|
"Плама" и "Горубсо" са само началото. Предстоят военните заводи, "Балкан", "Хлебна мая", стотиците фирми, подарени на работническо-мениджърски дружества, само и само държавата да се отърве от бремето им. Оказва се, обаче, че отърваването от тази тежест е само временно и рано или късно нерешените проблеми като бумеранг се стоварват пак върху държавата.
Измамното спасяване на давещи се фирми
Преди 2 години голямата гордост на тогавашните управляващи бе, че са спасили от закриване 30 предприятия, включени в списъка за изолация. От 41 фирми 30 бяха продадени. Сделки се сключваха дори през нощта на 30 юни срещу 1 юли, защото фирмите, за които до тази дата не бяха намерени купувачи, трябваше да прекратят съществуването си. Това пък щеше да доведе до взрив на недоволство от работещите там, които щяха да останат на улицата. Което съвсем не беше по вкуса на властимащите. Затова те бързо продаваха. На кого и за колко - не беше важно. Всъщност беше - на оня, който имаше по-широки разбирания за бизнесетика и беше по-склонен да плаща. Но не на държавата, а на различни чиновници.
Така бе пласирана авиокомпания "Балкан", договорът бе сключен през нощта. Година по-късно започнаха стачки, стана ясно, че обявеният за стратегически купувач Гад Зееви успешно извършва познатата операция "asset streaping", иначе казано събличане на активите. И дойде часът, когато лъсна истината, че
"Балкан" е напълно гол
Компанията тръгна към фалит, собственикът от Израел зачезна и се оказа, че има проблеми с местната правосъдна система. Според българската, обаче, той се оказа най-големият кредитор, който трябва да бъде удовлетворен. Въпреки че бе продал, каквото бе могъл. Като капак на всичко Зееви заведе дело в Международния арбитраж в Париж срещу българската държава, която не изпълнявала ангажиментите си по договора. Сега управляващите твърдят, че ще защитават интересите на държавата. След като някой някога ги продаде. За $ 150 000. Почти за 30 сребърника.
Сделката за "Плама" беше мъртвородена
Но за последните три правителства тя се оказа възел, който не може да се разсече. Това, което правеше всеки следващ промишлен министър, бе да разреши да се смени собственикът на рафинерията. Резултатът е, че днес икономическият министър Николай Василев обявява, че не знае кой всъщност притежава "Плама". Че как ще знае - то не беше Атанас Коларов или "Енерджи холдинг", не беше Ъруин Брейч, не беше Бони Бонев, не беше "Андре и сие", "Тотал", "Норвиджиън ойл", куп офшорни фирми и кой ли още не. Резултатът и в този случай е "asset streaping", т.е. разголване. Стриптийзът, обаче, хич не радва работниците - голяма част от трудоспособното население на Плевен, която от години не знае на работа ли е или не.
Не е по-розова картината във врачански комбинат "Химко"
Там собствениците се оказаха стратегически купувачи само за продавачите. Вече две години те не могат да разделят акциите си в комбината и се съдят в щатски съдилища. А междувременно споровете доведоха до човешки жертви - български. Производството крета и от време на време се появяват съобщения за някакви очаквани инвеститори, за някакви нови интереси, за някакво бъдещо увеличаване на износа. Резултат от приватизацията, обаче, засега няма - нито за държавата, нито за работещите в дружеството.
"Полимери" също е нагледен пример за безотговорно отношение към проблемите. Покупката на девненския комбинат ръка даде възможност на шефа на "АКБ Корпорация" Николай Банев да живее в охолство и да си прави луксозни подаръци от типа на ваканционно селище "Русалка" и повечето къмпинги по Южното Черноморие.
"Полимери" затъна заради скъпите прищевки на собственика си
Преди време работници алармираха, че ръководството е изнесло от страната скъпоструващо японско оборудване за производство на винил и поливинилхлорид. Техниката на стойност 138 млн. лв. замина за Иран. Работещи в дружеството твърдят, че машините ще отидат за скрап. Николай Банев се кълне, че производството щяло да бъде възобновено в близкоизточната страна. Т.е. отново събличане на активи от собственик, който гледа да спечели в момента, без да се интересува от бъдещето на компанията или на работниците.
Банев обяви за продажба повечето пакети акции, които придоби чрез масовата приватизация. В "Русалка" не се инвестира и видът на прекрасното като природа и възможности селище няма нищо общо с грандоманските намерения на собствениците си да го превърнат в 6-звездна база. Вероятно в крайна сметка селището ще е поредната перла в короната на кръга "Олимп". С покупката на Стопанска банка олимпийската СИБанк се превърна в кредитор на "Русалка" и поиска дружеството да си плати борча незабавно.
Изброяването може да продължи със захарния завод "Бейпър шугар" (бивш "Марцианопол") в Девня. Там
купувачът бе избран с ходатайството на сини активисти
Турският инвеститор "Сака Коркмаз пазарлама" и местните шефове на дружеството здраво са се развихрили след приватизацията. В ревизионен акт на "Държавен финансов контрол"- Варна са констатирани редица нарушения, извършени в периода 1 октомври 1998 г. - 31 март 2000 г. В акта е записано, че купувачът не изпълнява задълженията си за запазване средносписъчния състав на работните места и извършване на инвестиции в дружеството с общ размер 10 млн. долара. Не се изпълнява и задължението "изграждане на цех за рафиниране на слънчогледово олио с капацитет 100 т. слънчогледово семе на ден".
Нещо повече, на 18 февруари 2000 г. дружеството е продало на "Бесин"- Дулово 81 дка. земя, "отредена за меласова база под гара Тополи", която не е негова собственост. Земята е държавна собственост и данъчната й оценка е 209 295,90 лв. Този терен не е включен в баланса на "Марцианопол" при приватизацията. Дружеството има само право на ползване, а не е негов собственик. Освен това реалната пазарна стойност на терена е 662 540 лв. Виновни според акта са Бедри Шефик, Георги Христов и Юксел Хатиб. Според ревизорите те са искали да подпомогнат "Бесин", която е свързано лице с купувача, да иска от Министерския съвет да вземе решение, с което изграждащият се обект да получи статут на пристанище за обществен транспорт.
Дружеството е декларирало и с 1 454 230 861 лв. по-малка печалба за 1998 г. от действителната. На тази база ревизията установила, че фирмата дължи допълнително за 1998 г. 145 423 лв. данък за общините и 392 642 лв. данък върху печалбата. Тъй като те не са платени в срок, се начислява наказателна лихва за 1999 г. в размер на 92 563 лв. и за 2000 г.- 43 707 лв., или общо 136 270 лв. Отговорността за това е на финансовата директорка Надя Левичарова, пише в акта.
Ревизията установила, че няма проверка и заверка на счетоводния баланс и отчета за приходите и разходите за 1999 г., както изисква Законът за счетоводството, за което отговорност носят изпълнителните директори Георги Христов и Юксел Хатиб.
Списъкът може да бъде продължен безкрайно
С "Хлебна мая", например. Сделка, сключена в началото на синьото управление, която даде "на късо" веднага след сключването. РМД-то на синия актив не успя да изпълни ангажиментите си по договора. Начислени му бяха неустойки от Агенцията за приватизация. Финансовото му състояние се влошава непрекъснато, загубите се трупат. Самият шеф на завода признава, че те нарастват с около 500 000 лв. на година. А несъбраните вземания от длъжници надхвърлят 1,7 млн. лв. За изпълнение на инвестиционната програма не може да става дума в това положение. Шефовете на дружеството, които освен управляващи са и собственици, искат държавата да спаси положението. Като ги финансира. Или като въведе антидъмпингови мита за вносната мая. Т.е. като ги отърве от конкуренцията им. Всичко това може да наведе само на един извод - приватизираните компании не могат да се еманципират от държавата и продължават да разчитат на нейната опека. Ако не я получат, бавно и мъчително загиват.
Новите управляващи се заканват да разгледат под лупа всички сделки, за които има съмнения, че са допуснати нередности. Засега сред най-често споменаваните е тази за "Златни пясъци". Доколкото там е намесена СИБанк, ползваща се от височайшата подкрепа на бившето правителство, логично е да се разчита на внимателен поглед и върху други подобни сделки. Такива са продажбите на "Пампорово", "Деспред", "Бороспорт". Логично е да се погледне и в документацията по приватизацията на "Елените", "Алумина", хотел "Рила".
Неясните критерии за избор на купувачи, липсата на свежи инвестиции за продадените вече предприятия, страхът на държавата да предприеме решителни мерки срещу некоректните нови собственици предрешиха съдбата на приватизацията в България - тя по-скоро е процес на заразяване с неизлечима болест, отколкото оздравителна акция за посттоталитарната икономика.
|