Предишната власт саботирала усилията на прокуратурата да разбере законна ли е приватизацията у нас, а отделни нейни представители правели всичко възможно "да придобият по престъпен начин огромни имущества". Тези обвинения хвърли преди дни не кой да е, а главният обвинител на републиката Никола Филчев.



Мотивът за старата власт като саботьор



впрочем е на път да стане лайтмотив в прокурорските изявления на тема приватизация. Той прозвуча и в официално съобщение на Филчевото ведомство от средата на септември, обявило старта на мегапроверката за раздържавяването. Там, освен че се констатираше как през последните години значително обществено имущество е преминало в частни ръце и приватизацията е била съпроводена от "груби и многобройни нарушения на закона" и се задълбочило разделението на българите на бедни и богати, се обясняваше също, че прокуратурата още навремето наредила проверка на ред сделки, но не получила подкрепа от "тогавашната изпълнителна власт".

Затова пък с новата власт всичко било наред - тя демонстрирала "воля за възстановяване на справедливостта", увери Никола Филчев.

Ако цитираните изявления бяха излезли от устата на политик, а не на магистрат, те надали биха впечатлили някого - популизмът е изпитан начин за печелене на електората. И на съюзници.



Главният прокурор обаче не може да си позволи подобни екстри



Поне по няколко причини.

Първо, защото по конституция точно прокуратурата е органът, който следи за спазването на законността. И в изпълнение на тази си функция може да повдига обвинения за извършени престъпления и да ги поддържа в съда. Без да търси "подкрепа" от правителството, парламента или други сили.

Ако ли пък обвинението се съмнява, че някой е извършил престъпление (например е приватизирал незаконно), но няма достатъчно данни в тази насока, ребусът отдавна е решен в Наказателно-процесуалния кодекс. Там е казано, че в подобни случаи прокурорът нарежда проверка, за да събере данните за престъплението или за да се увери, че законът е спазен и няма допуснати нарушения. Проверките наистина често се възлагат на изпълнителната власт в лицето на МВР. Но и за това си има колай, надлежно описан в Наказателния кодекс. Където неизпълнението на служебно задължение по наказателно преследване или осуетяването на такова преследване е обявено за престъпление. А наказанието е от 1 до 6 г. затвор.

Иначе казано - ако някой от МВР се разсейва и не работи по възложена му от прокуратурата проверка, прокурорът може да нареди разследване срещу въпросния служител. Като и в този случай не е нужно да се консултира с министър, премиер, депутат или друг представител на другите власти.

Така че всички козове за преследването на престъпниците изобщо и на приватизаторите в частност винаги са били в ръцете на обвинителите. И най-вече на техния шеф Никола Филчев. Понеже, пак по конституция и закон, главният прокурор ръководи дейността на всички прокурори в страната. И разпорежданията му са задължителни за тях.



Но какво бе направено по въпроса с приватизацията досега?



Или срещу приобретателите на "огромни имущества", забелязани напоследък от обвинител N1? Ами нищо. Не че липсваха сигнали - вестниците се надпреварваха да пишат и за къщата на Мина Костова, и за фондацията на Елена Костова, и за топлите връзки между Яна Костова и хора от италианската банка "Уникредито" (която впрочем купи Булбанк). Да не говорим колко хартия отиде за някогашното вице Александър Божков, който още навремето се сдоби с показателния прякор Мистър 10%. Точно заради подопечната му приватизация. Само че докато беше на власт, никой не извика Божков в прокуратурата, нито провери неговата дейност. Сегашните напъни спрямо бившето вице и скоротечното образуване на дела срещу него вече изглеждат комично. Освен че са с 2-годишна давност, свършеното е свършено и резултатът е необратим.



Защо се получи така?



Най-добре ще каже самият Филчев. Ние можем само да напомним някои факти. Например, че първата му стъпка на прокурорското поприще бе да прекрати проверката "Сапио" (за разрешения от финансовия министър Иван Костов безмитен внос на фондацията) и да обяви премиера Иван Костов за невинен. Без следствие и съд.

Да съобщи на поискания от опозицията парламентарен дебат за корупцията, че престъпниците са при червените, а правителството не е задържало или прикривало сигнали за престъпления в редиците си. Това стана през май 2000 г., когато престъпленията според главния прокурор се свеждаха до източването на банките и нарушенията при югоембаргото.

Не че тогава не вървеше усилена приватизация.

Да обяви, че никога не се е сблъсквал с политически чадъри и че прокуратурата е решена да се бори с корупцията. Това стана след реч на Иван Костов пред общо събрание на обвинителите в страната.

Да сведе смайващата сметка от 21 000 британски лири на бившия пътен шеф Костадин Таушанов в Барклизбанк до обикновено нарушение, за което се полага само глоба. И т.н., и т.н.

Оттук нататък да му мисли новата власт, похвалена от Филчев. Ще дойде и нейният ред - когато падне от власт. Ако дотогава не смени прокурора.