:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 440,687,590
Активни 787
Страници 30,155
За един ден 1,302,066
Сегашна стойност

Изкуствен частен монопол

Като привърши разпродажбата на миналото, държавата се зае да продаде и бъдещето. Но ако продажбата на акции от фирма засяга от няколко десетки до няколко хиляди заети, концесиите за експлоатация на естествени монополи съвсем пряко опират до ежедневните нужди на всички домакинства и заводи в техния обхват. И колкото повече са засегнати, толкова по-ценна е концесията, защото чрез сделката



държавата продава нас



на концесионера. Продава му пазар, отстъпва му правото да ползва естествения монопол, от който сме зависими, за да извлича доход за себе си. Пълна заблуда е, че с концесията се продава някаква ценност на "ресурса" естествен монопол, така е само за добивните монополи, където концесионерът получава правото да черпи нефт, въглища и пр. наготово от земните недра. Единствената ценност на концесиите за комунални услуги е възможността да се печели от налагане на монополни цени на пазара. Т.е. концесионерът си купува купувачи и сделката няма нищо общо с ценността на ресурса. Иначе въздухът, който е най-ценен, щеше да е най-скъп. Но понеже (засега) няма начин да се застави всеки, който диша въздух, да го плаща, до този момент никоя държава не се е изхитрила да продаде концесия за въздухоснабдяване. Ама за водоснабдяване може, защото водата се пуска с кранче, а концесионерът плаща точно за възможността



да ни постави в зависимост



Колкото повече потребители са поставени в зависимост, толкова по-ценна е концесията. Количеството предоставен природен ресурс, да повторя, няма значение - в Дунав има повече вода, отколкото в яз. "Искър", но концесията за по-малкото количество вода е по-скъпа, защото поставя в зависимост повече хора. Важно е да се разбира комуналната концесия именно като поставяне на пазара в зависимост от концесионера, за да се обоснове потребността от постоянен обществен контрол върху неговата дейност. Този контрол трябва да ограничи възможността му да ползва придобитото надмощие над пазара извън договорените норми. И още: държавата трябва постоянно да контролира дейността на концесионера, за да гарантира, че съответната комунална услуга ще бъде предоставяна непрекъснато и качествено - независимо от това какво се случва с него самия.



Застрашават ни катастрофи,



ако държавата не успее да установи такъв контрол върху дейността на концесионера. В този случай не важи логиката за ненамеса на властта в търговските дела на компанията концесеонер ("купил си е човекът водата, платил си я - да си я прави каквото ще"). Лесно можем да си представим какво може да се случи, ако не са взети предварителни мерки и концесионерът, който снабдява с вода или експлоатира канализацията на един голям град, вземе, та фалира. Как ще действаме в този случай? Синдикът ще нареже тръбите на концесионера и ще ги продаде на скрап? Какво ще стане, ако концесионерът водоснабдител, след като поиздои пазара за година-две, просто си грабне шапката и изчезне подобно на много пишман приватизатори, а след себе си остави негодни пречиствателни инсталации? А ако натрупа дългове, уволни работниците и спре дейността? Очевидно такова поведение ще предизвика истинско бедствие. Затова сме длъжни



да вземем мерки предварително



Вече имаме доста опит и знаем каква пропаст може да зейне между думите и делата дори на най-прехвалени "богати" и "световноизвестни" купувачи с "безупречна репутация". Вече знаем, че и най-големите във всеки бранш са застрашени от фалит подобно на въздухоплавателната суперсила "Суис еър". Редно е да съзнаваме опасността и въпреки писъците на господа концесионерите (някои от тях - свръхреномирани чуждестранни инвеститори) ще трябва да се поправи Законът за концесиите и да се предвиди един ефективен, ежедневен и безкомпромисен държавен надзор над дейността им. Вече



има тревожни сигнали,



че концесионните договори не се изпълняват, не се влагат предвидените инвестиции, "пестят се" разходи за поддръжка, макар че цените растат доста по-бързо от предвиденото. Без да са вложили лев инвестиции, някои концесионери вече удвоиха сметките. В такива случаи държавата трябва да има правна възможност да се намеси незабавно. Засега Законът не предвижда оперативен контрол и превантивна намеса. Нужно ли е да се изчака пълното скапване на съоръженията и окончателното отпътуване на концесионера в неизвестна посока, за да се вземат мерки срещу видимата катастрофа, която ще последва? Нямам съмнение, концесиите са нужни за привличане на инвестиции и организационен опит в комуналната сфера, където държавата доказа своята неспособност като стопанин. Но и рисковете им трябва да се познават, за да се предотвратяват овреме.
1204
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД