|
Най-напред в секретна криптограма ръководството на Алианса разкритикува подготвения от Генералния щаб (ГЩ) и изпратен от министъра на отбраната в Брюксел доклад за хода на военната реформа. След това дойде обвинението на бившия шеф на парламентарната комисия по външна политика и настоящ депутат от СДС Асен Агов, че има данни, които сочат, че българският генералитет саботира процеса на присъединяване на България към НАТО. Проблемите бяха признати и от настоящия председател на комисията по външна политика, отбрана и сигурност Станимир Илчев. Той най-напред обяви, че има забавяне във военната реформа. После заяви, че съществуват притеснителни проблеми във военната реформа. А накрая влезе в комичен диалог на емоционална тема с шефа на ГЩ Михо Михов. Последното бе предизвикано от думите на ген. Михов, че "е български генерал, роден от българска майка и баща, който мисли и работи за българската национална сигурност". В отговор Илчев разясни, че и останалите 8 млн. българи също са родени от български майки и бащи, а не са "заченати ин витро в някоя шведска лаборатория".
Извън споровете за начините за възпроизводство на българската нация, нещата с военната реформа и нейните параметри, с бъдещото членство в НАТО и с политическите проблеми около тях изобщо не са смешни.
Месеци наред на обществото се внушава, че всичко около бъдещото ни присъединяване в пакта върви "по мед и масло". Постоянните срещи при президента, също толкова честите визити на най-отговорните военни и политически фактори в Брюксел, както и посещенията на хора от ръководството на НАТО в София винаги завършваха с един извод: нещата са под контрол, България има големи шансове за членство, реформата се движи по предвидения план, изпълнили сме голяма част от заложените цели, напредъкът е съществен и т.н.
През цялото време обаче това лустросване беше
подкопавано от много сериозни, но ревниво пазени в тайна проблеми
Защото зад репликите, че вече сме изпълнили 10-20-30% от заложените 82 цели за сближаване с НАТО, се криеха добри намерения и дипломатичност. Реалността бе съвсем различна. Да сте чули някой от военното и политическо ръководство на армията или пък от парламентарните "натовци" да е обяснил кои цели точно сме покрили?
Истината е, че макар всичко около числеността на армията и на нейните мобилизационни резерви да бе решено, военните и политиците таяха надежда, че заради риска социалното напрежение в армията да ескалира, цифрите рано или късно все пак ще бъдат завишени. През цялото време те "под сурдинка" обясняваха, че заложената във военната доктрина бройка от 45 000 души редовна армия в мирно време и 250 000 души в мобилизационните планове, ще бъде увеличена, защото съкращенията в армията ще доведат до проблеми с непредвидими последици.
Всъщност бляскавите обещания, че бюджетът за армията ще бъде увеличен и че предстои тотална модернизация на въоръженията в армията, трябваше да прикрият горчивата истина, че няма никакви пари не само за нови оръжия, но и за поддръжка и на наличните. Как иначе да си обясним факта, че заради липсата на пари за гориво или резервни части български МИГ-ове бяха теглени с камиони по пътищата, ако трябваше да бъдат преместени от едно до друго летище?
Така че заформилият се политико-военен скандал тепърва
ще изкарва на показ драматичните проблеми на армейската реформа.
Макар че има нещо неморално в начина, по който депутатът от СДС Асен Агов сложи "пръст в раната", думите му заслужават внимание, защото изкараха на показ критичната част от становището на НАТО по хода на военната реформа. Вярно е, че Агов прекали с подозренията си за пъклен план и саботаж. Според него генералите са използвали безвремието в управлението и през август са изпратили доклад до НАТО за хода на военната реформа. В него те завишили с 9 200 бройки заложената и договорена с алианса 45-хилядна армия. В същия документ имало и други несъответствия, които веднага били хванати от експертите на пакта, твърди още Агов. Според него военно-временният резерв не можело да е 250 000 души, трябвало да е 100 000. Тук депутатът нещо се е объркал, защото в чл. 93 на приетата от парламента и гласувана от самия Агов военна доктрина е записано, че мобилизационните планове се правят именно за 250 000 души.
Пак Агов изкара на показ и упрека на НАТО, че в доклада на българския ГЩ се съдържали цифри, които запазвали нежелания от Алианса дисбаланс между старшия и младшия офицерски състав, в полза на първия.
Ген. Михов призна, че НАТО наистина има забележки.
Те били свързани както с числеността на армията, така и с параметри, свързани с военно-въздушните и с военно-морските сили. Михов обаче се опита да се измъкне, като каза, че изпратеният в Брюксел документ не е окончателен и може да бъде коригиран. Той обаче бе привикан за обяснения пред парламентарната комисия по външна политика, отбрана и сигурност. И след края на заседанието нещата не изглеждаха никак розови, колкото военните и политиците да се опитваха да обясняват друго. Асен Агов примерно обяви, че е "долу-горе доволен" от изслушания министър на отбраната, но не пропусна да отбележи, че явно нещо не е наред, щом шефът на ГЩ с действията си хвърля политиците в спорове за неща, които отдавна би трябвало да са решени. Синият депутат намекна, че разминаването в цифрите може да доведе до много тежки политически измерения спрямо шансовете на България за членство в НАТО.
В скандала се включи и шефът на парламентарната комисия по външна политика Станимир Илчев. Макар миролюбиво да обясни, че на заседанието конфликтът е бил туширан и има консенсус между политиците, той отправи твърде остри упреци срещу военното ръководство в страната. Според Илчев много от процесите в рамките на "План 2004" трябва да се ускорят, защото има немалко забавяне в работата по числеността на въоръжените сили и в темпа на подготовките за превъоръжаване. Той даде и теми за размисъл като витиевато обясни, че унищожението на оперативно-тактическите ракети СС-23 трябва да бъде последвано от решение по посока какво ще ги замести. После пък започна да разсъждава доколко необходими са част от военната техника и от поделенията във военноморските ни сили, зенитните батареи по брега, подводниците. Интересното е, че представителите на всички политически сили бяха удивително единодушни в явните си и скрити критики срещу военното ръководство. Това навежда на мисълта, че те се готвят
да си измият ръцете с военните
при бъдещо неблагоприятно развитие на нещата около приемането на България в НАТО.
Ген. Михов реагира доста хладнокръвно на скандала и за пореден път показа, че не е за подценяване. В миролюбиво писмо до зам. председателя на парламента Асен Агов, до външния министър Соломон Паси и до председателя на парламентарната комисия по външна политика, сигурност и отбрана Станимир Илчев, той призова политиците да не политизират и драматизират нещата излишно.
Политико-военният скандал ще се развихри през следващите месеци. До края на годината трябва да се направят драстични съкращения в армията, които неминуемо ще доведат до сътресения - и политически, и социални.
Сблъсъкът около посоката на ремонта на "План 2004 г." предстои. И отсега е ясно, че той ще е твърде по-шумен например от този, който се проведе около намаляването на срока на военната служба преди година.