|
- Г-жо Касидова, какъв беше вашият личен мотив да изоставите престижната си позиция на регионален мениджър за България и Балканите в Кредит Суис Фърст Бостън, за да влезете в правителството?
- Приех предложението като предизвикателство, като възможност да направим нещо за превръщането на страната ни в модерна европейска държава. Личен мотив за мен бе единомислието и общата позиция в икономическия екип на правителството за необходимите мерки, които биха реализирали тази цел. Ние сме от една икономическа школа. И това ми дава сили да преодолея факта, че семейството ми е разделено в момента. Това се оправдава с нещата, които мога да направя и които ще останат.
- Не мислите ли, че можете да бъдете изправена пред конфликт на интереси в бъдещата си работа?
- Не. Една инвестиционна банка се избира след провеждане на конкурс. Изборът ще се прави по прозрачни и ясни критерии. Напротив. Като бивш служител на Кредит Суис Фърст Бостън аз ще се опитам да използвам изключителния потенциал от анализи, контакти с инвеститори в областта на телекомуникациите, тютюневата индустрия, банковия сектор като инструмент за реклама на България. Бившите ми колеги ще бъдат щастливи да изпращат безплатно анализите си за глобалната икономика и за България. Освен това ще идват на бизнеспосещения с инвеститори, които имат интерес в България.
- Какви ще са приоритетните ви ангажименти в Министерството на икономиката?
- Отговорностите ми като заместник-министър ще са в областта на европейската интеграция, евроатлантическата интеграция и сигурност, икономически анализи и защита на потребителя, както и по-активното участие на Министерството на икономиката във формулирането на икономическата политика на правителството. В областта на евроинтеграцията приоритет за мен ще бъдат функциите и задачите на дирекцията, която се занимава с координирането на работата по приключването на вече отворените глави по преговорите. Ще се стремя да се подобри координацията между отделните министерства при преговорите. Ще се опитам да наложа един по-експедитивен и по-ефективен подход към преговорите.
По отношение на евроатлантическата интеграция и сигурност ще активизирам участието на звеното в разработването и провеждането на държавната политика за присъединяване към НАТО, за участието на България в инициативите на ООН по сигурността. По този начин ще подготвяме почвата за покана на България за присъединяване към НАТО на срещата в Прага през следващата година.
Ще съсредоточа повече внимание върху усвояването на предприсъединителните фондове и по-конкретно на възможностите, които дава програма ФАР. За да осъществим това, миналата седмица създадохме звено, което ще управлява проектите по програмата.
- Какви са акцентите в тазгодишната програма ФАР?
- На първо място това е един проект за създаване на бизнесинкубатори в райони със слаба индустриална развитост, за което са определени 3,55 млн. евро, от които 25% са национално кофинансиране. За целта са избрани 8 общини. Следващият проект е въвеждане на системи за управление на качеството ISO 9000 и ISO 9001. Средствата, отпуснати за този проект, са 8,89 млн. евро. Също ние трябва да осигурим 25% от финансирането.
Определени са и проектите, които ще се изпълняват през 2002 г. Първият проект е за създаване на високотехнологични бизнесинкубатори. Общата стойност на проекта е 10,5 млн. евро. Друг особено важен проект е развитието на културен туризъм за около 7 млн. евро. Осигурени са и средства за технологично обновяване на малки и средни предприятия - 9 млн. евро. Проектът е за отпускане на инвестиционни грантове на малки и средни фирми в размер на 50% от стойността на проекта.
- Какво според вас трябва да направят българските фирми, за да устоят на конкурентния натиск, на който ще бъдат подложени при присъединяването?
- Устояването ще е труден процес. Конкуренцията от Европейския съюз ще е значителен външен шок за българските предприятия. Затова те трябва да се преструктурират, да направят производството си по-ефективно, да консолидират бизнеса си, за да бъдат конкурентни.
Досега приватизацията на българската икономика не допринесе за консолидацията на икономиката. Не донесе очакваната ефективност на българския бизнес. Нужно е да се знае, че предприсъединителните фондове помагат за преструктуриране на фирмите, за въвеждане на стандарти за управление на качеството, за изработване на бизнеспроекти, за бизнесстратегия. Колко ще са тези пари, зависи от това колко ще е способна да погълне икономиката ни. Зависи също така и от ясната визия у българските предприемачи как искат да преструктурират бизнеса си.
- Как изглежда икономиката на страната ни в момента през погледа ви на инвестиционен банкер?
- През последните години България е стабилна благодарение на постигнатата финансова стабилизация. Има още много какво да се направи, за да се привлече интересът на чуждите инвеститори. Трябва да се подобри бизнесклиматът, да се осигурят условия за икономически растеж, за да може страната по-ясно да оформи позициите си на Балканите и в Централна и Източна Европа като предпочитано място за правене на бизнес.
- Специални преференции за чуждите инвеститори няма ли да направят България по-привлекателна?
- Не мисля, че трябва да има специални преференции като цяло. Не трябва да има дискриминация между българските и чуждите фирми. Данъчната реформа и стъпките за подобряване на бизнессредата ще бъдат ясен сигнал за желанието на правителството да осигури нова, по-атрактивна среда за инвеститорите. А дали тук ще може да се печели толкова или повече, отколкото в други страни, подобни на нашата, ще зависи от това ще създадем ли условия за гарантиран икономически ръст.
- Част от мерките на правителството се оспорват от представителите на МВФ. Как смятате, че намалените приходи от данъци ще се компенсират?
- Тепърва предстои посещение на мисия на МВФ, с която ще се работи върху структурата на бюджета за 2002 г. Правителството ще запази разумната оценка за външноикономическата среда и ефектът, който рецесията в Европа и света може да има върху нашата икономика. Няма да има компромис с бюджетния дефицит и оптимизацията на разходите.