|
Добре беше, че Герджиков прекъсна отпуската си и светкавично литна, за да почете националния празник на Великата Джамахирия. Хвала и на народните избраници, които бързо сформираха група за приятелство с Либия.
Но още преди да отпътува, шефът на Народното събрание лежерно изпусна три впечатляващи изречения. От първите две излезе, че ще се срещне с Кадафи, за да му говори за шестимата българи, а от третото - че има амбицията да повлияе положително на процеса.
Смелостта на Герджиков остави зяпнали
всички, които някога са се занимавали с казуса "Либия".
Новината, че ще има среща с Кадафи, се оказа поизсилена. Естествено в Триполи делегацията бе посрещната с всички необходими почести. Но както Герджиков си призна, контактът му с либийския лидер се е изчерпал с няколко изречения от общ характер, разменени на церемонията, на която Кадафи приема поздравления от всички пристигнали, за да почетат националния празник.
Директно изказаната надежда на Герджиков - да повлиява положително на делото, пък прозвуча, меко казано, необмислено. За по-малко от месец и половина либийските власти на два пъти остро предупредиха София да не опитва да се меси в процеса и да си мери приказките. Първият императивен съвет дойде на 4 юни от говорителя на външно министерство Хасуна Ашауш. На 25 юли лично външният министър Абдел Рахман Мохамед Шалкам обяви, че каквото и да приказват високопоставените лица у нас, това няма да окаже никакво въздействие върху хода на делото, а правосъдието "няма да прояви никаква снизходителност".
Герджиков явно не бе обърнал особено внимание на тези предупреждения. Но не бе слушал достатъчно добре и лидера си Симеон Сакскобургготски, който от месеци обяснява, че съдбата на медиците е деликатен въпрос и по него по-скоро трябва да се мълчи. Неговоренето бе въздигнато в официална политика на новите управници - неин стриктен последовател е и външният министър Соломон Паси.
Може би за да заглади лошите впечатления, само ден преди Герджиков да се върне, Симеон II обясни, че целта на визитата е да се засвидетелства уважение към Джамахирията и толкоз, не да се преговаря за шестимата. Но щом кацна на летище София, парламентарист номер 1 постави акцента върху делото, а националният празник на Либия бе споменат бегло.
С "чувство за добре свършена работа" Герджиков заразказва как делегацията се е срещнала със сина на Кадафи и той - човекът, на когото Кадафи-старши "има особено доверие за специални мисии", е обещал да бъде наблюдател на процеса, как след мисията има по-големи надежди за благоприятен изход.
Срещата със Сейф ал-Ислам безспорно е нещо, с което шефът на парламента може да се гордее - той е първият високопоставен български представител, разговарял със сина на Кадафи.
Но дали начинът, по който поднесе новината,
е най-добрият възможен предвид общоизвестната чувствителност на либийците. Герджиков обяви, че Сейф ал-Ислам е най-вероятният наследник на Вожда на революцията, че се е наел да изпълнява "посредническа мисия" и като "син на Кадафи в една държава, в която знаете Кадафи какво представлява", ще бъде носител на "послание към съда, което послание ние се надяваме да бъде възприето положително".
Дано в Триполи юристът е изяснил каква точно ще е "посредническата мисия" и какво точно ще е "посланието" на Сейф ал-Ислам. Защото със софийските си изказвания той сериозно рискува да раздразни определени кръгове в Триполи.
Герджиков вече успя да постави в неудобното положение самия премиер. Излизайки от "Дондуков" 1, той сподели, че Симеон II имал готовност при определен знак лично да отиде в Либия. Дори преди 22 септември, когато се очаква да бъдат произнесени присъдите на шестимата.
Какъв знак? "Либия няма да дава знаци и не съм сигурен какво точно очаква г-н Сакскобургготски като знак от нас, тъй като не съм имал възможност да разговарям с него", отвърна посланик Фарадж Джибрил. Премиерът пък бе принуден да обяснява, че в намеренията му не фигурира посещение в Джамахирията преди 22-и.
В еуфорията си Герджиков май само веднъж прояви предпазливост - когато, за да изтъкне колко трудно е да прогнозира изхода на делото, го сравни с мача България-Дания.
Дай боже, резултатът да не се окаже същият. Защото тогава освен за гафовете на Старото ще трябва да си говорим и за изцепките на Новото Време.