|
- За мен и двата варианта - "царят-президент" и "царят във Врана", са по-лоши от "царят-премиер". Мога да предложа няколко типа аргумента за това. Първият е, че моделът на рационалния парламентаризъм доказа своите качества у нас - България остана остров на мирно съвместно съществуване на политически идеи и политици дори в регион като Балканите. При това положение нямаме нужда от персонални гаранти на конституцията, каквато роля би могъл да играе царят като президент или като неинституционализиран морален стожер.
-------
Вторият тип аргументи се базират на емпиричен анализ. В сравнителната политология е изследвана връзката между ефективността на политиката на прехода в Източна Европа и силата на президентските правомощия. И се оказва, че страните с по-силни президентски институции се представят реформаторски по-зле от държави с една или друга форма на парламентарно управление. Така че едва ли бихме могли да получим по-голяма стабилност и по-успешна реформа, ако преминем към вариантите "царят-президент" или "царят във Врана".
Третият ми тип аргументи са, че парламентарното управление води до по-рационални форми на политически процес. Защото свързва политиците с определен вид доктрини и определен тип политика.
--------------
Падането от власт като правило е резултат от защитаваната политика. Докато при другите два варианта, независимо от дискредитацията на един или друг тип политика, царската фигура, самоизолирана в президентската власт или във Врана, няма да се влияе от това. Тогава важно ще бъде не толкова съдържанието на политиката, колкото персоната на гаранта на конституцията в лицето на царя-президент. И тогава политическият процес ще е много по-малко рационален (основан на правила и логика) и много повече "личностен", "персонален".---------
- А няма ли да се породи дестабилизиращ политическата ни система дисбаланс между слабите президентски правомощия и персоналната свърхлегитимност на конституционния гарант, обединени в лицето на царя-държавен глава?-- Да, всъщност това е четвърти тип аргументи срещу варианта "царят-президент". Процедурно конституцията би обслужвала по-добре едно чисто парламентарно управление.-- Но ако с промяна в конституцията се засилят президентските правомощия, противоречието ще отпадне.-- Част от аргументите биха отпаднали. Но основните три, които изтъкнах, струва ми се, пак ще бъдат валидни.-- Има известна асиметрия между демократичната легитимност на управлението, дошло на власт на 17 юни, и парламентаристката рационалност. Можем да кажем дори, че НДСВ дойде на власт чрез буквата, но въпреки духа на парламентаризма. Докога според вас царят ще се чувства уютно в парламентарна люлка?---------
- Това, че Симеон стана премиер, бе победа на институционалната логика над политическите желания. Но сега може да се окаже, че тази победа не е била окончателна, че е била само стъпка към президентската власт. Тук е и същината на конституционния проблем за мен - ако царят реши да стане президент, конституцията ще изпита известни трусове. Можем да навлезем в цикъл на институционална криза, независимо от популярността и легитимността на Симеон Сакскобургготски. За мен не е разумно да се променя основния закон само заради това, че царят се е оказал много популярен. ---------
- Какви са конституционните гаранции, за да се удържи политическия процес в досегашните му парламентарни рамки?-- Има два типа такива гаранции. Единият - стриктните технологични правила за промяна на конституцията. За съжаление смятам, че е технологически възможно тя да се поправи така, че царят да стане президент. Измененията трябва да бъдат приети в срок от 1 до 3 месеца на 3 отделни заседания. А това наистина може да се постигне при една сгъстена парламентарна програма, заедно с още няколко процедурни маневри.
Но има и друг тип гаранции - на институционалната логика. Все пак центърът на властта сега е в правителството и парламентарното мнозинство. Ако Симеон Сакскобургготски абдикира от премиерския заради президентския пост, това би било свързано със загуба на много институционална власт, макар че вероятно би му донесло нова порция обществена легитимност (разбирана като "популярност").
И, най-сетне, аз не искам да отписвам отсега Петър Стоянов - може да се окаже, че той печели изборите, ако и това да изглежда невероятно в този момент.-- Смяната на центровете на властта обаче би дала на царя отсрочка за неизбежния спад на доверието в управлението му. Докато царят се катери от един пост на друг, доверието ще расте.-- Възможно е, но това би изместило вниманието на управляващите и на гражданите от реалните проблеми на страната. Самият Симеон Сакскобургготски говореше, че монархията не е актуална сега, че други са актуалните проблеми на държавата. А при варианта цар-президент ще се окаже, че цялото общество ще бъде ангажирано 3-4 месеца с една безсмислена институционална маневра.-- При този вариант може ли да се възроди и несъстоялият се докрай легитимистки дебат - доколко е законна републиката? Не може да се отмине с лека ръка твърдението на близкия до царя Иван Станчов, оглавил вече предизборния щаб на Петър Стоянов, че България де юре е царство, а де факто - република.-- Надявам се, че няма да има дебат за законността на референдума за република от 1946 г. А и в сегашната конституция има строга процедура за нейната промяна. Също така КС има изразено мнение по този въпрос - съдът отказва да се произнася по подобен тип искания.-- Защо - при възходящата линия "царят-премиер", "царят-президент" нормално е да се дискутира и по варианта "царят-цар"?-- За мен линията е по-скоро низходяща, казано на шега. Не мисля, че монархията може да бъде реституирана.-- Спечелването на изборите от царя у нас масово се интерпретираше от политолозите като заплаха за партийната система. Кога партиите ще се успокоят - когато и НДСВ се регистрира като партия ли?-- Да, това ще бъде кулминацията на процеса на преутвърждаване на партийната система. Ако се поеме по пътя на рационализиран парламентаризъм, няма да има радикална промяна в партийната система.
--------
Но ако се тръгне към варианта "царят-президент" или подобния му "царят във Врана", тогава ролята на парламента ще намалее. Вече няма да е толкова важно да имаш дисциплинирано парламентарно мнозинство, колкото дисциплинирано мнозинство около президента. Това би довело до много сложни политически маневри, при които партийните граници ще се размият.---------
- Какви са пределите в рамките на парламентаризма за трите "царски" варианта, които конституцията позволява? И откъде нататък парламентарната република ще остане такава само проформа?-- От строго формална гледна точка вариантите "царят-президент" и "царят във Врана" са наистина възможни, но тогава ще се стигне до институционален дискомфорт. А това доколко е гъвкава българската конституция, каква степен на експанзия на варианти позволява, трябва да се тества на практика. Конституцията обаче далеч не позволява всичко и изключва редица залитания - например към тоталитарен, авторитарен и други типове недемократични режими. -- Значи духът на парламентаризма и в трите варианта не е застрашен?---------
- Според мен "духът на парламентаризма" ще пострада при вариантите "цар-президент" и "цар във Врана". Все пак мисля, че рационализираният парламентаризъм у нас има ресурси да си отстоява позициите. Съзирам обаче сериозни опасности в самия начин, по който може да се възприеме варианта "царят-президент". Ако все пак се тръгне към него, трябва да има широка дискусия, за да се разбере кое налага такава радикална промяна. Не трябва да се правят скоростни и необмислени промени в конституцията, които ще оставят отпечатъка си за години напред.--------
- Т.е., ако се стигне необосновано и без обществен дебат до конституционна поправка "царят-президент", ще се суспендира не конституцията, но духът на конституционализма? -- Силно казано, но на практика ще се получи точно това.