Визитка:



Родена в София. До 1977 г. следва композиция, пиано и хорово дирижиране в Държавната музикална академия "П. Владигеров" в София. Частна специализантка е при Дмитрий Шостакович, Светослав Рихтер и Родион Шчедрин. През 1994 г. завършва следдипломна квалификация - оперна режисура.

До 1989 г. преподава в средни музикални училища, в Софийския университет и дирижира различни хорове. След това заедно със свои колеги създава "Свободния оперен театър", където работи като режисьор. От 1990 до 1999 г. е национален координатор във федерация "Музика и танц" към КТ "Подкрепа". Избрана е за кмет на "Града на истината". Участва в гладната стачка на 39-те депутати от ВНС. Учредител е на НДСВ. Сега работи в офиса на движението.



- Г-жо Абрашева, разкажете ни историята на вашето семейство. Каква е връзката ви с царя?

- Тя е наследствена. Моята баба и царица Йоана са били приятелки. И любовта към фамилията е присадена у нас от нея. Явно има защо.

- Каква е била баба ви?

- Името й е Анка Бакърджиева. Била е един от първите учители с образование за педагог. Преподавала е до момента, в който се е омъжила. Дядо ми е бил банков бирник.

- По какъв начин е станала близка с царица Йоана?

- Това не помня. Предполагам, че е било по бизнес дела. Не е жива да я попитам. Тя почина на 93 години. За съжаление, не можа да дочака връщането на царя.

- Пазите ли все още вещи от баба Анка?

- Някои много дребни неща, защото над апартамента е паднала халогенна бомба и половината от кооперацията на ул. "Венелин" и бул. "Левски" е била унищожена. Но това е по едната линия - на майка ми.



---------------

А по линия на баща ми - Иван Генов, историята е съвсем различна. Той е бил на 18 години, когато се е родил цар Симеон. Тогава като млад поет е участвал на литературен конкурс - написал е стихотворение по повод рождението на престолонаследника. И е спечелил този конкурс със стихотворението "Аз искам да пребъдеш, ти дете!"

---------------



- Оказал се е пророк?

- Всъщност да! Но това е причина по-късно да не бъде приеман добре. Не е бил репресиран, но не е можел да заема щатна длъжност. Той действително беше безкрайно талантлив човек. И като автор на 13 музикално-сценични произведения, между които ариите "Луд гидия", "Цар Мидас", оперите "Орфей Родопа", "Легенда за езерото" на Панчо Владигеров в съавторство с Нина Анисимова, успя да наложи себе си като творец. Той имаше дълбоки комунистически убеждения, въпреки че е бил изключен от комунистическата партия преди аз да се родя през 1949 г. Бил е абсолютен идеалист.

- Защо е бил изключен от партията?

- Познайте! Такова стихотворение... Почина много рано, нямаше 65 години, през 1983 г. И така аз израстнах в среда на баща идеалист-комунист и на баба-монархистка. Това пък помогна да формирам своето собствено мнение. И се научих да уважавам мнението и на едните, и на другите. Но не като нагаждане, в никакъв случай! А като уважение на всяка позиция. Но никога не съм била партиен член.

- Как се свързахте в днешно време с царското семейство?

- Всъщност ние се запознахме първо с Мария-Луиза, когато тя дойде тук през 1993 г. Обадих й се, разказах й коя съм. По-късно вече в годините се свързахме по най-финния и елегантния начин. Без никакво натрапване, без никакви обсади, както правеха някои. Съпругът ми е един тих, кротък човек, с много точна собствена позиция, но не би могъл да се натрапва някому. Той може да заяви себе си чрез качествата си.

- Каква е истината за ораторията, посветена на цар Симеон? Вярно ли е, че вие сте била музата на г-н Абрашев и сте му подсказали да я напише?

- Не, разбира се! Хубавото е, че за много неща в живота ние имаме едно и също мислене. Но творческите идеи на всеки един автор са си лично негови. Никой не може да му окаже въздействие какво да пише и какво не. Няма такъв на света! Това е духовната рожба на един човек.

Той сам си го бе наумил, мен дори ме нямаше. През 1993 г. бях на почивка, когато той започна това произведение. Бях на вилата, а той започна - пишеше в София и идваше само да преписва на вилата.

- Как му е хрумнало?

- Него трябва да питате. Много е лично.

- Но той предполагал ли е, че някога царят ще се върне?

- Разбира се, че не е предполагал! А имаше доста трудности по това време дали произведението може да бъде изпълнено.

- Как точно се нарича то?

- "Псалми за царя." По Давид. Посветено е на Симеон Втори и оригиналната партитура бе изпратена на Негово Величество още през 1993 г., което е абсолютно нормален акт.

- Как реагира царят?

- Той бе много приятно изненадан. Изрази съответно в кореспонденция много благодарности.

- Дали тази оратория е изиграла основната роля, за да бъде назначен г-н Абрашев за министър на културата?

- Убедена съм, че не! Не по-малко може да изиграе роля авторитетът на един българин, който за пръв път излиза на международния пазар с енциклопедия на музикалните инструменти. Освен това - човек, който има много опуси зад гърба си, така добре приети в музикалните среди. Един човек, който не носи в себе си конфликта, а ясна и точна позиция.

- Вие как се запознахте с г-н Абрашев? Каква е историята на вашата любов?



-----------------

- Бях му студентка. Той беше асистент в Академията. Срещнахме се на една теоретична конференция. Заприказвахме се, после заваля дъжд. Той ме изпрати до вкъщи, защото аз нямах чадър, а той имаше...

----------------



- Като във филм?

- Точно така.

- После?

- Аз не съм причина за развода му. Там нещата не са вървяли и преди, въпреки че бившата му съпруга е чудесен, много качествен човек. Аз много я уважавам! С дъщерите му от първия брак и с внуците му често сме заедно. Когато това се наложи, с бившата му жена заставаме една до друга.

- Може би сте едно много щастливо семейство?

- Смея да твърдя! Просто бяхме убедени, че нашето дете трябва да бъде гледано от нас самите. Отглеждането на едно дете, ако щете, е своеобразно моделиране.

- Как се казва синът ви?

- Също Божидар Абрашев. В момента следва в Академията - 4 специалности във два факултета: Композиция, хорово дирижиране, оркестрово дирижиране и втори факултет пиано - наведнъж. И се движи с пълно отличие. Сега му предстоят концерти, в момента е във Виена. Аз изцяло се посветих на семейството си.

- Не ви ли е липсвала работата?

- Трудно ми беше. Оперната режисура ми бе голяма мечта. Направих два спектакъла чрез "Свободен оперен театър", който създадохме с Никола Гюзелев, със Светозар Донев и с още колеги заедно. Сега дейността на театъра е спряна, но имаме вяра, че такъв театър ще има бъдеще.

- Каква е истината за вашето присъствие в министерството, когато назначиха съпруга ви?

- Според мен просто имаше една лека некоректност, когато се писа, че аз съм назначена. Честно казано, с пушка в гърба не бих приела. Аз отидох с колата на министъра, но в това няма нищо лошо. В продължение на цял ден обсъждахме нещата с дургите експерти от движението.



----------------

Човек, който познава професора, много трудно може да си представи, че той може да търпи сив кардинал. Това е просто абсурдно! Да бъдеш добър човек не означава, че си под чехъл. Той затова е честен, защото никой никога не може да оказва давление върху него.

--------------------------



- Когато министрите декларираха своето имущество, се оказа, че вие сте с доста скромна собственост...

- Да, защото нашето имущество е вложено в много други ценности, в сферата на духовното, на изкуството.

- От реституцията нищо ли нямате?

- Имаме един тристаен, малък апартамент, от старите. Освен него, имаше още 2-3 имота, на които не можахме да издирим документите. Синът ни живее в друг апартамент, той вече е голям.

- Той как реагира на назначението на баща си?

- Радва се и би му помогнал с всичко, с което може. Баща му се връща много уморен - в 10.30-11 часа. Сутрин имаме време само да пием заедно кафе.

- Много тежка ще бъде задачата му отсега нататък.

- Да. Той е човек, който е на 65 години и всичко е постигнал в живота си. С или без министерски пост, той няма да бъде по-малко от това, което е. И съвсем искрено иска да направи нещата по-добри във всяка една сфера на културата.

- Трябва ли според вас държавата да дава повече пари за културата?

- Да. Защото един по-малък театър и сам може би би се справил, но една опера, един паметник на културата, как да стане? Особено в началото това е невъзможно. Може ли заплатите да бъдат така печално ниски?

- Имаше идеи да се закрият специализираните училища за изкуствата.

- Слава богу, че не стана! Това бяха някакви абсурдни идеи. Биха се унищожили много таланти. Как да закриеш балетното училище, когато то е единствено на Балканския полуостров? Обратно, тези училища заслужават специално внимание. Доколкото ми е известно, в министерството има вече създаден екип, който е разработил концепция за възраждане на българската култура. Но за това ще ви кажат в министерството.

- Изглежда само хора, които изпитват любов към културата, са в състояние да я възродят?

- Само любов не е достатъчна. Трябва да сме и малко луди.

- Защо г-н Абрашев не отиде на Аполонията?

- Защото това събитие съвпадна с откриването на кинофестивала "Любовта е лудост". Г-н Абрашев много искаше да се запознае с режисьора Николай Волев, но не са успяли да се срещнат. Предполагам, че ще намерят начин да се запознаят. Защото едни творци трябва да се познават, особено когато коментират един за друг. Може би това, че не се познават, поставят и двамата в неизгодни позиции. На Аполонията бе изпратен зам.-министърът Румен Димитров с поздравление и хиляди извинения от страна на министъра.

- Защо не се появявате с министър Абрашев? Да не би да се притеснявате след шума около вас?

- Аз също съм много натоварена в офиса на НДСВ. Тук идват какви ли не хора. И всеки трябва да намери съвета и най-правилното място, където да адресира своята молба. На някои просто им стига да ги изслушаш. С колегите в офиса работихме през цялата кампания до днес. Всички жертват себе си и семействата си...

Пристигат стотици писма за царя всеки ден. Безкрайно е затрупан горкият! Специална кола закарва пощата в дома на царя. Той не разрешава никой да му отваря писмата и отговаря лично на всяко. Затова срокът за отговор е между 4 и 6 месеца.

- Но кога намира време за това?

- Мисля, че и той, и мъжът ми - това може би също ги обединява - спят по 4-5 часа на нощ. Кореспонденцията на мъжа ми е също така голяма. Отговорността пред народа е голготен кръст!

Ние можехме - и аз, и съпругът ми - много отдавна да заминем от България. Защото моят брат живее в Лос Анжелис и има сериозен бизнес. Той също се казва Симеон, кръстен е на царя... Но ние искаме да останем тук и тук да бъде добре.

- Осъществени ли са мечтите ви?

- Не.

- А за какво мечтаете?

- Да видя нивото на културата като това в Италия, Франция, Германия. Защо не? Ние сме безкрайно богата страна, имаме толкова много неща, с които да се гордеем!

- А вие защо не си направите фондация като съпругите на предишните управляващи?

- О, нищо не разбирам от това. От години помагам посредством мои лични връзки на различни болници, домове и хора - без фондация. Човек го прави, защото му идва отвътре, а не за да му се прочуе името.

- Каква трябва да бъде ролята на съпругата на един мъж, който се издига във властта?

- На обикновен човек. Разберете, министерството е до време, то е мандат. Ние сме просто обикновени хора. Нищо не трябва да се променя - нито приятелите, нито възгледите. Трябва да останеш "Човек" с главна буква.