--------------------------------------

Роден е през 1940 г. в Чирпан. От 1964 г. рисува във Франция, където завършва висше училище за изобразително изкуство. Прави изложби предимно в Париж, но също в Лондон, Женева, Виена и другаде. Досега е имал 85 изложби по целия свят. Някои определят изкуството му като близко до абстрактното, други - като фантастично. Миналата година закупи старинна къща в Чирпан, реставрира я, подреди в нея 50 картини от различните си периоди и я завеща на града. На 14, 15 и 16 септември организира празници по повод първата годишнина на галерията "Никола Манев" и излага още 50 платна, рисувани напоследък.

------------------------------------------





- В петък, събота и неделя чирпанлии ще се веселят във вашата галерия, която им дарихте преди година. Кое ви кара да ги съберете отново?

- Една година мина, открихме тази галерия с ентусиазъм, искам тя да навлезе дълбоко в съзнанието на хората. Не всичко е в София и Пловдив. Трябва да мислим и за провинцията. И там живеят хора. В Чирпан освен за криза и безработица, за липса на пари за отопление за друго не се говори. А трябва да се говори. Там е роден Яворов, там е роден Георги Данчов (Зографина), там е бил Левски... Тази земя не бива да умре. Трябва да й се дава енергия.

- Всяка година ли ще правите такива празници?

- Правя ги с радост и може би ще продължа всяка година. Но аз нямам спонсори. Сам съм си спонсор - тези три пръста, които държат четката. Търся клиенти да продавам картини, за да мога да инжектирам пари. Кметството много ми съдейства, за което му благодаря. Не се чувствам сам. Имам нужда от хора около мен. Чувствам, че на чирпанлии също им доставя удоволствие тази акция.

- Колко чирпанлии се събират?

- На откриването бяха хиляда души. Дойдоха да видят изложбата, но и да чуят Лили Иванова, която пя на откриването. Тази година звездата е Йълдъз Ибрахимова. Ще дойдат и много депутати от всички парламентарни партии. Искам да събера всякакви хора, за да дам пример на демократична вечер, в която всички партии и хора да бъдат заедно - и управляващи, и опозиция. Миналата година дойде Йордан Соколов като председател на Народното събрание, уважи ме, държа реч. Нека пак да заповяда. Искам да се съберат всякакви добронамерени българи. Не правя нищо специално нито за партии, нито за кмет. Правя го за жителите на Чирпан.

- Пътувате ли още, за да търсите сюжети?

- Миналата година ходих в Мексико, в Северна Америка, в Южна Америка. За един месец направих пътуване, което отдавна желаех - по стъпките на маите, на ацтеките. Открих за себе си старите култури, които ми дадоха много - и като цветове, и като сюжети и форми. Всичките 50 нови картини, които излагам в Чирпан, са създадени под впечатленията от това пътуване - главно от Централна Америка..

- Във вашето творчество има характерни периоди, свързани с определени пътувания - може да се различи холандски период, италиански, турски и пр. Ще се говори ли и за мексикански?

- Подчертано да. Попаднах на нови форми. Но като работя, не си правя никакви анализи, защото нищо няма да излезе. Просто работя, но в пряка връзка с емоцията, която съм преживял. Досега съм бил честен със себе си, че творбите ми са под пряко впечатление на преживяното от мен. От малък съм влюбен в такива детайли, които са били причина хора да ме питат дали не съм мексиканец - такива завъртени елементи като в декорациите на маите и ацтеките. Всичко това го видях на място и страхотно ми повлия, защото ме направи щастлив. Чувствам, че съм в нов период, повлиян от мексиканската култура. Трудно ми е обаче да си дам сметка, защото съм много лош анализатор на своите работи. Аз съм вътре в тях. Нямам дистанция. Дистанция има публиката, тя може най-добре да прецени. Като се подстрижа, аз не мога да се видя, но другите ме виждат и могат да ми кажат как изглеждам. Хората са моето огледало.

- За 40 години творчество каква лична философия си изградихте?

- Искам моите картини да не са пердета или красиви килими. Става така, че публиката - било във Франция, пък да не говорим за Америка, където вкусът е съвсем елементарен, - просто гледа баграта и не търси нищо повече - като перде, като възглавница. Много често казват: "Тази картина ще отива на канапето или мокета ми." За мен картината е философия, дълбоко житейско съждение. Защото се раждаме, живеем кратко и изчезваме. Безсмислен е живот само за себе си. Най-голямото удоволствие е да донесеш радост и светлина на другите. Това е философията в моята живопис. Тя трябва да е лъч, който да праща светлина към хората - дори да не е слънчев, лунен да е, но да носи светлина, да носи вяра. Виждам творбите си като птица, която иска да разкъса платното и да полети от него. Достатъчно е да спечелиш усмивка върху лицата, за да знаеш, че не пилееш, а печелиш живота си. Трябва да даваме на другите вяра, оптимизъм и радост. Това е философията не само на моята живопис, а и на живота ми.

- А в личен план какво е посланието ви към вашите деца, които вече са големи?

- Наистина - на шега, на майтап, моите деца станаха големи. Като се ражда едно дете, си казваме - кога най-после ще порасне? И си мислим, че това е толкова далеч. Но ето че моите деца наистина пораснаха - едното е на 16, другото на 18 години. Вече си измениха поведението, станаха независими, по-отговорни. Дъщеря ми Сара-Дона беше много трудно дете до 14-ата си година. Аз нямам големи претенции да съм се занимавал много с нея, но тя създаде много трудности на майка си в Холандия. По взаимно съгласие се разбрахме те да живеят в Холандия, а аз в Париж и се виждахме почти всеки месец. Това беше разпределение на пространство. Да не бъдем постоянно заедно, защото с един художник не се живее лесно. Всичко минава през неговата кариера, през неговите картини. Затова вместо да се натрупва напрежение, моите деца с майка си заминаха в Холандия - на 3-4 часа път от Париж. И сега сме във великолепни отношения. Това лято синът ми Александър беше един месец в България. Много обича страната и е щастлив, че баща му е българин. Дъщеря ми споделя същите чувства. Аз продължавам да ги обичам по свой начин от дистанция. Моята любов е малко странна. Като че ли от разстояние обичам повече.

- Как възприемат вашите дарителски жестове?

- Не правя нищо, за да бъда оценяван, за да се кича със слава или медали, да получавам благодарности. На сина му казах така: "Тази галерия бих желал да остане като мое завещание. Някой ден, като се преместя в другия свят, да продължи да съществува. Родена е с ентусиазъм и не бива да умре. Нека продължи да служи на изкуството, на литературата, театъра, музиката. Да бъде културен център." Синът ми не говори много на тази тема, но може би го разбира.

- Как изглежда България от Париж?

- Нито съм французин, нито съм българин. Половината време съм там, половината съм тук. Не знам дали е подло или не, но съм си избрал такъв начин на живот, че навсякъде да се чувствам малко или много екскурзиант. Нямам чувството, че принадлежа на едно конкретно място. Но магнетизмът на България ми действа много силно. От 6 години се завръщам за все по-дълго. И живея повече в провинцията. Обичам провинцията на България. Моята лична голяма духовна наслада и вдъхновение за четката ми е земята. И съм много щастлив, че тази моя галерия е точно в Чирпан, където земята е толкова красива, че ми се иска да я изям - като шоколад е, кафява, черна, силна, такава земя не съм виждал никъде по света. Даже тези олющени, мръсни стари квартали - и те ме зареждат с енергия. Обожавам да пътувам със стари влакове, които се движат бавно и от тях мога да се любувам, когато видя някой козар. Гледам България със свои очи.

- Какво ви очаква след чирпанските празници?

- Ще имам изложба в галерията на Разград на 21 септември. Надявам се да взема и няколко дни почивка. Ще отида на морето в къщата си край Варна, където е голяма красота. Но вероятно и там ще работя, защото не мога да стоя бездеен. След това заминавам за Париж за подготовката на Есенния салон, защото съм член на Съвета на Есенния салон. Но има и още нещо. Събирам помощ да спасим чирпанската болница от изчезване. Тя е в много тежко положение. Член съм на хуманитарен съюз в Париж, в чийто дневен ред включих задачата за обзавеждане на чирпанската болница. Намерих приятели, дойдоха експерти в Чирпан. В края на октомври-ноември ще има продажба на картини. Ще дам една голяма картина, оценена на около 7000 долара. Парите ще отидат за болницата. Събрани са вече лекарства, апаратура и се надявам Европа да влезе поне с това в Чирпан.