Като си помисля, че в САЩ треперят, като чуят да бръмчи кроп-дъстер (самолетче, пръскащо посевите), пак се сещам за Гор Видал.

През 1978 г. ме уволниха от БТА и станах "четец". По книгообмен издателствата получаваха купища книги, които някой трябваше да прочете, а редакторите си имаха друга работа. Всеки понеделник занасях в издателството книгите, които бях прочел, и вземах нови. Така ми попадна "Калки" на Гор Видал.

Той разказва как в апартамента си в хотел "Плаза" срещу Сентръл парк в Ню Йорк (където сега братовчедка ми Соня, зъболекарка на ООН, още не може да се успокои) един сенатор (на име Уайт) се отнася към света тъй безпардонно, както Буш-син до 11 септември 2001.

После над 8-о авеню прелита "Боинг-707", ръсещ хартиени лотосови цветчета. Хората ги събират, понеже всяко цветче е фиш за джакпота на Калки. Но Калки се мисли за Шива - рушителя на светове. Цветчетата са биологично оръжие. Във втората част на романа човечеството го няма. Останали са петимата аватари, самоназначили се за родоначалници на бъдещата цивилизация.



От 11 септември 2001, когато рухнаха близнаците - WTC, до 7 октомври, когато ракетите полетяха към Афганистан, бе сглобена коалиция против тероризма. Тя не се вмества в атлантическия периметър на действие. Възпиращите средства на НАТО отразяват доктрини от времето на СТУДЕНАТА ВОЙНА - едно понятие, чийто автор е Х. Дж. Уелс, а не Чърчил, както си мисли българският бройлер-политолог.



Танто...



Събитията ни засягат:

- ДИПЛОМАТИЧЕСКИ

В коридорите на ООН българската кандидатура (за алтернативен член на Съвета за сигурност) бе гарнитура към сирийската. Когато и ако Сирия се обвърже с решенията на съвета, нейната ангажираност ще тежи повече от българската. За България се знае, че ще приглася на САЩ и Великобритания, навличайки си допълнително неодобрение от Джибути до Джакарта. Надявах се никой да не се опита да представи като световно признание и дипломатически успех влизането ни в Съвета; за съжаление президентът Петър Стоянов пак не си държа устата затворена.



- ИКОНОМИЧЕСКИ

Озадачен съм от свръхпридирчивостта на МВФ и Световната банка към България в момент, когато САЩ си купуват съюзници за антитерористичната коалиция и раздават подаръци наляво и надясно. Пред директорите на МВФ гуверньорът на Фонда Хорст Кьолер каза:

"Може да се наложи Парижкият клуб да бъде включен в покриването на нарастващите финансови потребности на някои страни чрез опрощаване на техните дългове." Събитията тласнаха Фонда и Парижкия клуб да мислят по-стратегически и по-малко лихварски.



...за нищо



За кризата на комшиите бе казано, че Турция е важна за военната операция и нейната лоялност трябва да се възнагради. Индия и Пакистан си стояха наказани с икономически санкции заради техните ядрени опити, но сега ги възнаградиха с отмяна на санкциите. Разсрочиха $ 379 млн. от пакистанския дълг. На Индонезия САЩ предложиха разширяване на специалните търговски преференции. С Йордания подписаха дълго отлаганото споразумение за свободна търговия. За Пакистан изтичащата едногодишна програма за $ 596 млн. ще бъде (вероятно) последвана от нова за $ 2.5 млрд. Пакистан ще получи облекчения за дълга си от $ 37 млрд. и - мисля - опрощаване на значителна част от него от страна на Парижкия клуб. През 1991 външният дълг на Египет бе преполовен в знак на благодарност за египетската позиция през войната в Залива. След $ 164 млн. сега Йордания получи уверения, че ще са много по-щедри към нея. Тези дни узбекският сатрап поиска милиарди и вероятно ще ги получи, както Мобуту в Заир получаваше навремето.

Номинално МВФ и Световната банка са независими - при гласуване вотът на САЩ е само 17%. Но на практика е иначе. Америка предлага на другите богати страни да гласуват заедно с нея и това е предложение, което никой не си позволява да отхвърли. През 1998 Фондът и Банката виждаха, че Хърватия напълно отговаря на икономическите им критерии, но й отказаха споразумение, понеже тя не беше предала своите военнопрестъпници на мадам Дел Понте.

Вашингтон почерпи и ООН - $ 582 млн. - част от дълга на САЩ към световната организация. Намирам за подозрително това, че единствена България остана непочерпена. Щедростта е в природата на осите и коалициите: оста Рим-Берлин-Токио ни беше дала територии, антихитлеристката коалиция на 28 държави - the Grand Alliance - също беше щедра. Докато Вермахтът се обезкръвяваше край Сталинград, американският президент не се скъпеше с доставките по ленд-лиза и казваше за съюзниците си:

- Те не са дресирани, но са кучета от добра порода (not housebroken, but а good breed of dog).

Антихитлеристка, антикомунистическа, антитерористическа - великите коалиции са все "анти". Защо ли?