|
Празниците са хубаво нещо. Поводи се намират, да погледнем основанията за празнуване. Основания има - пробивът по "Димитър Несторов" например - хубаво нещо! Новият бизнесцентър на "Московска" завършен - също хубаво. Линията на тролей N1 удължена - хубаво, поне за хората, които живеят в полето край Враждебна. С това хубавото свършва.
Какво не им е хубаво на бул. "Витоша" и на добрия Джузепе ще кажа по друг повод. Празник е, днес няма да ругая и няма да натяквам, няма да изобличавам и няма да оплаквам. Няма да припявам - метрото, летището, сметището, гробището, Околовръстен път, Градска градина, Централна гара не са наред и няма да бъдат.
Днес ще се опитам да кажа защо няма как да бъдат. Защо и нас по принцип няма да ни бъде.
Вземете един молив и вместо да решавате кръстословици, нека посмятаме
В края на 2000 г. Столичната община е получила бюджетни приходи общо 380 млн. лева - с 5 милиона повече от планираното. Въпреки че такса смет се вдигна двойно - от 21 млн. на 42 млн., за 2001 г. общината планира да получи 381 млн. - пак толкова. Значи от другаде очаква да спечели 20 млн. по-малко. От всички приходи за 2000 г. общината е получила във вид на данъци близо 300 млн. - повече от три четвърти. А от парите, които не са данъци, а такси, наеми и печалба от общинските предприятия и които пари общината печели "с честен труд", повече от половината ще дойде пак от такса смет. Без да има как да стане по-чисто... Втори по ред са приходите от наеми на имущество - почти 7 милиона. Следващото по обем перо от "неданъчните приходи" са били и ще бъдат глобите - 6 млн. и половина; наемите на земя са колкото и приходите от продажба на земя - по 3 млн.; таксите за ползване на детски градини (?!) - малко над 3 млн... и т.н.
А сега - внимание:
вноските от приходите на общинските предприятия през миналата година са 9 хиляди лв. (планирани 32 хиляди), а таксите, които общината е получила от своите пазари, тротоари, подлези и улични платна, са 680 хиляди (планирани милион и четиристотин хиляди). Пазарите в София са около 90. В Голяма София - 130. На територията на столицата има не по-малко от 10 хиляди сергии, в Голяма София - не по-малко от 12 хиляди. Колко точно - никой не казва. Наемът на една сергия без ДДС е средно 60 лв. на месец. На година това прави 720 лв. за една маса или 72 хиляди за 100 маси. За Голяма София прави 8 млн. и 640 хиляди годишно по най-най-занижени данни само от сергиите - без подлезите, тротоарите, паркингите! А в бюджета са влезли всичко 680 хиляди.
Къде са 8-те милиона разлика?
Очевидно в дружествата, на които общината "предостави" за стопанисване своето имущество. От тези дружества никой, още от самото им учредяване, не е поискал (нито по устав, нито по договор) процент или сума, нито дори обещания. Те не се отчитат на Общинския съвет, не представят годишни и каквито и да било бизнеспланове. Те не коментират с нас, общинските съветници, своите стратегически намерения. Никой не може да каже дали тези дружества печелят и колко. Това е тяхна фирмена тайна. Което не им пречи да искат и получават пари от общината за едно-друго, най-често без връзка с пряката си дейност. Като например охранителите от "Егида", които получиха правото да преговарят (?!) от името на общината с канадски фирми по договори за строителство (?!) в общински имоти.
През тази година бюджетът предвижда общината да получи от пазарите си 1 милион и 100 хиляди лева - с 300 хиляди по-скромно от лани. И вероятно ще получи още по-скромно - около 500 000 - такава тенденция документира отчетът на бюджета. Между сергията и градската хазна стоят общинските дружества - тези с директорите, колите, офисите, секретарките и бодигаргите.
Какво е гледал моят политически приятел Стоян Александров, когато са приемали този бюджет, не знам. Мен специално за тази сесия (на 1 март 2001 г.) не ме известиха, а на семинара в Пампорово, където бюджетът е бил разясняван, съветниците от "Гергьовден" Лиляна Елицина и моя милост не отидохме. Както и на семинарите в Боровец и Сандански. Предполага се, че съветници и журналисти работят по-добре, когато са на курорт - мнение, което не споделяме. Ако бяхме отишли - много важно -
пак щеше да има 3,3% гласували против
Пресата пак щеше да остане с впечатлението, че общината работи успешно. Стоян Александров е икономист и Стефан Софиянски е икономист. Какво ли щеше да бъде, ако бяха музиканти?
Официалният отчет на бюджета показва, че през 2000 г. приходите от пазарите за Столичната община представляват 680 хиляди срещу общо 380 милиона, или по-малко от 1,8 на хиляда!
Сега да оставим молива настрана и да поразсъждаваме на глас. Една от най-сериозните, ако не най-сериозната причина за възникването и съществуването на градовете е пазарът. Наясно съм, че общинските пазари не са "целият пазар" на един град. Но ако е вярно, че общината печели от пазарите си по-малко от 2 десети от процента спрямо целия си приход, формиран от данъците и таксите на нейните жители, това значи,
че София е свършен град
Той няма една от двете най-важни причини да съществува като такъв (другата е безопасността). Това вече е достоен повод за празнуване.
Според Руси Спасов, председател на Сдружението на дребните търговци и производители, по времето, когато приходът от пазарите е отивал директно в общините, за поддръжка, охрана, почистване и администриране на пазарите са били необходими не повече от трима души персонал на 100 сергии. Ако приемем, че тези трима - пазач, контрольор-събирач и чистачка, получават по една средна заплата от 250 лв. - това прави към 12 000 лева за заплати и осигуровки годишно.
Или за необходимия минимум присъщи разноски днес биха отивали не повече от една шеста от официалната такса на сергиите - без тротоарите, магазините, подлезите. 16,6% от 8-те милиона и половина, за които стана дума по-горе, правят 1 милион и 360 хиляди. Значи благодарение на новите "стопани"
общината губи най-малко 7 милиона годишно
само от сергиите по най-най-занижени сметки. Това се нарича източване.
Някои от "най-губещите" пазари вече са приватизирани - на цената на една-две гарсониери. Според Руси Спасов такова понятие като "губещ пазар" няма. Когато пазарите се приватизират (такива вече има), техните разходи отново се свиват до реалните 16%. Но в общината от тях вече няма да влиза съвсем нищо (ако по-съвсем от това е изобщо възможно).
Виолетовата мъгла в България възникна като димна завеса на мародерството. В речника пише, че мародерите са крадци, които ограбват трупове. Появяват се по време на война и при стихийни бедствия. В България се появяват по всяко време. Когато бившата номенклатура захвана да твърди, че държавата е непоправимо лош стопанин (макар че конкретно номенклатурата, а не изобщо държавата беше некадърна), пропусна да ни обясни, като как щом държавата свали гащи, ще се намерят добри стопани да й ги вдигнат. По какво да ги разпознаем?
Обичам празниците. Човек може да се поразходи, да отиде на тържествена сесия, да поприказва с колегите съветници от всички цветове на дъгата. Мнозина от тях участват отдавна в управлението на общинските дружества -
получават оттам заплата
Съветниците, гласували този бюджет, явно смятат, че е нормално София да печели от наемите на бившите детски градини 5 пъти повече, отколкото печели от пазарите си! Антоан Николов направи гаф, като тези дни предложи на съветниците да се даде заплата за съветничеството. Много по-уместно би било да им се спре заплатата от общинските дружества - тези, "губещите".
На празник един съветник може да влезе в черквата с подменената икона, да остави китка на паметника на Алиса или на бронзовата пейка на баща и син Славейкови, да се срещне поне с избиратели, които не искат да го бият.
Писателите Илф и Петров в доскоро известното у нас свое творчество имат незабравим образ - "очите на крава, която селският крадец дои". На празника на четирите мъченички да погледнем кравата в очите. След това да се почерпи, който може.
14. IX. 2001 г.
|