, основан през 1850 г. организира взаимния кредит между занаятчиите със стокови доставки. Този модел разчита на



автоадминистрация на кредита



в рамките на кредитния съюз, който се управлява от самите участници. Те са едновременно ту кредитополучатели, ту кредитори на следващите участници в производствената верига. Земеделецът е кредитирал животновъда с фураж, той пък е кредитирал мандраджията, той - магазинера, а от продажбата на продукта са закупени семена и инвентар, с който кредитният съюз кредитира земеделеца. Най-простият механизъм, казва моят колега Димитър Ашиков, е натуралният кредит, отпускаш главницата във вид на крава, доиш лихвите в мляко, а погашенията постъпват ежегодно във вид на теленца. Всеки получава на кредит един продукт, а се разплаща с продукта на своето производство. Вместо да прехвърля върху безработните днес пишман-бизнесмени грижата да планират някакъв собствен бизнес, за който ще получат нищожен стартов капитал, кабинетът трябва да обърне точно обратно постановката на микрокредитната задача. Никой не може да направи самостоятелна фирма с 5 или 10 хил. лева кредит. Но пък чрез микрокредити дори в този размер могат да се увеличат производствените възможности на домакинствата-натурални производители, за да могат и да се изхранват по-добре, и да произвеждат пазарна продукция. За да стане това трябва



държавата да организира



пряко (или чрез заинтересовани частни структури, или чрез кредитни съюзи) онези производства, които микрокредитира, да речем овчарство, краварство, лозарство, производство на тютюн, на розов цвят и пр. За всяка община кредиторът трябва сам да състави бизнесплан, да установи и пресметне потоците на продуктите и вместо да кредитира в пари, да закупи и предостави на бъдещите стопани нужния капитал в стокова форма. Успешната формула на микрокредита не е: "Ще ти дам 5 хил. лева, ако ми кажеш какво ще правиш". Той въобще не знае какво да прави. Обратно, трябва да речеш: "На ти две крави, ще ти доставяме фураж, ти ще ги гледаш, а срещу половината от млякото, което ще предаваш, кредитът ще се погаси за 4 години". Целта е с доставки и продажби на продукта на едро да се постигат най-добри цени, каквито дребният продавач и купувач сам никога не ще получи. бдГ.еИAжЬзЕ

иейЬк
1051
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД