|
----------------
Колекцията от часовници на радомирския хирург има специално място в пернишкия му апартамент - един ъгъл от не особено просторния хол е отреден за тази страст на домакина. Влизайки в помещението, трудно можете да пропуснете големите стенни часовници, окачени един до друг на едната стена. Под тях пък в четири квадратни кутии са грижливо подредени по-малките джобни и ръчни членове на голямата колекция.
Д-р Илиев започнал да събира часовници в далечната 1965 г., когато бил в десети клас. На тавана в семейната къща в Пловдив намерил стар стенен часовник, който някога дядо му държал в магазина си. Часовникът бил в плачевно състояние - завързан с едно канапче. Гимназистът го сглобил и се опитал да го поправи. Столетникът обаче така и не тръгвал. Дошло му на ум на бъдещия хирург, че трябва да посмаже ръждясалите вътрешности на ветерана. И ето че часовникът тръгнал. Сега германският стенен часовник с инкрустации и позлата по дървото стои на почетно място на стената, откроявайки се с достолепната си осанка сред останалите.
"Същият има и в къщата на Любен Каравелов
в Копривщица, значи е от онова време", обяснява гордо колекционерът. Той не знае точната възраст на своите часовници, но може със завидно сладкодумие да ви разкаже историята на повечето от тях. Особено на тези, които са с нещо по-специални и забележителни.
Най-старият часовник в колекцията е може би на близо 300 години, твърди д-р Илиев. Той бил запазен като семейна ценност в дома на съпругата на хирурга, която също е лекар - д-р Тошка Николаева. Нейният дядо - професорът по палеонтология и сравнителна анатомия Петър Бакалов - носел старинен часовник с галова верига и миниатюрно ключе за навиване. "Цялата машинка е изработена ръчно, има и ювелирни крачета", сочи докторът с гордост. Това е един от уникатите в колекцията.
Друг ветеран, с който колекционерът се гордее особено много, е дамски джобен часовник с красив монограм. Бижуто принадлежало на бабата на популярния музикален радиоводещ Тома Спространов, с когото били приятели от деца. Бабата на известния журналист била швейцарка, казвала се Елен Поаро. Когато се заженила за българин, баща й я дарил с изискан джобен часовник. На сребърния капак поръчал да инкрустират две букви - Е и П, красиво изписани и преплетени. Семейната ценност останала на внука, който пък го подарил на своя приятел, за да попълни колекцията му.
В нея сред вещите на немските бюргери, швейцарските контета и турските бейове има и един военен ветеран. Часовникът е изработен по военна технология - с оксидирани капаци и е
един от първите ръчни часовници у нас
Един дядо на Стефан Илиев му го подарил преди време, понеже механизмът му се повредил. Дядото пък си го купил малко преди Втората световна война, преди да замине на фронта. "Първите ръчни часовници приличат изцяло на джобните, само дето вместо верижка започнали да им слагат каишки", разказва хирургът.
Интересна е и историята на железничарския часовник, на чийто капак е инкрустиран локомотив. Принадлежал на дядото на един братовчед на д-р Илиев, който в миналото работел като железничар. Някога на всички служители в железницата давали служебни часовници - или "Лонжин", или "Омега", - които се славели като изключително точни. Затова и на гърба им се слагала нещо като емблема - влакче.
Турският джобен часовник пък се познава по специфичните турски цифри, които са изписани на белия циферблат. Другото необичайно нещо е, че той не се гледа като останалите джобни часовници отвесно, а настрани.
Стенните часовници в колекцията са значително по-малко на брой, но не и по-малко внушителни. Два от тях Стефан Илиев буквално спасил от изгаряне, понеже били захвърлени при въглищата. Случайно докторът открил единия в избата на свои приятели и щом разбрал, че мислят да го горят, решил да го вземе и да го поправи. Не само че ветеранът тръгнал, но и вече 30 години работи без грешка. Дори на кръгъл час така бие, че събужда цялата къща. Семейството обаче е свикнало и не му обръща внимание.
В групата на големите часовници има и един по-нов, който
докторът извадил от мината в Перник
Той е един от първите електронни часовници - с електрическа батерия.
Джобните и ръчни часовници са подредени в кутии, по принцип предназначени за пеперуди. Както насекомите се забождат с карфици, така са окачени и часовниците. Стефан Илиев помолил свой приятел да му направи няколко такива кутии, боядисани в бяло, със зелено сукно и стъклен капак, за да окачи колекцията си на стената. Идеята дошла пак случайно, когато докторът намерил на тавана си такава кутия с пеперуди. Молците обаче били изяли красивите насекоми и направили място за металните любимци на Стефан Илиев.
Той никога не е купувал часовници, всичките експонати в колекцията му са подарък от роднини и приятели. Идвали на гости и щом видели сбирката, се сещали, че и те имат някъде по някой стар часовник, запазен като семейна ценност. Понеже повечето не работели, му ги давали на драго сърце. Така за близо 40 години Стефан Илиев събрал към 86 механични и още дузина електронни часовници. По приницип той събира само стари експонати, поне на 25-30 години, включително и електронните.
Отначало започнал да колекционира само джобни и ръчни механични часовници, но сега е решил да се преориентира и към електронните, понеже най-старите вече са на повече от 20 години. "Най-лесно е да колекционираш, като купуваш - вадиш един чувал с пари и правиш колекция от 1000 часовника. Но така не е интересно, то си става чиста търговия", пали се докторът. Затова, колкото и да му хареса някой старинен часовник, той никога няма да си го купи. Пък и цените им не са по джоба на средния българин - на събора в Копривщица д-р Илиев се загледал в няколко много хубави стари модела, но търговците искали по 250-300 лв. А колекционерът твърдо е решил
да не превръща хобито си в алъш-вериш
Нито един от неговите експонати не е за продан, категоричен е той. "Всичко друго бих продал, само не и тях", отсича докторът.
Стефан Илиев буквално живее заедно със своята колекция, не я изоставял никъде, въпреки че е живял на доста места в страната. След като напуснали родния Пловдив, той и жена му трябвало да се установят в Айтос, където лекарят бил разпределен. Часовниците, разбира се, били пренесени там. 8 години по-късно докторското семейство решило да се премести в Перник и колекцията неизменно ги следвала. Сега си има отредено място в дома на хирурга. Часовниците са сложени на височко, за да не ги стига котаракът Чочо. Височината обаче не го спряла - един път той се качил на близкия шкаф и съборил цялата колекция. За щастие сериозни щети нямало, само всичко било разбутано.
Стефан Илиев мечтае за една специална марка часовници, която липсва в колекцията му. Това са часовниците "Серкесьов", внасяни в турската империя от братя Серкесьов преди около два века. Този вид часовници се намират трудно. Когато обаче намерил такъв, докторът трябвало да плати 100 лв. Верен на принципа си да не плаща за часовниците, колекционерът се отказал.
Иначе той добре познава както отделните марки старинни часовници, така и часовниковия механизъм. Тази негова страст няма корени в семейството - никой от рода му не се занимава с часовници. Д-р Илиев обаче се самообразовал, набавил си учебници от техникумите и се научил сам да "лекува" старите си приятели.
|
|
|