|
Всичко това е чудесно, всичко това сигурно дава основателен повод на бащата на Стоянов да се гордее с него, но налице е и един друг прост факт - 62 дни преди третите български президентски избори
шансовете за нов мандат на действащия президент видимо намаляват.
Все по-ясно на хоризонта се очертава конкурентът на Стоянов, гражданинът Х, който ще бъде подкрепен от НДСВ, ДПС, а защо не и от БСП. Ако такъв кандидат се появи, спокойно може да кажем, че момчето Петър Стоянов си отива.
Голяма група от новите политици - тези от царското движение, твърдо не желаят да дишат един въздух с Петър Стоянов. Не знам защо - питайте Емил Кошлуков. Той вероятно ще ви изброи поне 10 аргумента за това, че Стоянов не става за президент, че Желю Желев бе много по-добър държавен глава от него. Доста царски хора не смятат, че Стоянов е надпартиен баща на нацията - те по-скоро го броят за поредния седесар, който неправомерно си присвоява правото да говори за НАТО и Европейския съюз и върху тези приказки да се излежава цял мандат.
Ако някой пита Кошлуков, НДСВ трябва да има собствен кандидат-президент и в никакъв случай да не застава зад действащия държавен глава. Въпреки че напоследък май никой не пита Кошлуков, това мнение като че ли е обладало по-голямата част от членовете на нерегистрираната управляваща партия, включително и този, когото всеки слуша - царя-премиер.
Според някои, Симеон приключи участието си в републиканските избори още на 17 юни като превзе сърцето на демокрацията - парламента. На него повече избори не са му нужни, защото всеки, който владее парламента, диктува на правителството и може да прави опити да тури ръка и на съдебната власт.
На Симеон президентството не му трябва.
Президентът има малко права, вицето му - хич. Освен представителни функции, "олицетворение на единството на нацията" и малко влияние върху спецслужбите и дипломатическия корпус, нищо друго си няма президентът на републиката ни. Дори правото му на вето е едно такова условно. Също като върховното му главнокомандване над смаляващата се армия. Дори част от указите му задължително се преподписват от министър-председателя или от съответния министър. На Симеон II такава власт не му трябва, казват някои.
По всичко изглежда обаче, че Симеон II пет пари не дава какво мислят точно тези някои и активно обмисля кой поданик да тури на отговорната работа на "Дондуков" 2. Защото в президентските избори`01, колкото и непредсказуеми да са те, има няколко правила и първото от тях е:
Който бъде подкрепен от НДСВ - той ще стане президент
Практиката на неповторимия български изборен модел е проста - ако веднага след парламентарни избори има местни или президентски, те биват спечелвани от тази политическа сила, която е вкарала най-много депутати. Логиката е ясна - в къс период от време народът не може да се разочарова от новите си любимци и отново гласува доверие за посочените от тях кандидати. За разлика от следващите парламентарни избори, при които управляващите са тотално разлюбени и минават в тежка и глуха опозиция. В България нещата стават така.
Когото целуне Симеон, той ще стане президент - това е ясно. При президентските избори кандидатурите нямат решаващо значение. В България при вота за държавен глава мажоритарният елемент е все още недоразвит, за разлика от гласуването за местни органи на властта. Избирателите познават кандидатите за кмет, защото са местни хора, а припознават кандидата за президент предимно като личност, посочена от ръководството на любимата партия. Всичко това означава, че кандидат-президентът Х, зад който ще застане НДСВ, има огромен шанс да стане държавен глава, а доказалият се политик с огромен рейтинг Петър Стоянов - да мине в историята на президентството. И да влезе по-активно в партийното строителство на СДС - и без това на партията й предстои национална конференция и избор на ново ръководство. Ако след 18 ноември Стоянов не е президент, той спокойно може да заеме по-ясна роля в синята партийна трагедия. Другият вариант, който се очертава пред него, е да поеме към местенце в някоя скатана международна институция. Но това е личен избор.
По-важното е да се разбере
защо Стоянов е по-скоро пътник.
Една победа на Стоянов би върнала част от загубеното доверие в СДС, въпреки че президентът се кандидатира като независим. Успехът на Стоянов ще предизвика трус в НДСВ половин година, след като царската партия спечели изборите. Сините пък ще имат логично право да искат предсрочни парламентарни избори като се позоват на променените нагласи на избирателите. Симеон просто не може да си позволи вариант, при който неговият кандидат да бъде победен от Стоянов. Но този сценарий е малко вероятен.
Не бива да се забравя, че зад избраника на НДСВ автоматично ще застане единственият коалиционен партньор на царя - ДПС, със своите гарантирани 6-7%. Въпреки че в Движението все по-ясно се чуват гласове на недоволство от този неравностоен съюз, сега Доган не може да налага самостоятелна политика или кандидати за изборите. Совалките на Сокола между "Дондуков" 1 и "Позитано" 20 през изминалата седмица показват, че към управленския съюз вероятно ще се включи и БСП. Социалистите май успяха да разберат, че дори да изкарат на изборите незалязваща звезда като Стефан Данаилов, той ще спечели твърде малко проценти, за да се изтълкува представянето му като добро.
Така на изборите
НДСВ, ДПС и БСП вероятно ще подкрепят обща личност
Тази личност не може да бъде Петър Стоянов. Няма филм, при който трите парламентарни сили да застанат зад човека, подкрепян от четвъртата партия в НС, особено ако тя се казва СДС. Ако това стане, няма смисъл да се ходи на избори. Това ще означава служебна победа за Стоянов.
Петър Стоянов сигурно мечтае за такъв вариант - всички основни политически сили без БСП да застанат зад неговата кандидатура, но едва ли е готов да сподели какъв компромис би направил, за да заслужи подкрепата на царя-премиер. На Сакскобургготски сигурно все му е едно кой ще го слуша откъм президентството, но пък Стоянов не става много за послушен царедворец.
Кой е кандидатът на триумвирата? Ако всичко, което Симеон II прави досега, следва някаква логика, то той
може да избере един от следните три пътя,
в края на които може да се натъкне на подходящ кандидат-президент.
Според първия вариант Симеон ще издигне такъв кандидат за държавен глава, който въобще не е познат за широката публика. Вижте му депутатите - 90 на сто от тях са хора, които никога не са чели имената си във вестници! Всеки от останалите професори от Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" би могъл да свърши работата.
Вторият път, който може да избере Симеон, е да даде доверието си на "безпартиен социалист". Безспорно е, че Симеон умее да приобщава към каузата си силни фигури извън собственото си обкръжение. Факт е, че той направи удар като взе в кабинета червените кметове Костадин Паскалев и Димитър Калчев. За президент може да се търси силна личност, която не е сред лидерите на партия.
Третата посока, която може да хване Симеон, е към групата на бившите величия. Сакскобургготски има удивителната потребност да възкресява вече паднали политици. Като Стоян Ганев, примерно. Симеон явно изпитва удоволствие освен да го играе цар, да се прави и на Бог, който вдига на крака поредния Лазар. Ако има такъв вариант, Симеон спокойно може да застане зад експремиера Димитър Попов или дори зад бившия президент Желю Желев.
Макар президентската надпревара да започва едва в средата на октомври, интригата кой ще спечели тези избори ще се реши през следващите дни, когато НДСВ ще определи окончателно кандидата си. Тогава ще стане ясно има ли шанс Петър Стоянов за втори мандат или изборите ще се превърнат в неговото Ватерло.