|
Какъв икономически и социален ефект всъщност ще имат предложените от г-н Сакскобургготски мерки, допълнени с нови - от членове на правителството?
Безспорно въвеждането на нулева ставка данък печалба при реинвестиране ще стимулира икономическото оживление на микрониво, но ще доведе до
загуба на около 400 млн. лева приходи
за бюджета. Ако не се определи прецизно кръгът на инвестициите (производствени, технологични, погасяване на инвестиционни кредити, експортно ориентирани, софтуер и т. н.), ще се стимулират ненужни луксозни харчове. Не се предлага очакваното намаление с 5% на общата данъчна корпоративна тежест, както и връзка между облекченията и разкриването на нови работни места.
Функционирането на ДДС е не по-малък проблем за бизнеса от инвестициите. Очакванията за намаляване поне наполовина на срока за възстановяване на данъчния кредит не се потвърждават засега. Не се приема и въвеждането на диференцирани ставки по ДДС за 10-те стоки от първа необходимост, което е практика във всички страни от ЕС. Това би извадило от сивата икономика търговията със сирене, плодове и зеленчуци, захар, олио, ориз, боб и др. По оценки на мениджъри от големите чуждестранни търговски вериги не повече от 10-15% от търговията с тези стоки е с ДДС, което очевидно изкривява пазара.
За да компенсира загубата на приходи в бюджета от данъци,
финансовият министър заговори за увеличение на акцизите
Ако това е разумно за хазарта, едва ли при сегашните си доходи хората ще приемат "европейските причини" за увеличение на цените на течните горива, цигарите и алкохола. За 2000 г. приходите от акцизи са преизпълнени с 36% и очевидно вярната посока е да се търси по-висока събираемост, а не по-високи ставки.
По-високият акциз върху течните горива със сигурност ще доведе до по-високи цени на всички стоки и услуги и ще генерира инфлация. Очакваното двукратно повишение на акциза на бирата ще доведе до ръст на цената на 1 бутилка с 14%, или до средна цена около 0,70 лв. При цигарите ударът ще бъде двоен - веднъж заради обявеното вече увеличение през есента средно с около 12% и втори път заради ръста на акциза от началото на следващата година. Не трябва да се забравя, че за добро или за лошо, всеки трети българин пуши.
Вече бяха повишени средно със 70% задържаните цени на около 100 вида лекарства. Цената на природния газ също скочи с 12-13%. Земеделската реколта ще бъде лоша заради сушата и производителите вече пробват нови ценови равнища на основни стоки - хляб, олио, месо, сирене, мляко и др.
В такава ситуация се предлага увеличение на цената на електроенергията и топлоенергията с 10% от началото на октомври. Причините - четири големи енергоразпределителни дружества излизат за първи път на загуба към полугодието и удвояване на загубата на топлофикациите спрямо същия период на миналата година.
Увеличението на парното, отчитайки, че сега
около 45% от вземанията на топлофикациите са несъбрани,
ще доведе до ново изключване на потребители и в крайна сметка може да влоши още повече финансовия им резултат. Докато за парното освен ускореното въвеждане на терморегулаторите и индивидуалното топлинно счетоводство не се вижда друга сериозна алтернатива - за тока не е така.
Първо, не стана ясно дали повишението ще засегне и цените за производствени нужди (както заяви вицепремиерът Василев), или ще бъде само за бита (както твърди новият шеф на ДАЕЕР Милко Ковачев). Ако се вярва на г-н Василев, то инфлационният натиск ще нарасне сериозно и отчитайки всички горепосочени фактори, инфлацията в края на годината може да надхвърли прогнозната и да достигне нива от 6-7%, което означава 11-12% средногодишна инфлация (при прогнозна 8,5%). Ако г-н Ковачев е прав, то ударът ще бъде отново само за населението и следва да се търсят незабавни компенсиращи механизми.
Второ, алтернатива има. Ако НЕК понижи изкупните цени на електроенергията от особено печелившите производители като АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Марица-изток 2", ще стане възможно и понижаването на цените, на които енергоразпределителните дружества купуват от НЕК. Това в крайна сметка ще акумулира 10-15 млн. лева у тях и ще заличи тяхната загуба. Като резултат токът ще остане със същата цена за крайните потребители.
Какъв ще бъде ефектът от предлаганите мерки върху доходите?
Брутните доходи от труд в България са около 40% от БВП, докато в страните от ЕС те са между 60-70% от БВП. С други думи, иначе вярната теза, че първо трябва да се произведе, а после да се разпределя, у нас не се случва - има произведен брутен вътрешен продукт, но той не се разпределя справедливо. Затова и цената на труда у нас е най-ниска от всички кандидатки за членство в ЕС.
Заслужава категорична подкрепа запазването на тенденцията на приоритетно нарастване на минималната работна заплата (МРЗ) за страната, което доведе за периода 1997-2000 г. до номиналното й увеличение с около 95% и реален ръст от 55%. МРЗ от 100 лв. вече покрива и прага на бедност, което, както е известно, беше искане на КНСБ. Очакваме тази динамика да се поддържа и за 2002 г. да се предвиди поне 25% номинално нарастване на МРЗ.
За съжаление не виждаме в изявлението на премиера нищо за коригиране на допълнителните трудови възнаграждения. Те също не са пипвани от години и сега един час нощен труд струва 0,07 лв., а за научна степен се дават по 9,00 лв. на месец.
Радикални ли са тогава промените при облагането на доходите? Що се отнася до механизма на облагане и нарастването на необлагаемия минимум - едва ли. Необлагаемият минимум расте с 10 лв. (за 2001 г. той нарасна с 20 лв.) и
отново се облагат индивидуалните доходи, а не семейните
Що се отнася до размера на данъка и скалата за облагане, безспорно има радикални промени, но в полза на високодоходните групи, а не на тези с най-ниски доходи.
Как се променя разполагаемият доход от 1. I. 2002 г., с отчитане на увеличената осигурителна тежест с 2,1% за работника и запазване на сегашния таван в абсолютна стойност за изчисляване на осигуровката от 850 лв.? При заплата от 110 лв. на месец разполагаемият доход през 2001 г. е 100,60 лв., а през 2002 г. ще бъде 98,45 лв., т. е. 2,15 лв. по-малко. При заплата от 242 лв. (каквато е средната работна заплата (СРЗ) в бюджетната сфера за юни 2001 г.) разполагаемият доход ще нарасне с 4,46 лв. При заплата от 1000 лв. той ще нарасне вече с 49 лв., а при 1500 лв. заплата човек ще има на разположение със 107,30 лв. в повече. Отчитайки факта, че над 900 хил. души (55%) от наетите по трудов договор получават трудови възнаграждения около и под средната заплата за страната, е очевидна спешната необходимост както от корекции в предложената скала за облагане, така и от спешно повишение на доходите.
В периода 1997-2000 г. СРЗ в бюджетната сфера нарасна номинално с над 60%, като през последните две години (1999 и 2000) имаше реален ръст от около 12% годишно. Става дума не само за около 55 000 заети в държавната администрация, а и за още около 350 000 учители, лекари и медицински кадри, волнонаемни в армията и полицията, работещи в културата и т. н. За да се запази тенденцията и през 2001 г., и то при средногодишна инфлация от около 10%, е наложително увеличение на бюджетните заплати с 10% от 1. X. 2001 г. и осигуряването на 13-о плащане в края на годината, за които КНСБ настоява. Трябва да се отчита и позитивната позиция на МВФ за това, която е резултат от нелеки преговори и много аргументи.
За колко пари става въпрос и откъде да се вземат?
Необходимият ресурс е общо около 200 млн. лева, от които около 60 млн. лв. ще влязат веднага в НОИ от осигуровки и ще направят възможно плащане на коледна добавка към пенсиите в размер не по-малък от 30 лв. Други около 30 млн. лв. от тези средства ще се върнат обратно в бюджета като ДОД.
Откъде биха могли да дойдат парите?
1. Средствата за работни заплати в бюджет 2001 са изчислени върху средна численост на заетите от 445 хил. души. Към 1. I. 2001 г. обаче заетите в бюджетната сфера са били 426 хил. души, а към 30. VI. са вече под 400 хил.души. Очевидно при равни други условия в бюджета би следвало да има немалък резерв от поне около 120 млн. лева.
2. Събираемостта на приходите в бюджета към края на юли е добра. Например за София вече са събрани около 65% от годишните данъчни постъпления и те са около 1/5 повече спрямо същия период на миналата година.
3. Очакваното повишение на инфлацията през последните месеци на годината ще увеличи извънпланово приходите в бюджета.
Вероятно могат да се намерят и още аргументи, а не да се прибързва със заявления за отказ от увеличение на работните заплати. Нека се изчакат резултатите за изпълнението на бюджета към деветмесечието и в зависимост от тях да се водят преговори със социалните партньори.
КНСБ настоява още от октомври т. г. да отпадне механизмът за административно регулиране и потискане на работните заплати на над 340 хил. души, заети в предприятия с над 50% държавно и общинско участие, и да се въведат критерии за производителност и качество на труда като определящи цената на труда.
Създаването на обществена нетърпимост към драстичните нарушения на трудовите, осигурителните и синдикалните права и по-висока ефективност на контролните институции са основните цели на провежданата от нас вече повече от 1,5 година национална кампания за защита на фундаменталните права. Синдикалните експерти на КНСБ влязоха на проверки по сигнали от работници в над 500 предприятия, които доведоха до конкретни санкции на работодателите от контролните органи.
КНСБ успя да защити редица права и придобивки за всички работници при промяната на Кодекса на труда, а преди това при разработването и приемането на Кодекса за задължително обществено осигуряване и Закона за безопасни условия на труд. Сега предлагаме нов закон за гарантиране вземанията на работниците при фалит на работодателя с цел пресичане на порочната практика да не се плащат заработени заплати. Отдавна сме готови и с предложения към законодателя за криминализиране на нарушенията на трудовото и социално законодателство, включително и със заплаха от затвор за "каубойските" работодатели.
А иначе - естествено - заплатите в индустрията трябва да са функция от заработеното и да се договарят между работодателите и синдикатите.