Когато двете кули на Световния търговски център се сринаха в късния следобед (по европейско време) на 11 септември, първите реакции на валутните и на стоковите пазари бяха почти панически. Доларът падна спрямо еврото (макар и не драматично), акциите на фондовите борси тръгнаха надолу, златото и другите метали поскъпнаха, петролът рязко отскочи нагоре.

Очакваше се тази тенденция да бъде трайна, докато инвеститорите продължават да търсят спасителни пристанища за парите си. Анализатори вече чертаеха мрачни сценарии за световната икономика като цяло и предричаха скорошна рецесия.

Часове по-късно, макар и при затворени борси в Америка,



всичко тръгна обратно на стандартната логика



Акциите на борсите възстановиха голяма част от загубената си стойност. Петролът падна така рязко, както и скочи, и се върна в предишните си граници. Златото също тръгна надолу. Курсът на долара на практика се възстанови там, където бе в деня преди взривовете. Мрачните пророци пренасочиха мрачните си прогнози за по-далечно бъдеще.

Всъщност се случи нещо, немислимо допреди 1-2 десетилетия. Федералният резерв (централната банка) на САЩ наля над 38 милиарда долара в резервите на американските банки, за да не допусне ликвидна криза. Пак със същата цел, още преди това - заради разликата във времето - Европейската централна банка, Швейцарската централна банка и Японската централна банка бяха приготвили 80 милиарда долара. Те обявиха и намерението си да интервенират на пазара и да не допуснат големи сътресения.

След кризите от 70-те и 80-те години и след Азиатската криза през 1997 г. светът очевидно се е научил да омекотява подобни удари. И то най-вече заради глобализацията на икономиката. Оказа се, че да извадиш от строя един от световните финансови центрове далеч не е достатъчно, за да нанесеш сериозен удар върху цялата световна финансова система.

На практика всички международни финансови институции и рейтингови агенции заявиха в двата дни след атаката, че тя няма да се отрази драстично в икономически план. Говори се най-вече за по-далечни възможности за негативно влияние. Но признаци за забавяне на световната икономика и предупреждения за рецесия (каквото направи Джордж Сорос в деня на атентатите) имаше и преди това - от почти година насам. И ако тя дойде, причината далеч няма да бъдат атентатите в САЩ. Доларът пък наистина спадна в следващите дни, но и без това прогнозите бяха за отслабване на щатската валута и дори за достигане на паритет с еврото в идните месеци. Взривовете в Ню Йорк в крайна сметка само увеличиха очакванията за намаляване на лихвените проценти, за да се избегне евентуална рецесия.

Парадоксално е, че докато светът реагира гъвкаво на икономическите последици от атентатите,



в България реакциите бяха по-скоро първосигнални



Сарафите отвориха безумно маржа при покупката и продажбата на долари - от 2,00 до 2,15 лева за долар. А най-забавното бе, че на фона на рязкото падане на долара обменният курс на БНБ бе рязко нагоре - с повече от 2 стотинки. Така и не се намери никой в онези първи часове на несигурност, който да внесе малко повече увереност и на пазара, и сред обикновените хора. А нали все пак се хвалим, че имаме правителствен екип, едва ли не закърмен в големите финансови центрове?

Простено да им е. Важното е друго - че спорът дали глобализацията е добра или лоша намери отговор за по-малко от денонощие. Човешката солидарност с трагедията на хиляди семейства отвъд океана бе подкрепена и с чисто икономическа солидарност - да не се допусне срив във финансовата система, в която всеки зависи от всички.

Със сигурност ще има и други реакции, гласове, които вече се чуват.



Ключовата дума в тях е децентрализация



Вероятно тепърва никой няма да си позволи да събере на едно място толкова голяма финансова мощ, колкото бе концентрирана в Манхатън. Или в Лондонското Сити, да речем. Но това е усещане за бъдещето и за влиянието на новите технологии. Днес е ясно, че стереотипите от миналото ги няма. Светът просто иска утре да е по-добър ден за живеене от днес. И да не му пречат да го постигне.

Още един коментар по темата - на 13-а стр.