Четвъртата сбирка на синия елит в италианската вила на Конрад Аденауер показа ясно, че СДС и неговите партньори от Народен съюз просто не са готови да атакуват властта. Симеон Втори, Герджиков, Панайотов и всички в НДСВ могат да спят спокойно, защото нашенската десница е толкова зле, колкото си беше и преди четири месеца, когато яде бой на парламентарните избори.

Дълбоко погрешни са всякакви приказки, че: СДС се е цепнал в Каденабия; че е укрепнал; че е минал в нова фаза на развитието си; че нещо се е променило. От всички сигнали, които идват от и след семинара, става ясно, че в Каденабия сините не са свършили никаква работа, че напразно са трошили парите на немските християндемократи.

Още много сол трябва да изядат на "Раковски" 134, преди се тури край на дълбокия междуличностен конфликт в СДС, наречен много сполучливо от член на НИС: "Гражданска война". Всички крила в СДС са се наточили да дадат решаващ бой на вътрешнопартийния враг по време на фаталната, 13-а национална конференция на 16 февруари 2002 г. Както са го подкарали обаче, сините



ще превърнат и предстоящата конференция от национална в махленска.



Какво можеше да се роди в Каденабия? Във вила "Ла Колина" можеше да надделее една от сините тенденции, едно от крилата в партията, и по този начин годините на разцепление да минат в историята. Хепиенд, при който сините да плеснат с крила и да се прегърнат, не е възможен, тъй като браздата между тях е като Големия каньон.

Победата на едните над другите не се случи, въпреки хвалбите и на Екатерина Михайлова, и на Евгений Бакърджиев. Михайлова разправя, че другите са останали в малцинство, Бакърджиев пък твърди, че 2/3 от "нашите предложения влязоха в декларацията от Каденабия".

Именно декларацията е



първият признак за безплодието на сбирката.



В нея няма нито една нова теза, никаква новина. Не случайно медиите й отделиха точно по три реда, за да споменат, че след изнурителен труд късно вечерта в сряда, каденабци са гласували нещо. В това нещо ОДС подчертава, че ще бъде конструктивна опозиция, изразява тревогата си от възможността България да бъде дестабилизирана от бездействието на правителството и парламентарното мнозинство и обещава да отстоява гражданските свободи. Нещо да ви изненада? Не е изненада дори определянето на управлението на НДСВ като "социално-либерално" и идейният завой, който демонстрира синята партия, заявявайки, че ще представя алтернативни решения на основата на социалното пазарно стопанство. Тези работи членът на НИС Никола Николов ги говори от един месец насам. Пък и колосални идейни различия в СДС никога, ама никога не са се появявали през последните пет години.



Няма изненада и в разделянето на СДС



по въпроса "Ние още ли сме антикомунистическа партия или трябва да зарежем тази постановка, щото е демоде". Антикомунизмът си остава бастион на СДС-София.

Идеята на Стефан Софиянски СДС да се върне към коалиционното си минало също не е нова. Кметът ги говори тези работи поне от половин година. Софиянски не предлага СДС "да се закрие" и "да се ликвидира", както твърдят Екатерина Михайлова и Йордан Соколов. Той просто иска да тури край на лошия НИС, като го разбие на парчета.

Новото е, че на Софиянски толкова му е писнало, че вече мърмори за раждането на нова партия. Софиянски едва ли ще тръгне да гради още едно СДС, защото така по-бързо ще мине в политическото небитие, отколкото ако остане да се бори вътре в СДС. Дори Бисеров, който за разлика от Софиянски имаше стабилни политически идеи и добра визия за структурите на партията, не успя да направи алтернативен СДС. Софиянски не бива да забравя, че колкото и да са били противниците на Костов в Каденабия, никой друг не се реши да гласува като него "въздържал се" по приетата декларация. Този факт не говори за самотата на Софиянски в СДС, той ясно показва, че противниците на Костов все още не са в състояние да действат единно.



Бакърджиев може и да рисува някакво единство



между СДС-София, Софиянски и някои кметове, младежката организация и някои от местните лидери, но подобна единна политика на практика няма.

Каденабците не изненадаха и с нежеланието си да дебатират по проблеми около президентските избори. Въпреки ясния казус - "лошият цар иска да си присвои победата на изборите, Стоянов не се дърпа от подобна подкрепа", партията се задоволи само да напише в едно изречение, че още стои зад действащия държавен глава.

Самият Стоянов не изненада никого с нежеланието си да коментира семинара на сините в Каденабия.

Иван Костов бил проговорил. Ей това вече си е новина! След изборите Костов си отваря устата само пред НИС на СДС. За първи път обаче Командира говори пред форум, в който има 40-50 участници.

Говоренето на Костов е ясен знак, че



той се връща в политиката.



Дали ще се бори през февруари за лидерския пост или не - това няма значение, важното е, че е излязъл от летаргията и вече членоразделя послания.

Ако Каденабия роди някаква новина, то тя е в пълното безсилие на СДС да начертае стратегия за връщането си във властта. Раздвоена като доктор Джекил и мистър Хайд, партията продължава да се изживява като твърда опозиция, която не иска власт.