|
В момента нито американците, нито останалите страни от НАТО смеят да пристъпят към обявения ответен удар по Афганистан без координация с Русия. Руските спецслужби предоставят разузнавателни данни за талибаните на американските си колеги, войски от САЩ се разполагат в бивши съветски бази в Централна Азия, задкулисни контакти с афганистанската опозиция наместват удобна и за Вашингтон, и за Москва следвоенна схема за управление в Кабул...
Как се стигна дотук?
Руският президент Владимир Путин бе първият чужд лидер, който веднага след атентатите се обади по телефона на американския си колега Джордж Буш на борда на самолета му, кръжащ над шокирана Америка, за да му изкаже съчувствие и подкрепа. Той дори го увери, че няма да привежда в повишена бойна готовност руската армия, след като Буш бе вдигнал по тревога американската. По дотогава действащите правила между двете страни едната мярка трябваше автоматично да доведе до другата. "Така той ми показа, че студената война е свършила", разказа по-късно трогнатият Буш.
Последва предоставяне на руското небе за "хуманитарни и спасителни операции" на САЩ, определено от "Ню Йорк таймс" като "най-внушителната по мащаби руска помощ след студената война". Дойдоха и визитите на Путин в Берлин и Брюксел, при които той заяви "изцяло нов подход" към отношенията със Запада и Северноатлантическия пакт.
Разбира се, в словесните атаки срещу международния тероризъм руският президент нито веднъж не пропусна да подчертае, че Русия отдавна е под ударите му и е принудена да се отбранява с военните си операции срещу въоръжените формирования в Чечения. Някои наблюдатели сметнаха, че именно стремежът да парира западните критики към чеченската му кампания е подтикнал Кремъл към такава твърдост в подкрепа на антитерористичната операция на САЩ. Както обаче писа "Независимая газета", "досега Москва прекрасно успяваше да се справя с критиките на Запада, без да реагира, и нищо не й пречеше да продължи да се придържа към тази позиция". Според вестника чеченската карта се разиграва от Путин главно за вътрешна употреба. Така онези руски сили, които са против съюза със САЩ, ще се успокоят, че той е оправдан от гледна точка на шанса конфликтът в Чечения да се "изчисти" радикално и на спокойствие.
Факт е, че в Русия решението на Путин да подкрепи САЩ стресна доста хора. Коментар в руското електронно издание "СМИ" иронично подметна, че
обществеността не успява да настигне президента
във виражите му от идеята за многополюсен свят към съюз с настоящия еднополюсен господар. Особено остро дори в близките на Путин среди бяха приети вестите за изпращане на американски военни части в бившите съветски републики в Централна Азия и по-точно в Узбекистан. В първия момент дори военният министър Сергей Иванов направи категорично изказване: "Не виждам абсолютно никакви основания даже за хипотетични предположения, че има възможност за разгръщане на някакви военни операции на членка на НАТО на териториите на средноазиатските държави от ОНД."
И все пак американците вече са в Узбекистан и се готвят да атакуват Афганистан от някогашни съветски бази на негова територия. Ръководството на републиката в лицето на президента Ислам Каримов, разбира се, си има свои сметки в дружеските връзки с американската армия. Ако, както се предполага, тя се задържи за по-дълго в региона и стане гарант за следвоенното устройство на Афганистан, това ще облагодетелства и плановете на Каримов за прокарване на тръбопроводи с узбекистански нефт и газ през афганистанска територия директно към пристанищата на Персийския залив. Така той ще загърби трасетата през Русия и ще докара в Ташкент свежи долари.
Тази мечта сега прави от Каримов всеотдаен приятел на САЩ, който пуска в действие и кръвната си връзка с воюващия срещу талибаните афгански Северен съюз (един от ключовите му лидери - Абдул Рашид Достум, е етнически узбек).
Северният съюз досега се смяташе за обвързан с Москва,
откъдето му пращаха военна и финансова помощ. Но Каримов успя да му издейства и американска помощ, а после и да вкара в редиците му американски командоси.
Всичко това няма как да не тревожи "ястребите" в Москва, които ясно виждат как американците се наместват в зона, традиционна за руските интереси. Интересното е обаче, че Вашингтон твърдо държи да получи съгласието на Кремъл за това. Не толкова заради някаква fair play, колкото заради наистина неоценимите руски познания и опит от Афганистан и от региона въобще. Без руска помощ западняците там са наистина като в небрано лозе.
С тази цел при Путин на крака отиде британският му приятел и най-лоялен американски довереник Тони Блеър. Той трябваше да го убеди, че чуждите войски в руския тил не са заплаха и че ще действат само в координация с Русия.
Всъщност, ако наистина се е приближила перспективата за влизане на Русия в НАТО, както Путин отново подметна в Брюксел, тогава американските войски вече няма да са чужди, а съюзнически, нали?
В афганистанската криза Путин играе на едро
Той де факто осъществява идеята, с която преди две години спечели руснаците - да върне на Русия статута на велика сила. А дали това ще стане в съюз с Китай и под шапката на многополюсния свят или в тандем със САЩ и под мотото за борба с международния тероризъм, за него май няма особено голямо значение. В сегашната ситуация Китай се оказа от другата страна на фронта - той не само категорично отказа да подкрепи удари срещу Афганистан, но и тайно подпомага талибаните с доставки на модерни съоръжения за електронна защита.
За Путин обаче печелившият ход сега наистина е съюз със САЩ и Запада. Защото освен престиж това може да донесе и конкретни икономически бонуси за Русия. В Брюксел той ясно говори не само за НАТО, но и за свежи чужди инвестиции в руската икономика, за преференциално приемане в Световната търговска организация, за свободна продажба на руски ток, нефт и газ на Запад. Сега е моментът да иска, защото САЩ няма как да се оправят без Русия. Поне докато не приключи афганистанската кампания.
|
|