|
"Пфууу, как не го е гнус доктора от тебе, ма", бута я Тони. Тя е постоянно засмяна, има зъби, сресана е, не спира да говори за "клиентите".
Момичето без име си взема "инструментите" - наръч игли, спринцовки, спиртни кърпички за почистване и тръгва нанякъде с момче без име. Той е омърлушен, мълчалив, половината му лице е прясно одрано. "Баща ми ме би", обяснява той, въпреки че белезите могат да минат и за охлузено при падане. "Двамата живеят заедно. Доскоро той беше абсолютно чист, беше се върнал от казармата. Тя обаче и него научи да друса хероин. Иначе и тя до преди няколко месеца само дишаше лепило", обяснява Рени. Тя е социален работник, отговорник за микробуса, който носи два пъти в седмицата на наркоманите и проститутките на Централна гара чисти игли и спринцовки, презервативи и брошури. Средствата се осигуряват от фондация "Инициатива за здраве". Програмата за обмен на игли и спринцовки работи с рискови групи - наркомани, проститутки, роми на терен на няколко места в София - Татарли, Факултета, Центална гара, Баба Яга, Кравай. Подобни програми има и в няколко града в провинцията.
"Не й ли е неприятно? Много хори би ги било гнус", би се попитал някой. "Нали все някой трябва да върши тази работа", отвръща Рени. Тя работила 15 години в Националния център по наркомании. Познава целия си контингент и говори за тях като за свои пациенти. Те са подвижни - не стоят само на гарата, ходят и на Сточна гара, на Лъвов мост. А някои от проститутките са от провинцията -
идват само през почивните дни да заработят някой лев
Личи им - по-притеснителни са, не говорят, тихомълком си вземат презервативи и си тръгват.
"Хората трудно възприемат тази работа. Мислят си - не стига, че се друсат, ами и спринцовки ще им дават. Навсякъде по света го има този негативизъм. Но самият факт, че там, където работят такива програми, спада заболеваемостта от СПИН говори достатъчно", обяснява Ани Пехливанова от фондация "Инициатива за здраве". Полицаите също трудно свикнали с микробуса и работата по програмата. "Откъде накъде ще им раздавате игли и спринцовки - това да не е Холандия", възмущавали се пазителите на реда. Някои дори чупели "помпите". Ани добавя, че иглите и спринцовките не са най-важното. На терен се дават и здравни съвети, презервативи, талони за лечение, най-вече на сифилис и хепатит, мехлеми за абцесите по ръцете на наркоманите, брошури.
Оказва се, че брошурите имат неочакван успех. Мургавите жрици на платената любов се бутат при микробуса на Рени не само за презервативи ("А на будката ги дават за 40-50 стотинки"), но и за брошури за предпазване от забременяване и полови болести. Не че могат да четат, но все пак картинките са им интересни.
Освен шарената брошура Тони взема и пълна шепа кондоми. "За един ден ще свършат", хвали се тя. Дава да се разбере, че продава френска любов за 5 лв., а секс - за 10 лв.
"Обикновено ходят в храстите. Ще се учудиш, ако видиш какви са им клиентите", казва Рени. Аз пък се учудвам от това, че момичетата действително държат да използват презервативи. Тони има син на 6 години. Твърди, че догодина ще го прати на училище. Няма съпруг, но постоянно говори за мъжа си. "Те наричат така сутеньорите си. Понякога наистина живеят с тях", обяснява Рени.
"Момичетата ги е страх най-много от СПИН", казва Рени. Наркоманите пък се страхуват от хепатит. Наскоро на Централна гара едно от момчетата умряло. Твърди се, че от туберкулоза. "Сега са уплашени", казва Рени.
Всъщност
почти 80% от наркоманите страдат от хепатит С,
сочи статистиката.
При Рени наркоманите се карат и блъскат с проститутките за игли и спринцовки. Идва забързано момче, очевидно непринадлежащо към ромския етнос. На бермудите носи мобилен телефон. "Давай бързо инструментите", казва той на Рени. Почесва току-що убодената вена на крака. На ръката също има турникет, вероятно не е успял там да намери вена. Взема си новите помпи и заминава.
Цялата блъсканица свършва за 15 минути. Чак тогава на пода на микробуса сяда момче, което досега е стояло настрани. "Не съм си взел дозата. А ти как си", въздъхва той към Рени. Учудващо спокоен е. Постоява, пълни найлонова кесийка с инструменти. Взема и няколко блистера презервативи. Трябват му за работа. Рени постоява още малко, после подкарва буса. До следващия път.
Някои от наркоманите носят използваните спринцовки срещу нови. Целта е не само да не си разменят приборите и да си предават евентуална зараза, но и да предпазват околните хора. Нали никой не би искал детето му да се убоде на използвана кървава спринцовка, хвърлена в парка.
Има и трети, не по-малко важен момент. Скоро от програмата за обмен на игли и спринцовки започват да изследват използваните прибори. През 1999 г. за СПИН били тествани 500 спринцовки, повечето от Бургас. Слава Богу, всички били чисти.
По принцип нашите наркомани използват собствени прибори, твърдят хората, които се занимават с тях. Например в Русия и Украйна пристрастените си варят заедно дрогата и за епидемия е достатъчно една заразена игла да се топне в общата смес. Дилърите пък продават направо "сготвен" хероин в спринцовка с игла за ползване от няколко души. В Русия и Украйна СПИН-ът придобива все по-чудовищни размери.
"Нашата програма съществува от 3 години. В началото беше трудно - контингентът не ни познаваше, вземаха ни за полицаи или журналисти. После свикнаха", разказва един от ръководителите на програмата Елена Янкова. Тя също е медицинска сестра, работила е в Националния център по наркомании. Затова отпада и въпросът тя как е свикнала с тях. Тя не ходи на Централна гара, а работи предимно с групите наркомани в София.
Е, има си и рискове. Опитват се да муфтят. Но по 20-30 стотинки - и без това знаят, че повече никой няма да им даде. "Знаят, че ние няма да им дадем, и вече са се отказали от нас да искат. Цигари им даваме, по една кутия ми изпушват", обяснява Елена. Веднъж задигнали чантата на едно от момичетата.
На програмата помагат и много доброволци.
"Затова предупреждавам всеки, който идва да работи на терен, че не трябва да носи нищо ценно със себе си, портмонето трябва също да е празно - най-много по два лева и билетчета може да се носи", разказва Янкова.
Според нея броят на наркоманите расте. Лошото е, че групите пристрастени вече не са част от колорита и проблемите на големия град. Дрогата е плъзнала и по малките градчета. "Например в Червен бряг са адски много, повече, отколкото в Плевен. Знам го, защото и там наши хора работят на терен", твърди Елена Янкова.
Всъщност не е нужно да се занимаваш с наркомани, за да знаеш къде и кой се друса. Достатъчно е да се разходиш по улиците. По тази логика би следвало местата и хората да ги знаят и полицаите, особено тия, на които им е работа да се занимават с наркотици. Би трябвало да познават не само пристрастените, но и дилърите, и тези, които ги снабдяват с хероин.
"Вместо дилърите и едрите босове, ченгетата хващат наркоманите.
Това безсмислено", смята Янкова. После допълва - те в Щатите не могат да се справят с дрогата, камо ли тук...
Хероинът продължава да държи първо място по използваемост сред твърдата дрога. Кокаинът е твърде скъп - грамът върви по 100 марки и малко могат да си го позволят. Хероинът на улицата е три вида - петица, десятка и петнайсетица. Наричат се така заради цената - по 5, 10 и 15 лв. опаковката. Какво количество слагат там, никой не знае. "Не е толкова евтино, защото в петицата няма почти нищо - трябва да се остъргва и за нищо не стига", разяснява Елена Янкова. Оказва се, че напоследък петиците почти са изчезнали, поне от центъра на София. Затова пък са се появили двайсетици - дози за по 20 лв. Наркоманите в търсене на евтините опаковки ходят по крайните квартали, където още могат да се намерят.
"Едва ли новите рецепти ще спрат аптеките да продават кодеин на закъсалите", смята Елена. За аптеките това си е сериозен бизнес - продават хапчетата на тройна цена. Още повече, че повечето наркомани просто вземат кодеин без рецепта, а не с фалшиви рецепти. А фармацевтите ги познават до един.
"Парите могат донякъде да спасят наркомана", твърди Елена. С пари той може да си осигури по-качествена храна и дрога, да си плаща лечението.
Н. е над 40-годишен, от стар софийски род. Реститут, единствен наследник на огромен имот на централна столична улица. Отдавна не използва хероин, сега се друса предимно с кодеин и пие много алкохол. Няма да го видите на Централна гара или да проси стотинки на Попа. По цяло лято е на морето. Има скъпа кола, въпреки че нито може да я кара, нито има шофьорска книжка - возят го приятели. Има и няколко скъпи кучета.
Но е почти сляп. Едва ходи. Зле е със сърцето, бъбреците и черния дроб. Всички се чудят как е още жив. Той - също.
|
|