И така битката за президентското кресло започва - стартът е даден, финалът е насрочен, войската е мобилизирана, лидерите са на фронта. Макар за схватка да се готвят 8 кандидатпрезидентски двойки, всъщност сблъсъкът ще е дуел - Петър Стоянов-Нели Куцкова срещу всички останали. Ситуацията много мяза на оная войводска песен, дето се пее около Банско:

Излязохме юнаците,

засукахме мустаците,

накривихме калпаците

разпънахме байраците,

но - насреща ни читаците.

Те - двама, а ние... сами.

Така е - Стоянов и Куцкова може да са само двама, но всички останали са сам-самички. Особеното в сегашната ситуация не е в това, че имаме рекордно малък брой претенденти да детронират действащия държавен глава, а че всички конкуренти на Петър Стоянов ще трябва, волю или неволю, да действат в синхрон, ако искат "Дондуков" 2 да има нов стопанин в средата на януари.



Те просто са обречени да действат заедно



Какво може да се случи оттук нататък?

Най-вероятният изход от кандидатската драма е двойката Стоянов-Куцкова да отнесе конкуренцията с много още на първия тур. Въпреки че Куцкова носи на Стоянов толкова гласове, колкото Весела Драганова и нейното женско движение даде на Симеон II, действащият държавен глава има достатъчно потенциал да събере от раз повече от половината вот на електората.

През петте години на мандата си Стоянов неизменно бе сред най-популярните български политици. Той влиза в битката със солидна преднина - стои добре, не е корумпиран, Западът го харесва, поддържат го двете коалиции, които спечелиха най-много гласове на парламентарните ни избори. Едва ли има друг българин, който да събере 90 000 подписа в своя подкрепа за един ден. Затова на пръв поглед конкурентите на Стоянов-Куцкова са обречени. Но това е само на пръв поглед.

Как ще се развие битката до голяма степен ще



зависи от тактиката на президентската опозиция



Логиката подсказва, че за да има шанс за успех, тя трябва да действа в синхрон.

Първата крачка вече е направена - регистрирани бяха достатъчен брой кандидатски двойки, които могат да разпилеят десните гласове. Това едва ли ще застраши първото място на Стоянов, но силно намалява шансовете му да спечели още на първия тур.

Ясно е, че разпиляването на гласовете ще засегне само десните кандидати. Няма кой да открадне гласове от Георги Първанов, тъй като той няма ляв конкурент. Всяка бюлетина, подадена за Жорж Ганчев, Богомил Бонев, Петър Берон или Ренета Инджова, обаче е минус за Петър Стоянов. Няма никакво значение колко точно ще вземат те - може да е само 2-3%, но точно тези проценти да са фатални за Стоянов за успех още на първия тур.

Много вероятно е обаче Бонев, Жорж и Инджова да спечелят много повече от 2%. Най-малкото защото



дежурният "протестен вот" на несъгласните



със синьо-червената мъгла ще отиде при някой от тях.

Могат ли претендентите наистина да спечелят играта срещу Петър Стоянов при новите обстоятелства? Да, могат, макар и трудно.

Стоянов е популярен, но неговата партия СДС - хич. Само Господ знае колко останаха седесарите след погрома на 17 юни. В най-добрия случай СДС може да даде на Стоянов около 15-19%. И то при условие, че всички привърженици на "сините" го подкрепят. Не бива да се забравя обаче, че не всички седесари биха гласували за Стоянов - за мнозина от тях той е опозиция на светинята Иван Костов, а и бе издигнат за кандидат-президент най-напред от СДС-София и Евгений Бакърджиев. Стоянов не пожела да е партиен кандидат на СДС, ще се състезава като независим, което е още едно прегрешение в очите на хардлайнерите.

4-5% Стоянов може да добави от привържениците на партиите, които застанаха зад него рано-рано - ВМРО, "Гергьовден", БСДП.

Подкрепата, която премиерът Симеон Сакскобургготски даде на Стоянов, обаче може да се окаже куха. Ръководството на



НДСВ трудно може да мотивира избирателите си



да гласуват за противников играч. НДСВ не е партия, няма структури и няма как да влияе върху своите 2.5 млн. избиратели. Тв обръщението на Симеон, направено в събота вечер, не бе особено убедително и бързо ще бъде забравено. Самият профил на хората, които гласуваха за НДСВ на парламентарните избори, също не предполага монолитна подкрепа. В по-голямата си част това са хора, разочаровани от БСП, СДС или от двуполюсния модел като цяло. Малцина от тях ще са склонни да дадат гласа си за Петър Стоянов. По-скоро те изобщо няма да се разходят до урните - защото нямат избор.

Всичко това прави реална възможността



на изборите да се явят по-малко от половината от имащите право



на глас. И вотът на 11 ноември да не се брои. Ако това стане, според закона на 18 ноември ще има нови избори, на които ще се състезават първите двама кандидати. Този, който спечели един глас повече, става президент. Ако тогава гласуват главно твърдите партийни ядра на БСП, ДПС и СДС, никой не може да прогнозира резултата.

Така че предизборната кампания няма да бъде скучна. Напротив, тя ще бъде една от най-яростните. А на финала може да се стигне до всякакви изненади.