В Страсбург човек може да изпита едно забравено в България удоволствие - да излезе на вечерна разходка, да подиша чист въздух, да се наслади на спокойствието. Рискът да стане жертва на уличен грабеж е незначителен - освен може би в крайните квартали на разноцветната имиграция. Най-приятни са разходките покрай многобройните ръкави и канали на плавателната река Ил, която се разклонява точно при навлизането си в града. Сутрин край тях жителите правят крос, денем децата карат велосипеди, вечер влюбени се наслаждават на усамотението си, а пенсионери тихо си бъбрят и гледат преминаващите кораби. Идилия в сравнение с дивите нрави, които завладяха улиците в България.

И докато човек крачи замислено и прави паралели между чуждото и родното, разбира, че България не е чак толкова далеч. В тишината ясно различава



звънка българска реч



"Ще се смръзнем. Трябваше да се наметна. Още малко и се обличам. Пука ми."

Три млади жени си разменят реплики за температурата в есенната вечер, която е леко прохладна, но не и студена. Едно яке или някоя жилетка са достатъчни. Но те се разхождат напред-назад само по шорти и чорапогащи, потропват на високи токчета, търкат си краката, за да се стоплят, пушат и се оглеждат. По-нататък по крайречната улица "Кей на Алпите", която минава зад лицея "Луи Пастьор" и води към казармата на Чуждестранния легион, се виждат и други групички от по 2-3 момичета, облечени като за плаж, а не за градска разходка.

Минавам покрай първите три и подхвърлям през рамо: "Добър вечер".

- Я, този говори български! - възкликва една мургавелка.

- Вие също, отвръщам й любезно.

- Да не си от България?

- А вие?

- От Варна.

Това е достатъчно за запознанството. Чувства се, че момичетата са общителни.

- Какво работиш? - пита по-бъбривата.

- Свободна професия, а вие?

- Не виждаш ли?

Мургавелката повдига жилетката, с която до момента пробва да се позагърне, и показва, че отдолу не носи нищо освен чорапогащи.

- Защо сте тука?

- Защото имам три деца и трябва да ги храня - едното на 10, другото на 5 и третото на 1 година. Те са при майка ми във Варна. Сега пак съм бременна - от българин, но ще го махам.

- На колко години си?

- На 26. А онази там ми е сестра, тя е на 18. Не я гледай, че е толкова бяла, ние сме различна боя. Четири сестри и един брат сме в семейството, но не си приличаме. Някои са съвсем бели, няма да речеш, че са цигани.

- Как се казваш?

- Мария. А сестра ми е Донка. Другата там е Юлия, тя е на 27 години, най-голяма е, нищо че е най-дребна.



Клиентът има право



През това време Юлия преговаря с шофьор на червена кола, спряла край тротоара.

- Иска теб, провиква се тя към Донка.

И основателно. Най-младата лови най-много окото. Светлокожа, гримирана като кукла, стройна - поне 185 см с токовете. Забелязва се отдалеч. Донка разменя с шофьора няколко реплики и му дава знак да завие на паркинга на десетина метра зад нас. Отгоре минава мост. Той се спуска между 4-5-етажни жилищни блокове. Все още не е късно и обитателите им шетат наоколо. Някои се прибират с колите и ги оставят на същия паркинг, други събират децата си от околните градинки. Осветено е от мощни лампи.

Мария за миг прекъсва разговора си с мен и повтаря на глас няколко пъти номера на колата, в която Донка се е вмъкнала, като казва на Юлия също да го запомни. След това продължаваме да си говорим.

- Тука е добре, защото е светло. Не мърдаме от това място. Има ги всякакви. Един веднъж ми доведе жена си. Вдигна й полата, за да ми покаже, че отдолу е гола, и ми предложи да ме води някъде. Разкарах го. Но такива като тоя са си само извратени, те не са опасни. Най-страшни са руснаците. Правят всякакви гадости. Откажеш ли им, пребиват те. На една от нашите й откъртиха ченето, защото нещо се дърпала. Тук е по-спокойно. От близо 3 месеца съм във Франция и само чакам да ми изтече срокът (на позволения безвизов престой), за да се върна. Отказвам се. Някои мислят, че ще станат богати. Глупости. Плащам за хотел 350 франка, трябва и да се яде. Я изкарам по 1000 франка на вечер, я не.



"Бизнес" без пазарлъци



Вероятно това е сумата, която сводниците оставят на нейно разположение, но тя не желае да говори за връзки с когото и да било. Представя се, сякаш сама е дошла и сама се оправя. Предния ден полицаи разгромиха българска проститутска мрежа в Колмар и Мюлуз, южно от Страсбург, и съобщиха, че проститутките заработвали по 4000 франка средно на вечер. 35-40 млади жени на възраст между 20 и 29 години били експлоатирани от 5-6 български сводници, сред които и една жена на 25 години. Тя също проституирала, но заедно с това събирала от подопечните й проститутки по 40 000 франка на вечер, които превеждала на свой "чичо" в България. За него полицаите предполагаха, че е глава на мафиотска банда за трафик на жени.

- Говориш ли френски?

- Не. Малко английски. Но и какво да разговаряш с тия? Те си знаят тарифата. 300 франка за е... и 200 за "свирка". Няма пазарлък. Като ме питат каква съм, казвам им, че съм унгарка. Унгарките повече се търсят. А тия не правят разлика.

- Не те ли е страх?

- Полицията ни пази. CRS (специалните части) обикаля. Минават всяка неделя и ни раздават презервативи от една кола. Дават ни лекарства и мехлеми. При по-големи оплаквания има една специална болница, където ни преглеждат. Не им се иска техните да си лепнат нещо и да го разнасят. Затова ни проверяват.

- Какви са клиентите?

- Всякакви. Главно французи. Идват и германци.

- А турци? Тук има турски квартал, а и отсреща в Германия са много.

- Турците много се лигавят. Губят ни времето. Искат да си говорим, да се галим. Кой ще се занимава с тях?

Междувременно Донка се връща. За 10 минути е "оправила" оня с червената кола.

- Как беше?

- Както всеки път. Но тоя беше по-чист. Французите много миришат. Не се мият.

- Ти кога дойде във Франция?

- Преди две години. Бях на 16. Не бързам да се връщам като кака. Вече свикнах. Какво да правя в България?

- Как ви търпят околните жители. Не ви ли пъдят?

- Понякога ни замерят с домати от прозорците, но и те свикнаха да ни виждат.

- А зимата не ви ли плаши? Все така на улицата ли ще я карате?

- Студено е, но се изтрайва. В колите е топло. Но има и такива, които идват на велосипед. Тогава караме на крак.

- До колко през нощта?

- До 3-4 часа. После спим до обед. И следобед пак излизаме.



Макар и незабележими, сводниците следят за "работното време". За да няма кръшкане, в някои сектори разкарват проститутките с микробус до определените им места. След това ги прибират на зазоряване, писа страсбургският вестник "Последни новини от Елзас".