Марчела Абрашева е родена в София. Завършила е социология в
Софийския университет "Св. Климент Охридски". Работила е в НЦИОМ и "Галъп". От декември 2000 г. е изпълнителен директор на ББСС "Галъп". Омъжена, с едно дете.
- Г-жо Абрашева, скучни избори ли се очертават? Избори с предизвестен край?
- Не би могло да се каже, че ще бъдат скучни. Освен сегашния президент Петър Стоянов, подкрепен от НДСВ и СДС, и кандидата на левицата Георги Първанов в последния момент се появиха и други алтернативи за избирателя: Богомил Бонев, Ренета Инджова. След като кандидатпрезидентската двойка Ренета Инджова-Кръстю Илов бе регистрирана, предстои да разберем дали тя ще получи подкрепата на ДПС. Все пак ще има състезание.
Що се отнася до неговия край, безспорно е, че към момента Петър Стоянов има значима преднина пред останалите. Лично той има висока популярност, получи силна политическа подкрепа, което му дава шансове за крайна победа може би още на първия тур - ако достатъчен брой гласоподаватели се явят пред урните. Независимо дали той ще спечели или не, вотът е интересен и политически значим от гледна точка на това кой как ще гласува. Все пак, за разлика от парламентарните избори, СДС и НДСВ са заедно, а не опоненти!
- Въпреки че Петър Стоянов се регистрира като независим,
възможностите за избор са между партийни кандидати, а
избирателите като че ли дадоха оценката си за партиите по
време на парламентарните избори. Възможно ли е да се стигне
до масов отказ от гласуване за партийните кандидати?
- Не смятам, че изборът е изцяло между партийни кандидати. Най-малкото Богомил Бонев не се вмества в подобно твърдение - той не е кандидат на СДС, въпреки че разчита на сини гласове. Петър Стоянов е подкрепен от НДСВ, но отношението към него сред царското движение съвсем не е еднозначно, той също не е изцяло партийният кандидат на НДСВ. Тъкмо това ни предстои да разберем - доколко той се възприема като партиен кандидат на СДС и/или на НДСВ от поддръжниците на двете политически сили. Така че отказът от гласуване или евентуалната ниска избирателна активност едва ли могат да бъдат тълкувани като негативен вот към партиите и партийния модел на правене на политика.
От друга страна, предстоят предизборни кампании. Дали избирателната активност ще бъде ниска или достатъчна, зависи и от тяхната интензивност и съдържание. Петър Стоянов ще бъде ощетен от ниска избирателна активност и ще направи всичко възможно за максимална мобилизация на своите поддръжници.
- Все пак тази неприязън към партиите, към 10-годишния
политически модел, която се прояви на парламентарните избори през юни, дали е валидна все още? Хората свързват
ли Стоянов със СДС?
- Да, разбира се, и не само поради прословутата фраза "Аз съм седесар". Стоянов бе избран като президент на СДС, досегашният му мандат е свързан с управлението на ОДС, подкрепата му за ОДС преди парламентарните избори бе ясно изразена. В новата политическа ситуация, когато той получи подкрепата на основния опонент на ОДС от парламентарните избори - царското движение, ни предстои да разберем дали хората го свързват повече с успехите на ОДС - например във външната политика и външнополитическия образ на България, или смятат, че той носи значима отговорност за провала на управлението вътре в страната.
Може да се каже, че на парламентарните избори избирателите дадоха своята доста категорична оценка преди всичко за вътрешната политика на СДС като управляваща партия: икономическа, социална, по отношение на престъпността. Успехите във външнополитически план не се оказаха достатъчни за втори мандат на ОДС като управляваща партия, но те съществуват и са едно от малкото неща, които нито една политическа сила не е оспорила публично. Успешността на Петър Стоянов като външнополитическо лице на страната е общо споделяна и активно подкрепяна представа. Още повече че НДСВ оповести приемствеността във външната политика като един от основните мотиви за подкрепа на Стоянов. Както и че той е поел ангажименти да работи за промяната в управлението и за новия морал, в името на които НДСВ дойде на власт.
Доколко подкрепилите НДСВ на парламентарните избори вярват на независимостта на Петър Стоянов от СДС, ни предстои да разберем. Това вероятно ще бъде една от основните теми в предизборните дебати, зададена от неговите конкуренти и подкрепящите ги политически сили - ДПС, БСП и лявото, "самотния бегач на къси разстояния" Богомил Бонев.
- Възможна ли е подкрепата на НДСВ да се окаже куха? Възможно ли е голямата част от избирателите на НДСВ да не
се съобразят с призива на Симеон Сакскобургготски и да не
гласуват за Стоянов?
- По-скоро не. Има реална вероятност както част от привържениците на СДС, така и част от привържениците на НДСВ да не гласуват за Стоянов, макар и по различни причини. Първите поради това, че не е достатъчно "седесар". А вторите, че е бил твърде много седесар. Логично е също така традиционно червените гласоподаватели, дори тези, които подкрепиха НДСВ на парламентарните избори, да подкрепят своя партиен кандидат Георги Първанов. Независимо от крайния резултат все пак ще можем да получим представа доколко всяка от партиите е променила своето влияние и подкрепа след парламентарните избори и има ли мобилизация на лявото.
- Говорите за левия електорат. Той едва ли би се разпилял. Но как ще се разпределят десните гласове?
- Трудно ми е да преценя как ще се разпределят количествено десните гласове. Не разполагам с достатъчно данни за намеренията за гласуване след края на регистрацията в събота. Освен това предстоят предизборни кампании, предстои ДПС да изясни позицията си. Вероятно ще се говори за нов и стар морал, за това кой, кога и как е бил управленски и морален коректив на ОДС и доколко ще бъде силен и независим президент в новата ситуация. Много е вероятно Стоянов да получи голямата част от десните гласове, макар че избирателите на НДСВ трудно могат да се мислят като десни в мнозинството си.
- Защо се получава тази разлика в процентите подкрепа за
Бонев, които дават в прогнозите си различните социолози? От
какво зависи моментното му представяне?
- Разликите в данните могат да бъдат свързани с момента, в който е правено конкретното изследване, с неговия обхват и представителност. А разликите в интерпретациите отразяват различия в професионалната оценка, в анализа на цифрите, което е право и отговорност на анализиращите. Повечето агенции вероятно ще направят няколко изследвания в предизборния период, за да проследят динамиката на позициите на кандидат-президентите, както и тенденциите в избирателната активност - колко хора заявяват, че ще гласуват.
- Всички наблюдатели споделят, че при ниска избирателна
активност от изключителна важност е къде ще отидат
гласовете на ДПС, тъй като ръководството на движението не
издигна официално кандидат, но очевидно симпатизира на
опонентите на Стоянов и Куцкова. Как ще се разпределят
гласовете на ДПС?
- Отново ми е трудно да преценя, липсват данни. До този момент обаче ДПС е доказало, че може да мобилизира електората си в подкрепа на своите партийни решения.
- Кой балотаж крие повече рискове за прогноза: "Стоянов-Първанов" или "Стоянов-Бонев"?
- По-коректно би било да се правят прогнози на тази тема, след като се появят малко повече данни за избирателните нагласи на хората.
- Възможно ли войната срещу тероризма да се отрази върху предизборната кампания? Вече се чуха мнения, че офанзивата срещу талибаните ще налива вода в мелницата на Стоянов.
- Стоянов и сега има достатъчно външнополитическа вода в мелницата си. Не мисля, че събитията около наказването на талибаните ще бъдат силен допълнителен стимул за увеличаване на електоралната подкрепа за него - и така е доста ясно, че за НАТО "Той е". По-скоро опонентите на Стоянов ще трябва да убеждават публиката в своята легитимност от гледна точка на Запада.
- Трябва ли да очакваме ожесточена предизборна кампания?
- Едва ли ще има сражения на симпатизанти и нощни бдения. Кампанията обаче вероятно ще бъде достатъчно наситена - всички кандидати, включително и Стоянов, имат нужда от максимална мобилизация на своите евентуални поддръжници.
- Възможна ли е изненада, която коренно да преобърне кампанията?
- По принцип изненади винаги са възможни. Към този момент ми се струва, че много голяма изненада е по-скоро слабо вероятна.
|
|