Кметове от цялата страна се събраха по празниците да рисуват мрачната картина на хаос и отчаяние в общинските финанси. Между 25 и 50 на сто от планираните разходи на местните бюджети били "неразплатени", между 2 и 3 месеца са забавени заплатите и социалните помощи, а сметките за вода и ток не били плащани от години. Само Пловдив имал 16 милиона дефицит, осем общини, сред които Русе, били практически спрели плащанията. Само 14 общини имали пари за зимата, другите 248 нямали идея как да платят за топлото в училищата и болниците. Вече се очертава реален



банкрут на общините,



за който от доста време насам предупреждават и кметове, и икономически наблюдатели. Само много спешни финансови инжекции могат да забавят несъстоятелността на местните бюджети. А процесът на разпадането им може да бъде спрян само чрез много радикална реформа и диаметрална промяна на идеологията на местното бюджетиране. Общините стигнаха до бедствено положение, защото дълги години бяха буфер за прикритие на реалното състояние на свещената крава на стабилизацията - великия Републикански Бюджет. Между централния и местните бюджети е наложен



драстичен дебаланс:



всички съществени и твърди приходи на държавата от мита, акцизи и ДДС влизат в републиканския. В замяна на това огромната част най-чуствителни за населението разходи - за основно и средно образование, за болници и социални помощи - по закон се плащат от местните бюджети. Затова техните приходоизточници не стигат и трябва да чакат разликата от централната държавна хазна. А тя е в ръцете на кабинета и в крайна сметка той решава на кого, кога и колко да даде. Вярно, че общинските субсидии са описани в закона за бюджета, но пак там е посочено, че отпускането им зависи от текущите постъпления. Като спре кранчето към скачените съдове на общинските бюджети, кабинетът може да изкара републиканския бюджет толкова пълен, колкото е нужно. Затова министрите винаги излизат отличници по бюджет, а вината за всички липси на лекарства и фалити на болници и училища, за забавените плащания на заплати и помощи, за цялата мизерия е стоварена на кметовете. Когато общините закъсат, се ползва трикът "заемообразно" финансиране: държавната хазна им отпуска средства, но ги задължава да ги върнат до края на годината. Така стигаме до парадокса републиканският бюджет да показва излишък, бюджетен резерв, когато местните бюджети тънат в дългове.



Резерв, разбира се, няма.



Показаният плюс в центъра се компенсира от минуси на по-голяма сума по места. Речено в цифри (тъй ме съветва един любител финансист), ако държавната хазна държи 130 млн. излишък, а общините дължат 260 млн. неплатени разходи, колко е резервът? Нула лева и 130 милиона дупка. Това е крайният резултат и първият капан на общинските финанси. Вторият капан е още по-опасен. Той ще щракне, ако новата власт реши да бяга от най-близкото куче. Към този капан подмамват верните иначе призиви да се даде финансова автономия на общините. Това значело общинските съвети сами да налагат местни данъци и такси. Преди да направи тази крачка обаче, законът трябва да създаде надеждна



защита на данъкоплатеца



от новите местни данъчни тежести. Ако получат безусловно право да ни облагат наред с държавата, местните политици не ще закъснеят да ни натоварят с плащания за великите дела, които са наумили да извършат. Видя се, че откак имат право да определят сами т.нар. "такса смет", в по-големите градове тя на мига се удвои. Следващата година се планира ново удвояване. Преизчислена върху пазарната цена на имотите, само тази такса е от 2 до 6 на хиляда. За сравнение в САЩ максималният "франчайз върху недвижимостите" (аналог на нашия "данък сгради") е 10 на хиляда.

Щом сега хазната изземва над 40% от националния доход, колко ще стигне данъчната тежест, ако и общините решат да съберат поне един десятък? Решение на проблема за финансовата автономия на общините може да се търси само в преразпределянето на вече наложената данъчна тежест. На общините трябва да се предостави по-голяма част от досега събираните данъци, а правото да ни налагат нови данъци трябва да бъде отмерено много внимателно. Според мен правото да налагат нови общински данъци и такси не трябва да се дава нито на кмета, нито на съвета. Такова решение трябва да се взема от всички жители на общината с местен референдум. Впрочем не само в Швейцария имат такова правило. И в САЩ, където дори избирателното право не е пряко, за местните данъци гласуват всички.