Сред бомбите над Афганистан, заплахите на Бен Ладен, че Америка няма да намери покой, докато не намери покой ислямът, случаите на антракс във Флорида някак не забелязахме добрата новина. От януари България ще заседава като временен член в Съвета за сигурност заедно с най-големите в този свят. Това е безспорен успех на българската дипломация, заложила от 10 години насам не на нов геополитически спонсор, а на интеграция в световните организации.

Дано е станало ясно, че по този път



успяваме не с послушание пред силния на деня,



а с активно лобиране - нещо, за което трябва да бъде поздравен и лично посланик Тафров. Промени се обликът на българския дипломат: на мястото на затворения, подозрителен, избягващ всякакви инициативи от страх за службата си и мислещ главно да спести за ботушки на жената полуразузнавач все по-често виждаме контактен, културен, интегриран в средата си европеец, с когото там общуват като с равен. Помните ли колко жлъч се изля върху франкофонията във връзка с футболните и посолски страсти? А ето че тази инициатива на президента Желев (с тогавашен съветник Тафров) влезе в работа - една голяма група страни гласуваха за нас. Дай боже, да участваме в повече подобни мрежи!

Вестта идва в по-добрия момент: при започналата война българската подкрепа на големите става изключително ценна - санкцията на Съвета за сигурност ще бъде необходима, за да даде международноправна форма на силовите решения, които са в ход. България и без това подкрепя и няма друг избор освен да подкрепя тези решения - новата ситуация прави възможно нейната вярност да бъде забелязана и - ако трябва да бъдем цинични - изтъргувана. Награда може да стане примерно едно мощно рамо за членството в НАТО.

Това е реалполитиката. Ако трябва да кажа какво ми се иска, то е нещо повече. Българското представителство в съвета



да се присъедини към гласовете, удържащи военната ярост,



която днес рискува да хвърли света в хаос. Последният съм, който би скърбял за режима на талибаните (а впрочем защо американците търпяха техните близки съюзници от Саудитска Арабия заедно с Пакистан и Емирствата единствени да признават този режим?). Но не виждам с какво една война, в която се очакват милиони бежанци и стотици хиляди умрели от глад, ще реши въпроса с тероризма и ще направи нашия свят по-сигурен. Резултатът ще бъде точно обратният: повече озлобени, готови на всичко хора. Когато наместо дългосрочна политика се реагира на медийни дразнения, рискът винаги е да се появят други, по-интересни дразнения. За да се предотврати неминуемият обрат в общественото мнение ще трябва пак невидима цензура, пак едностранна информация, което помним от 1999-а, когато прогонените от Косово сърби ни се чуха, ни се видяха.

Представете си, че премажат Афганистан (което не е трудно) и се окаже, че Бен Ладен го няма, че е изчезнал в океана от обидени антиамериканци. Тогава какво? Ирак, Йемен, Судан, студията на "Ал Джазира"... Представете си "успешния" вариант: залавят 50 души, сред които е и той, изправят ги пред някакъв трибунал. Как ще направят така, че единият милиард мюсюлмани да повярват във вината му и да се успокоят?

Как от регистъра на войната (където "нашата" истина се противопоставя на "тяхната") да минем към този на престъплението (където терористичният акт нарушава споделяния от всички международен ред)? Ако днес милиони смятат, че "Ал Кайда" не е автор на атентатите, то не е само заради параноични обяснения като това, че евреите нарочно били ударили Световния търговски център, за да злепоставят исляма, а просто защото



досега никому не са представени безспорни доказателства



за авторството на Бен Ладен над атентатите. И защото няма инстанция, на която те да бъдат предоставени и чиято дума да се смята за последна. Това значи въпроси като признаването на палестинската държава (слава богу, споменато наскоро от Буш!), вдигането на санкциите срещу Ирак или изтеглянето на американските бази от свещените за мюсюлманите земи да се разглеждат от всички заинтересувани политически актьори. Уравновесяването на силите е единственият изход от кризата, а то почва с отчитането на другата гледна точка, на интереса на другия. Способността за последното е основното предимство на модерния свят, това е нещото, което той има моралното право да наложи на предмодерния. Но как ще го проповядва, ако сам се отказва от него?

Мислима ли е днес една явна или скрита реколонизация на Третия свят? Индустриалните страни под лидерството на САЩ, подкрепени от Русия, може би Китай, поставят под контрол петрола, въвеждат колониални администрации, официализират расизма... Това е невъзможно не само по етични, но по чисто прагматични причини. Та нали в подобен свят ще трябва непрекъснато да се воюва, да се убива, да се умира - а нулевият риск е станал основна ценност на съвременната западна цивилизация. Та нали деколонизацията се случи именно защото се оказа по-изгодно Третият свят да се експлоатира (или ако предпочитате: да осъществява нееквивалентен обмен) в режим на самоуправление?

Неконтролираната сила само отдалечава света от един общ, споделен от всички международен ред, охраняван не от "коалиции" ad hoc, а от перманентно действащи глобални институции. Преди да почне с любимите си бомбардировки, САЩ направиха една обнадеждаваща стъпка към въвеждане на международен контрол върху мръсните пари, който, дай боже, някой ден да се институционализира. И ако българската дипломация участва в изграждането на този ред дори само с присъствието си, можем да се гордеем.