|
------------
- Тома, радваш ли се, че назначиха шефа на "Ипон" Бойко Борисов за главен секретар на МВР?
- Боже, аз тоя изобщо не го познавам. Радвам се само когато уволняват шефове на МВР.
- Страдаш ли, че писателят Александър Томов подаде оставка като член на НСРТ?
- В НСРТ има само един добър писател и той се нарича Димитър Коруджиев. Александър Томов е никой. А когато чуя НСРТ, винаги се сещам са един стих от Гинсбърг, който гласи: "Лайната на цивилизацията, насипани по улицата..."
- С Елена Поптодорова или с Надето Михайлова би желал да попаднеш на пустинен остров?
- Разбира се, че с Надежда Михайлова.
- Интересуваш ли се от политика?
- Напоследък да. Смятам се за убеден християндемократ.
------------
След последните избори смятам, че ако възкресят Бъфало Бил и го доведат в България, и той ще спечели. Именно затова народът заслужава всичко, каквото му се случва. Не бих влязъл в политиката за нищо на света, защото нямам таланта да бъда крадец.
------------
- Тома, Симона Мирчева в сп. "Егоист" те нареди сред неколцината законодатели на новия литературен вкус. Как гледаш на това?
- Предпочитам да гледам на писането като на спорт.
Изживявам се не като писател, а като хокеист. Тъй като в спорта няма нищо абстрактно. Там всичко е ясно - или си добър, или не. Затова смятам, че Симона Мирчева е права. Защото писането е единственото нещо, което мога да правя като хората. Винаги съм се стремял да бъда безжалостен професионалист, да не се обръщам назад. Затова и книгите ми ще бъдат винаги безкрайно интересни.
- Немалко читатели на в. "Сега", като прочетат това, ще кажат - ето го поредния маниак...
- Читателите ще бъдат прави, така си е. Преди да започна да се занимавам професионално с поезия, изкарвах пари като контрабасист в джазово трио. Тогава бях маниак, свирещ на контрабас. А сега съм маниак с писалка.
- Откъде идва родът ти?
- От Македония. Половината са от Крушево, половината от Радовиш. Заминавали са се с търговия с тютюн. Жалко, че са обеднели. Но да бъдеш глупав е човешко.
- Ходил ли си по тия места?
- Не.
- Би ли заминал като доброволец в Македония?
- Ненавиждам военщината.
-------------
Умишлено съм изтрил от главата си периода, който съм прекарал в казармата. Единственото полезно нещо, което научих в казармата, е това, че оръжието е произведение на изкуството. А стихотворенията сред оръжията са пистолетите.
------------
- Какво беше детството ти?
- Щастливо. Израснал съм сред жени - майка, баби, братовчедки. Бих бил щастлив, ако продължавам да живея сред жени. И котки.
- Какво ти дават котките?
- Според мен котките са олицетворение на времето. Всяка от тях е като домашен сфинкс. За съжаление съседите ми ме принудиха да отведа трите си котки в Благоевград. Без моите котки се чувствам малък и нещастен. Ако случайно имам куче, в което много-много не вярвам, то ще бъде от марката доберман - мерцедесът на кучетата.
- Колко професии си упражнявал?
- Бил съм продавач на захар, нощен пазач, продавач на касети със сръбска музика. А сега съм хамалин. Единствените пари, които съм изкарал с честен труд, са парите от писането. Докато съм работел другото, съм лъгал.
- Каква е твоята дефиниция за поезия?
- Основното за мен е казването, а не казаното, както и пълната искреност. Неабстрахирането от реалността. Животът е достатъчно сюрреалистичен сам по себе си, за да го разводняваме.
- Как минава един твой ден?
- Когато не съм на работа, спя до обед. Два часа пиша, като се стремя поне до четири часа да не пия. Последното за съжаление не ми се удава често. Всеки свободен от мене си миг посвещавам на любовницата си. Понякога играя табла, тенис на маса и четене, много четене. Събота и неделя гледам футбол по телевизията. Два пъти в седмицата посещавам Любомир Левчев, когото смятам за мой учител по поезия.
- Как си избра Левчев за учител?
- Винаги съм се интересувал само от текстове, които преобръщат коренно гледната ми точка за литературата. С писана поезия от Любомир Левчев се сблъсках съвсем случайно - това беше книгата му "Самосъд", издадена през 1973 г., когато съм бил на една годинка, от "Български писател". Прочетох я за два часа и паднах. Възхищавам се от професионализма на този поет. Имах удоволствието да бъда редактор на най-новата му книга. Редакторската ми работа се сведе до махането на три тирета.
- Кой ти е любимият алкохол?
- Белите уискита, марки "J&B" и "Къти Сарк". Избягвам да пия твърд алкохол вече, защото ми вреди. Когато имам пари, се захранвам с бяло вино, "Траминер". Уискито, което никога няма да пия, се нарича "Grant's". Ненавиждам водките с изключение на шведската "Стърлинг". Добрият ми вкус ме лишава от доста неща.
- Каква музика слушаш?
- Електронен авангард, най-вече дийп хаус, трайб хаус, амбиент. Слушам също и много хип-хоп. Смятам, че българската хип-хоп група "Ъпсурт" е съставена от велики поети. Други български групи, които ценя, са "Бейби Фейс Клан" и "Амационерите".
- Какво пушиш?
- Любимите ми цигари са "Голоаз", без филтър.
- От унинието как се спасяваш?
- Имам прекрасния късмет винаги да съм бил избраник на красиви момичета. Те разсейват поетическата ми тъга. Предпочитам тях пред кокаина.
- Завистта познато чувство ли ти е?
- Да, в сребърния й вариант. Тоест голямо щастие за мен е да прочета добър текст, написан не от мен. Събирам текстове от поетите Николай Бойков, Галина Николова и Иво Рафаилов. Според мен в България има много добри поети, а това, което ги прави добри, е, че за разлика от посредствените те четат, преди да пишат. Доколкото знам, един хирург, преди да почне да оперира, учи. Смешното е, че масата от хора, които се занимават с писане в България, не четели, за да не се влияели. Моят отговор на това явление е ха-ха-ха.
- Какво четеш напоследък?
- С голямо удоволствие Стефан Кисьов. И текстовете, които редактирам - "Стихотворения" от Хайнер Мюлер, един сборник с пътеписи на Чарлс Буковски, който се нарича "Шекспир не направи това", полска поезия, както винаги - мисля, че това е основното събитие на XX в. - поезията, писана на полски език, Джон Фанти, Селин, българска поезия - Любомир Левчев, Ани Илков. Спортните страници от вестниците.
- Говориш като човек, който е доволен от себе си. Така ли е?
- Да.
- Кой ти е любимият кът на България?
- Бургас. Въпреки че съм от Благоевград, предпочитам Бургас.
-------------
Луд съм по индустриални зони, а бургаската такава е един съвсем отделен град - със собствени пътища, собствени светофари, собствено лице, което е несбъркваемо. Индустриалната зона в Бургас е лицето на моето сърце.
------------
Харесвам морето през зимата.
- Опиши най-якия си автостоп.
- С един изключителен мерцедес, управляван от фолкзвезда кларинетист по маршрута Бургас-София преди пет години. Само за три часа. За съжаление никога не са ми спирали коли от любимите ми марки "Сааб" и "Волво". А най-сполучливият - когато спрях преди пет години София Леон - музата, за която впоследствие написах две книги.
- Я да те пробваме колко добър поет си? Можеш ли да пишеш хайку?
- Това е жанр, който се удава само на един европеец според мен и той се нарича Кенет Уайт.
- Първата тема е "гълъб, кацнал на антената".
| - | Пикасо направи от него |
- Това ми харесва. Да продължим. Другата тема е "рилско езеро".
| - | Загледан в него разбрах, |
- Чувстваш ли се маргинал?
- Не. Чувствам се богат.
- Как ще коментираш евангелската фраза: "Блажени нищите духом."
- Не коментирам евангелски фрази от преклонение, тъй като
---------------
според мен Библията е най-добрата антология на света. Само слушам тези текстове, тъй както слушам Боб Марли. Напоследък любимите ми стихове от Библията са от световния поет апостол Петър, цитат: "И тъй, братя мои, нека всеки човек бъде бърз на слушане, бавен на говорене, бавен на гняв."
--------------
- Какво искаш да пожелаеш на тазгодишините първокласници?
- Нормални учителки.
- С какво можеш да изненадаш самия себе си?
- С добронамереност. Когато се държа безупречно 15 дни към себе си и към околните, се чувствам щастлив. За съжаление се случва все по-рядко и това ме натъжава.
- Кога ще се пробваш в драматургията?
- Вече пиша една пиеса. Надявам се да стане добра. Предишните ми опити бяха плачевни. В старите ми пиеси няма нищо. Те са като гърне с изпарена пикня. Да напиша пиеса е моята голяма мечта. Драматургията се отличава от поезията само по това, че е въпрос на висш пилотаж.
- С какъв доход живееш месечно?
- С не такъв, какъвто ми се иска. Според мен поетът трябва да получава шахматни хонорари.
- От какво те е страх?
- От алкохола. И от хората.
- Имал ли си пророчески сънища?
- Не, сънувам само глупости. След сън съм винаги по-уморен, отколкото преди да си легна.
- Сърцето или умът е по-важният инструмент за опознаване на света?
- Сърцето. Защото е много по-близко до ръката, отколкото мозъкът. Мозъкът заема два пъти повече място, сърцето е колкото един юмрук. Харесвам малките неща.
- Как ти се струва следната картина - прочуваш се толкова много като поет, че започват да те канят навсякъде по света като държавен глава и да те посрещат с шпалир от гвардейци?
- Бих се постарал да запаля колкото се може повече хора за каузата на поезията. А на себе си бих гледал като на император - императора на империята поезия.
- Важна ли е поезията за съвременния човек?
- Да. Защото това е най-краткият път към нас самите. |