|
Ако не друго, подкрепата на НДСВ за Петър Стоянов и рязко скочилите му шансове да задържи президентството за още 5 години, окопитиха сините. Те се бяха снишили след 17 юни и ако не бе рамото на царя, едва ли щяха да излязат от застоя до пролетта.
Сега ситуацията е променена. В СДС живо се надяват, че Стоянов ще изиграе ролята на ракета-носител и след победата на 11 ноември, подкрепата за него ще се прелее в подкрепа за ОДС.
Ясно е, че атаката на властта ще почне от Каденабия, край бреговете на Лаго ди Комо, където бе създадена управляващата в България коалиция - Обединените демократични сили. Преди почти пет години - на 26 ноември 1996 г. точно във вилата на Конрад Аденауер, СДС, Народен съюз и ДПС решиха да образуват Обединените демократични сили и да поемат курс на борба срещу властта на Виденов. Тогава сините поставиха три условия за въвеждането на валутен борд у нас - БСП да признае провала на политиката си, да бъде сменен Управителния съвет на централната банка и да се насрочат предсрочни парламентарни избори.
Оттогава Каденабия е синоним на синя атака
Въпреки че втората и третата сбирка във вила "Ла колина" - през 1998 и 1999 г. не родиха колосални новини, очакванията, че този път сините ще измъдрят гениална тактика за спечелване на властта, са реално високи.
Тези очаквания се базират не на последно място от връщането на доверието към ОДС от страна на немските християндемократи и тяхната фондация "Конрад Аденауер". През пролетта на миналата година приятелите на СДС от Берлин решиха, че по финансови съображения срещите в Каденабия вече не могат да се провеждат.
Регионалното бюро на немската фондация "Конрад Аденауер" разкритикува тогава СДС, като обясни, че лошите резултати на сините на местните избори били преди всичко обективни и се криели в икономическата ситуация. Друга обективна причина била "остро критичната, дори враждебна спрямо правителството медийна среда". Освен обективните причини за изборния резултат имало и "субективни недостатъци в средите на демократичните сили", отчетоха тогава от "Конрад Аденауер". На тях трябва своевременно да се противодейства, препоръчваха немците, без да конкретизират имена. Фондацията отчете, че "три години след превръщането на СДС в народна партия" християндемократическите ценности "все още се нуждаят от обсъждане".
Поканата на фондация "Конрад Аденауер" към сините политици за провеждането на "Каденабия 4" ясно показва, че
немците са върнали доверието си към сините,
че немските християндемократи продължават да държат на ОДС, че помощта за СДС - материална и нематериална, ще продължи.
Подплатени отвсякъде, носени на крилете на евентуалната победа на Стоянов на президентските избори и печелещи точки на фона на очертаващата се криза в НДСВ, сините смятат, че могат да стигнат до парламентарна криза и предсрочни парламентарни избори.
Преди да атакуват властта, сините обаче трябва да изпълнят едно важно и незаобиколимо условие - да решат колосалните проблеми в собствения си двор.
Решаването на тези проблеми бе насрочено за средата на февруари, когато се събира 13-ата национална партийна конференция.
Тогава лагерите в СДС, които вероятно ще бъдат сведени до два - противници и привърженици на Иван Костов, ще се борят за повече места в новоизбрания Национален изпълнителен съвет на партията.
На този етап сините предпочитат да обясняват "гражданската война" в СДС като спор за коалиционните взаимоотношения - като спор за мястото на партията в десния политически спектър. Ясна е граничната линия - действащото ръководство смята, че по-близко партньорство с НДСВ е немислимо, защото Симеон II работи с бившите комунисти.
Сини лидери като Софиянски и Бакърджиев пък твърдят, че партньорството с НДСВ е желателно, тъй като без него СДС ще изпадне в дълбока и глуха опозиция. След като получи подкрепата на Симеон, в лагера на опозицията окончателно се очаква да влезе и Петър Стоянов. Лидери като Никола Николов също подкрепят тази линия, тъй като според тях само близка игра с НДСВ ще доведе до
ново преструктуриране на дясното пространство,
в което СДС отново ще доминира.
Класическият представител на линията "про-Костов" - Йордан Соколов, твърди, че позицията на Евгений Бакърджиев и Стефан Софиянски за отношенията СДС-НДСВ е "позиция на малцинството, която няма да събере и един глас на националната конференция". Бакърджиев пък твърди, че неговата любов към НДСВ се изчерпва с искрени похвали за решението на Симеон от миналия вторник, с което бе дадена подкрепа на Петър Стоянов.
Разбира се, обичта на Бакърджиев и Софиянски към Симеон II не е сляпа и безрезервна. И двамата биха гледали на Симеон положително, само ако това им помага във вътрешнопартийната битка срещу групата на бившия Командир. Никой в СДС - нито Костов, нито Бакърджиев, не би се поколебал да привлече депутати от НДСВ към синята група и по този начин да предизвика парламентарна криза и нови избори.
Всички лагери в СДС твърдят, че
ПГ на НДСВ е богата банка с потенциални сини депутати,
които ще се прелеят, "когато му дойде времето". Между другото точно това твърдят и хора от БСП - те също смятат, че в НДСВ има достатъчно прикрити социалисти, които ще сменят жълтата парламентарна група с червената.
Разбира се, споровете "със или без НДСВ" в лагера на СДС са проформа, те са спорове за повърхността. Под водата остава чисто междуличностната омраза, която е видима и с просто око. Както всеки проблем в сините редици, така и междуличностният е проблем, който не търпи друго решение, освен крайно. Вече изтичат последните дни от сравнително мирното съвместно съществуване в СДС.
За решаването на сините проблемите няма друг вариант освен - единият лагер да бъде изгонен от "Раковски" 134, а другият да управлява, докато не се появи нова вътрешнопартийна опозиция.
Четири месеца преди решителната конференция едва ли може да се прогнозира
кой лагер има превес в партията
Костов, Екатерина Михайлова, Йордан Соколов, Муравей Радев и Пламен Иванов в момента държат изкъсо структурите, които пък от своя страна са изправени пред отчетно-изборни конференции.
Същите тези структури, които уж се държат от началниците в СДС, клокочат след парламентарния вот. Членовете на СДС се топят като пролетен сняг, като в същото време останалите със сини партийни книжки масово са подгонени от т.нар. "жълта метла". Техният гняв е еднакво разпределен между лошия цар и синьото ръководство, което предаде властта на същия този лош цар.
В сините структури за пръв път от доста време започнаха открити бунтове срещу хора, наложени от ръководството - Бургас въстана срещу Петър Жотев, Търговище се бунтува срещу Димитър Абаджиев, Пловдив е на крак срещу евентуалното завръщане на групата на Муравей, а сините в Благоевград и Варна отново се разцепиха на три-четири лагера.
Картинката в СДС още е мътна и кървава, но за сините в нея има светъл лъч - вълшебната конференция, която ще реши всичките им проблеми. А дотогава царските хора съвсем ще са сдали гарда и ще чакат на Орлов мост новия цар.
Каденабска хроника:
1 ноември 1996 г.:
В Каденабия се взема решение за съставянето на Обединените демократични сили. Там се полага основата и на "Програма 2001", с която сините спечелиха властта през 1997 г. На 30 ноември 1996 г., на връщане от Каденабия, лидерът на СДС Иван Костов заявява: "Можем да стабилизираме икономиката и без валутен борд. Алтернативата на борда е валутно стандартизиране на българския лев, приложено от Управителния съвет на БНБ".
2 април 1998 г.:
СДС и Народен съюз подписват съвместна декларация на Великден в Каденабия. В семинара вземат участие и румънски политици.
Разговорите се въртят предимно около предстоящите местни избори. Премиерът Иван Костов пристига в Каденабия на връщане от Страсбург, където участва в сесия на ПАСЕ.
По това време Костов мина и през Залцбург, където на 24 април СДС бе приет за пълноправен член на Европейския демократически съюз.
3 май 1999 г. Десните се опитаха да стегнат редиците си преди местните избори заради криза в отношенията СДС - Народен съюз. В Каденабия се разискваше евентуално ново предизборно споразумение между СДС и Народен съюз, което така и не бе подписано.