Каква я мислехме, каква ще стане. 6 месеца новите управници ни омайват с обещания за невиждана революция в данъците, с която да се намали бремето и за гражданите, и за фирмите. Народът поверва, избра ги и даже според социологическите изследвания още им гласува високо доверие.

Само че след отрезвителния сблъсък с емисарите на Международния валутен фонд властта вече пее друга песен. Оказва се, че революция няма да има. Няма да има дори символични облекчения. Напротив, промените в облагането, които ни готвят, и ефектите, които ще произтекат от тях, ще се стоварят като



яка данъчна тесла върху всички



през следващата година. Ето доказателствата.

Властта обеща да намали данъка върху заплатите и другите лични доходи. Като вдигне необлагаемия минимум от 100 на 110 лв. за месец и от 1200 лв. на 1320 лв. за година. И като намали ставките, с които се удрят отделните видове доход. Предвижда се най-ниските суми да се облагат с 18% вместо с 20%, а най-високите с 29% вместо с 38%. За междинните доходи ставката ще е 24%.

Тази идея май ще се реализира, защото МВФ не възразява. Все още обаче не е ясно как ще изглежда новата таблица за облагане. А точно от вида й зависи какво облекчение ще получат хората. Финансовият министър Милен Велчев обеща, че налогът ще падне за всички работещи българи. Само че МВФ настоява данъчната примка да се разхлаби много предпазливо и икономично. Което означава, че като в предишните години за българите с ниски и средни доходи, които всъщност са мнозинство, облекчението



ще се измерва буквално в няколко левчета



Само с толкова ще се увеличи чистият им доход догодина.

Тези левчета обаче директно ще бъдат изядени от драстичния скок на други налози. Голямото охарчване ще започне още в начало на 2002 г. с плащането на значително по-висок данък сгради. Управниците ни са измислили хитра схема - вместо да скочи ставката (1,5 на хиляда), ще бъдат завишени данъчните оценки, върху които тя се начислява. Предвижда се те да бъдат доближени до пазарните стойности на имотите.

Върху тези по-високи данъчни оценки ще трябва да платим и по-висока такса смет. Ако пък общините се възползват от правото си да вдигнат и размера на самата такса, както правят през последните години, тежко ни и горко.

Шоковете от планираната данъчна реформа обаче не свършват дотук. С ДДС догодина ще бъдат ударени родните лекарства, които сега са освободени от налога. Това естествено означава директен скок в цената им - тя ще се надуе поне с 20%.

Неизбежен е и скокът в цените на цигарите и бирата - акцизът за тях ще бъде увеличен чувствително. Налогът ще се вдигне и за други стоки, които засега се пазят в тайна. Явно от страх да не си навлекат докрай яростта на изстрадалия потребител, управниците обещават да не вдигнат акциза на спиртните напитки. За пурите дори ще го намалят - бил по-висок, отколкото в Европейския съюз.

Но това едва ли ще стопли електората. Особено като се има предвид, че с акциз ще бъде обложен масово потребяван продукт - пропан-бутанът или популярно казано - газта. Така ще пострадат домакинствата и шофьорите. Ще поскъпнат такситата, които основно карат на газ.

Скок в тарифите ще има и при други услуги. Защото властта ще вдигне патентните данъци за повечето професии и занаяти - като фризьори, обущари, водопроводчици и прочие. Те ще калкулират това увеличено бреме в цената на услугите си и ние като потребители ще трябва да го платим.

В резултат, вместо да ни облекчи, с данъчната реформа държавата



ще ни изземе много повече пари чрез високи косвени налози



и предизвикани от тях ценови увеличения. Вижда се, че имаме сериозни основания да се чувстваме излъгани.

Бизнесът също. Той ще се размине с обещаната нулева ставка при реинвестиране на печалбата - поне през 2002 г. Защото МВФ не дава. В замяна на това управляващите предлагат всички фирми да плащат единна ставка от 15%.

Жива подигравка в сравнение с това, което се очакваше. Да се въведе единна ставка без някакви допълнителни облекчения (а за такива досега и дума не е обелена) означава, че бизнесът нищо няма да почувства. Защото и сега фирмите с печалба до 50 000 лв., т.е. повечето, плащат 15% данък. Тежестта ще се понижи с 5% само за големите компании с печалба над този праг.

Впрочем ако тази идея бъде изпълнена, новата власт ще се доближи до управленските намерения на старата.



Нали Муравей Радев и сие планираха точно това -



да въведат единна ставка от 15% през 2002 г. Нали и те провеждаха същата предпазлива и стегната данъчна политика, като поддържаха стабилността на макрониво и забравяха проблемите на микро. И нали в крайна сметка точно затова ги сменихме.

Днес финансовият министър уверява, че ако заради споразумението с МВФ някои обещания бъдат отложени, те със сигурност ще бъдат изпълнени по-догодина. Дали обаче да му верваме?