|
Родена е в Пловдив. През 1966 г. завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ в класа на доц. Моис Бениеш, като се превръща в звезда още в началото на кариерата си. Сред най-известните й театрални роли са Медея, Жулиета, Нора на Ибсен, Албена на Йовков. Играе във филми като "Автостоп", "Басейнът", "Последната дума", "Служебно положение ординарец". Преди 10 ноември 1989 г. е народен представител, зам.-председател на Съюза на актьорите в България и член на УС на Съюза на филмовите дейци.
- Г-жо Манева, вие сте човек, който е свързан по-скоро с левите идеи. А съпругът ви Явор Милушев стана царски депутат. Как възприемате това?
- Съвсем нормално. Вижте, има ситуации, в които идеите на един-двама, дори на група хора не би трябвало да имат значение. Ние живеем заедно в някакво разбирателство, което, разбира се, е относително. То не може да е пълно при неблестящия ни, да не кажа нищожен жизнен стандарт, в който се влачим мърцина доста години. В такива случаи би трябвало задължително да преодоляваме партийните различия.
- Спорите ли вкъщи за политически позиции?
- Не, до спор не стигаме. Аз уважавам неговите позиции. А те са близки до моите. В края на краищата у нас границите между ляво и дясно са размити. Да не говорим, че тези категории изначално не бяха както при цивилизованите хора. Така че, ако към "ляво" се включва непримиримост към бедността и стремеж към справедливост, мисля, че това го носят и десните.
- Царят също често споменава думата "справедливост"...
- Споменават я всички почтени хора. Не си правя автокомплимент, че и аз я казвам. Тази дума е част от същността на почтените хора. А при Симеон просто си е в кръвта, която носи.
- Защо според вас Симеон се върна в България?
- Според моите усещания той вероятно има някакво чувство за дълг към нещо неизпълнено, някакъв вътрешен ангажимент към България. Ако има и властови амбиции, те ще се проявяват. Като политик той дава прекрасни заявки за бъдещето. Рядко се случва да се окажеш подходящият човек на подходящото място в подходящия момент. Ако това е свързано с дълго обмисляно изчакване, търпение и преценки от негова страна, то то е повече от похвално.
Т.е. ние имаме един уникален шанс. Казвам "ние имаме", защото той сам не може нищо да свърши, ако ние не сме склонни заедно с него да придвижваме нещата, както той казва, "когато му дойде времето", т.е. когато трябва. Всяко избързване според мен в такава злощастна икономическа и амбулантна политическа ситуация, в която се движим от 12 години, е опасно.
- Смятате ли, че Симеон изживява някаква човешка драма?
---------------------
- Възможностите са две - той или ще успее, или не. Но тъй като неговият успех касае всички нас, би трябвало ние да се определим - искаме ли да участваме в успеха, или искаме да участваме в неуспеха. И ако ние отново искаме да участваме в нечий неуспех, защо толкова го желаем? Тоест изниква въпросът: искаме ли да живеем добре или не искаме?
---------------------
Лично аз имам нужда от относително спокойствие. Корупцията е почти неизкоренима. Но тя не трябва да е чак толкова безочлива и нахална, че да те прави на глупак. Но сега се правят усилия да се овладее тази разюздана престъпност. Едва тогава човек може да прави по-спокойно своите малки, съзидателни крачки по посока на успеха.
- Вие лично смятате ли, че политическите противници на царя ще се опитат да го провалят?
- Аз не мисля, че нещо друго ги занимава. Те за друго и не мислят. Но аз не вярвам на хора, които се осъществяват по този начин - които, пречейки на другия, удовлетворяват себе си. Недостатъците на опонента не те правят по-достоен. При положение че си допуснал толкова безобразия.
- Как преценявате силовия маниер на предишното управление?
- Това е липса на домашно възпитание, пропуски в първите седем години. Талибанско поведение е.
- А какво е мястото на Петър Стоянов в този политически пъзел? Вие вероятно го познавате още от Пловдив?
- Да, познавам го, но повече като президент. Мисля, че той милее за страната си. Мисля, че е чувствителен човек. И той си има своята драма. Не мисля, че желанието му да се кандидатира за втори мандат е само резултат от лична амбиция. И после: защо да има друг кандидат за президент? Аз не виждам кой би стоял по-добре като наш президент, при положение че министър-председател е Симеон! За мен това е най-далновидното и точно решение.
- Какво е поведението на левицата в последните години?
- Струва ми се, че там нещо се търси на тъмно. Може би и на тях не им е ясно точно какво. Жалко! Те можеха да бъдат изразители на определени обществени настроения. Можеха дори и да ги провокират. Но всичките им действия са постфактум. Лично у мен остава впечатлението, че не си вярват достатъчно.
- А дали трябваше да изчакват решението на Симеон, за да подкрепят една консенсусна фигура?
- Не знам за какво им е било това. Какво ги устройва една консенсусна фигура с НДСВ и ДПС? Ако имат такава, да бяха я заявили веднага, да преговарят за нея, да търсят диалог, да убеждават, да бяха я наложили досега.
- Дали наистина Симеон не се стреми да обезличава партиите, както коментират някои?
- Дали той съзнателно има такова намерение, или партиите нямат сили да се опазят от подобни тенденции? Не мисля, че вината е у Симеон. Много от партиите просто нямат лице в момента. И ОДС е в срив. Сега разбираме, че отиват тайно и конспиративно в Италия, за да се консолидират...
- Дали БСП ще се превърне в малка социалдемократическа партия? Или в България има почва за голяма социалистическа партия?
- За голяма партия се "отваря" пространство. Завоюва се. Печелят се хора. Това е доста трудоемка работа. Другият вариант е да бъде малка, семейно обременена партия...
- Не ви ли допада усилието да се обедини левицата?
- Това са предизборни обединения. Не вярвам, че те могат да имат дълъг живот. После, разрояването идва от личностни властови амбиции.
- По време на избори всяка партия разчита на подкрепа на авторитетни интелектуалци. В този смисъл левицата би могла да разчита на хора като вас...
---------------------
- Защо? Те си имат Стефан Данаилов и достатъчно разчитат на него! Не, аз съм партийно неангажирана. Била съм в три народни събрания преди 10 ноември, била съм кандидат-член на ЦК. Дълбоко съм убедена, че хора с подобни ангажименти трябваше просто да отстъпят.
---------------------
Но не можех 10 години да стоя и да чакам нещо да се случи. През това време се наложи да работя на свободна практика и да се адаптирам "по капиталистически". Изтощително е, да. Разчитам не на 8-часов, а понякога на 13-14-часов работен ден.
- Интересно, че вие сте сред малкото актриси, които и преди, и след 10 ноември се реализираха с успех в работата си.
- Е, имам причини за това - големият укор след 10 ноември беше, че БКП ми е давала роли, и аз трябваше да докажа, че не е точно така.
- Какво се иска от човека в такъв момент?
- Трябва да вярва в себе си. Да знае много добре какво иска. Да има ясна цел какво иска да направи от живота си, който е единствен. И да не се сгромоляса от изпитанията. В края на краищата целият ни живот е едно изпитание.
- Вие не се уморявате да бъдете силна.
- Аз не се уморявам да живея. Обичам ужасно факта, че съм жива.
- Сега около вас отново се вдигна шум. Как се чувствате в новата пиеса на Тенеси Уилямс "Сладката птица на младостта"?
- Малко нескромно, но се чувствам прекрасно с добър автор. Заслугата е и на режисьорката Бина Харалампиева, и на колегите от Пловдивския театър, и на младия ми колега Захари Бахаров, който е един интересен, много млад актьор. Той още не е завършил НАТФИЗ, но се надявам, че ще има много добра съдба и бъдеще. Това беше едно изпитание, с което той се справи прекрасно. Но се чувствам добре и заради факта, че пиесата се занимава с терзанията в една актьорска работа, тъй като става въпрос за актриса. Това е пиеса за успеха, за комплексите, за самообладанието, за възможността да издържиш, да устоиш и да посрещнеш в края на краищата едно бъдеще, което е свързано с отказване от всичко, което си имал до този момент.