|
За съжаление, някъде около границата на стоте дни за толерантност, те не са направили на практика нищо. Дори повече - на път са да превърнат икономиката, а и цялата политика, в една невероятна говорилня.
Безспорен лидер в това отношение е вицепремиерът Николай Василев. Тези дни на среща със студенти от университета за национално и световно стопанство в столицата той обясни, че младите хора трябва да поемат управлението на фирмите, дори на най-големите от тях. Така било по света. После обеща нови програми за обучение по бизнес администрация, стажове в големи фирми. И каза това веднага, след като се оплака, че у нас трудно се намират грамотни хора за мениджъри.
За последното вицепремиерът безспорно е прав
Големи чужди инвеститори от няколко години насам обясняват, че доброто образование в България е мит, че работниците и мениджърите не са квалифицирани и че е твърде скъпо и неефективно те да бъдат обучавани, независимо от ниското в сравнение с други страни заплащане (заради убийствено ниската производителност на труда). Как обаче ще се пресече корупцията в образованието, кога ще има студентски кредити, които да изглеждат поносими, кога ще има нормални стипендии, как ще се спре разрояването на нискокачествени учебни заведения - вицепремиерът не казва. Другото - как е по света, е известно и без да го чакаме да се върне от Лондон и да ни светне.
Нека не звучи като заяждане - но интервютата и изказванията по време на инициативата Българският Великден са твърде далеч от реалното управление на държавата. Ето един такъв факт - в правителството ще се гледат промени в енергийния закон. Те, според Николай Василев, не отразявали философията на управляващите за промени в тази област, но за изцяло нов закон нямало време.
Е, какво е това - ще закърпим част от един закон, след време ще го променим напълно и ще се чудим защо не идват големи чужди инвеститори. Ами нали това упражнение го правим толкова дълго време? Нали чуждият бизнес се съсипа да ни повтаря, че не толкова пукотевиците на запад от нас, колкото непрекъснатите законови промени създават впечатление за несигурност на обстановката?
В този тон влезе и финансовият министър
След като се кле, че ще въведем нулев данък върху печалбата при реинвестиции, той изведнъж даде заден ход. Точно преди да замине за Вашингтон за преговори с МВФ обясни, че бизнесът не трябвало да си прави планове, като залага само на предизборните обещания.
Човекът поне е честен - борбата за власт и реализацията на самата власт в България са твърде отделни неща - за разлика от развития свят, където обещанията се спазват и имат силата едва ли не на договор. Но нулевата ставка раздразни МВФ, а ние не можем да минем без споразумение с фонда.
Който повярвал - повярвал. Остава да видим какво още фондът ще ореже от така добре напудрените предварителни намерения.
В крайна сметка излиза, че отново се завъртаме в добре познатия омагьосан кръг. Държавата няма пари и, след като си позволи да вдигне минималната заплата, ще трябва да свие част от предвижданите преференции за бизнеса. Струва си да се напомни все пак, че повечето от предлаганите облекчения в налозите засягаха една неголяма част от бизнеса и неголяма част от хората с високи доходи. За останалите промяната бе символична.
Истински реалните стъпки -
за развитие на личната инициатива, на предприемачеството, на малкия и среден бизнес, който, със своята гъвкавост в кризисни ситуации е истинският гръбнак на икономиката, ги няма.
Управниците ни обявиха туризма, селското стопанство и високите технологии за приоритет. Засега не се е чуло как ще подкрепим туризма - особено неговите нови алтернативни форми, които да развият вътрешния пазар, вместо да се вторачваме само в треторазрядни туристи отвън. След поредната тежка в климатично отношение година селското ни стопанство съвсем го закъса. Пари за субсидии обаче няма, а кредитите са убийствени. Докарахме я дотам да пишем по вестниците как тон царевица, купен от Унгария, би струвал у нас поне с 80 лева по-евтино от цените, които се искат за родната продукция. За високи технологии по-добре да не отваряме дума.
Изброяването може да продължи и да стане безкрайно. Но е ясно,
предизборните обещания зациклиха
В парламента депутатите се чудят с какво да си чешат езиците, защото няма готови закони, които да приемат. В същото време младите ни министри не успяха да разберат, че не се намират на една безкрайна пресконференция. Или на поредния икономически форум, на който можем да говорим каквото си искаме, дори само за да изглеждаме атрактивни. И че май им е време да помълчат и да се хванат яко за работа.
Има една стара българска поговорка: "Не казвай "хоп", преди да си скочил". Момчетата и момичетата от екипа на Симеон досега вдигнаха твърде много врява, докато загряваха край пистата. Е, дано да има и скок. И по възможност - без фаул. За да не им се налага да учат и една друга част от граматиката - бъдеще време в миналото.