|
По-голямата част от царските депутати все още са твърде неопитни в политиката и едва ли имат основателни възражения срещу политическата подкрепа за президента. Но пък нямат и много доводи в нейна полза. Въобще в по-друга обстановка много лесно Симеон Сакскобургготски би убедил хората, чрез които се легитимира неговата власт, в своето екстравагантно предложение да сложи върху Стоянов щампа със запазената си марка. Само че царят не направи нищо подобно. Той наложи волята си със сила, постави въпроса на лична основа. И в резултат депутатите му се почувстваха уведомени, унижени. Накрая, въпреки биенето им в гърдите, че за 2 часа са проумели "мъдростта" на своя лидер, горчивият вкус в устата остана.
Те вече нямат друг избор освен бунта
Първият им опит за въстание (Емил Кошлуков в ролята на Ивайло) не успя поради слаба организация, а и защото не бяха подготвени, че царят ще играе по този начин. По всичко обаче личи, че на царските люде им трябва само малко време, за да се окопитят, преброят и придобият самочувствието на първа власт.
Като говорим за царе - тях обикновено ги отстраняват царедворците. Разбира се, в днешни дни монарсите си живеят щастливо и необезпокоявано в своите монархии, но парадоксът е, че в Република България нашият цар е на практика с много повече власт, отколкото роднините си в Европа, за които поданиците им се сещат само по време на тържествените им юбилеи. Но пък точно затова той може по-лесно да бъде бламиран. Високите етажи на властта са проветриви.
Ние царедворци нямаме, имаме депутати. Те се явяват работодатели на царя, избрали са го, един вид са го назначили на поста. Подробност е, че всъщност Симеон ги избра, за да влязат в парламента и да осъществяват намеренията му. Депутатите още са объркани, те страдат от комплекс, че никога не биха помирисали голямата политика, ако не ги беше осенила тази благословия свише. Намират се в Огледалния свят: уж те са първите държавници, но всъщност нe смеят да се преборят за реалните права да взимат решения и да оказват контрол. Тъкмо обратното -
от една седмица насам се чувстват манипулирани
Че Симеон ще си пати от своите, е ясно. Това е само въпрос на време. Причината са няколко грешки на царя в самия замисъл на управленското му начинание, а по-нататък и в провеждането му.
Първата грешка е кадрова. Още при подбора на своите депутати той не е изчислил, че хора с уважавани професии, добри кариери и нелоши доходи трудно могат да бъдат подчинени. Някак не върви да се затвори устата на лекари, адвокати, журналисти и преподаватели. При втория опит те ще се разбунтуват.
Второ - Пламен Панайотов се оказа несполучлив ход. Вярно, на Екатерина Михайлова й викаха "Класната", а доцента го наричат "Кайзера", но приликите свършват дотук. Председателят на новото мнозинство няма авторитет сред депутатите, няма качествата на лидер и не му се отдава да убеждава и обединява хората си. Примерът е съвсем пресен - при обсъждането на подкрепата за Петър Стоянов в драматичното заседание на групата онзи вторник, Панайотов не беше подготвил теоретично дори колегите си, за които се смята, че са от неговия кръг. Всъщност именно те първи се опънаха на кандидатурата.
Другата царска слабост е тактическа
Добрият водач има успех, защото успява да вмени собствените си намерения на мнозинството. Да му внуши, че те са негови. Депутатите от НДСВ, които знаеха за хода на Симеон с президента обаче, се брояха на пръсти. И при това знаеха едва от три дни. Останалите бяха изненадани и, естествено, възроптаха срещу това. Трудно се преглъща мисълта, че тезата на мнозинството е по-слаба пред идеята на един единствен човек, пък бил той и самият цар.
Най-благородната идея на премиера - да разкъса междупартийните бариери, ще се окаже и най-гнила. Симеон постепенно настрои всички партии срещу себе си. Той вече няма потенциални партньори в парламента. Остава само една крачка и собствените му депутати ще се присъединят към недоволните от политиката на царя. Все пак неопитното мнозинство е в ежедневен контакт с отраканите си колеги от другите групи и лесно ще възприеме мнението им, че Симеон не е единодържец, а само министър-председател.
Първите признаци на предстоящото въстание са налице
Макар да отричат разгорещено, депутатите от НДСВ са видимо недоволни. Те вече преодоляха психологическата бариера - осмелиха се да изразят открито пред царя своето несъгласие. Следващият път вероятно ще го отстоят докрай. Дали тогава думите на Кобурга, че трябва безрезервно да му вярват, и заплахата, че ще се оттегли, ще подействат? Ами ако Симеон поиска от депутатите да гласуват промяна на член първи от конституцията? Едва ли на мнозинството ще му бъде достатъчен аргументът на царя: "Ние всичко сме анализирали много внимателно".
Най-големият подбудител за представителите на националното движение могат да станат избирателите. Новото време се стоварва най-осезателно върху тях под формата на сметки за ток, парно и телефон. Оказа се, че незабавното подобрение на жизнения стандарт се забавя. На всичко отгоре сега депутатите трябва да обясняват в избирателните си райони защо са се съгласили да работят за преизбирането на Стоянов, който не е техният кандидат. Особено трудно се защитават чужди идеи.
А как народните избраници ще обяснят на електората, че не работят, защото правителството не им праща законопроекти? Че работното им време трае обикновено половин-един час, колкото да се гласуват няколко ратификации? Че те имат достатъчно текстове, за да си запълнят времето до Нова година, но чакат прословутата програма на кабинета, която засега е запецнала в главата на Стоян Ганев и затова проектите им отлежават?
Между другото, за първи път шеф на кабинета на премиера
(престижна, но все пак секретарска длъжност) си позволява да води заседания на парламентарната група и да прави забележки по работата й. Но това явно е признак за висше взаимодействие между властите до степен на пълно припокриване на функциите им. Тъй като помним, че и Пламен Панайотов не се посвени да води заседание на правителството. Тези подробности не може да не дразнят депутатите. За много от тях Ганев е крайно непопулярен и символизира царското пренебрежение и високомерно еднолично управление.
Едва ли някой се заблуждава, че Симеон още не е направил постъпки за регистрация на НДСВ като партия, само заради липсата на време и защото го занимават по-съществените държавнически мисли.
Някои твърдят, че зад политическите ходове на Симеон прозира
амбицията на Стоян Ганев да направи ново, по-добро СДС
Подходът обаче е погрешен. Историята на синята партия учи, че една коалиция между безкрайно разнолики субекти е обречена. Никой досега не си е позволявал да се заеме с цяла държава, преди да е подредил собствения си двор. Костов стана силен премиер, защото направи от СДС силна и единна партия и успя да я съхрани такава в първите 2 години на управлението си.
Царят явно смята, че принизяването на идеята му за национално обединение до някакви партийни структури само ще отблъсне избирателите му и ще ги сведе до обичайната бройка партийни членове и поддръжници. Затова се бави. Сигурно е прав. Мудността му обаче е нож с две остриета. Точно тя ще му изиграе лоша шега, когато почувства най-належаща нужда да стегне дисциплината в своите редици.
Премиерът няма никакви, ама никакви механизми за контрол върху депутатите от мнозинството. Обратното - той е зависим от тях, поне по закон. Засега безаналоговата му популярност и харизма работят и той може да управлява действията на парламента. Съвсем скоро обаче
депутатите ще открият, че царят е обикновен човек,
че не е безгрешен и себеуважението им може да надделее над респекта, който изпитват към личността му.
Спомняте ли си идеята на Сакскобургготски депутатите да могат да бъдат отзовавани от парламента, ако се окаже, че не работят за народните (разбирай - царски) интереси? Да, ама конституцията още не позволява това.
Не след дълго ще се намерят няколко души от монзинството, които ще наберат смелост открито да заявят несъгласието си. Някоя от красавиците в парламента, няма значение коя е, която се е разсейвала по време на семинара в Пампорово, ще се изпусне пред медиите, че няма представа какво се случва в държавата, защото от нея нищо не зависи. После ще й се наложи да каже, че всъщност друг взима решения вместо нея. Накрая, за да запази достойнство, ще се обяви против това разпределение на отговорностите.
Но недоволните няма да напуснат парламента. По-скоро ще напуснат парламентарната група, ще се освободят от задължението да гласуват анблок, както им се сведе. А това автоматично води до парламентарна и правителствена криза.
Още повече, че не съществува никаква партийно-идеологическа спойка между премиера и депутатите от НДСВ. Нима не могат същите тези депутати да работят за благоденствието на българите и за националните интереси без етикета НДСВ? Служенето на една кауза не може да се замени със служба за една личност.
|