|
- Г-н Александров, много по-различен ли ви се стори светът на 30-ината богати предприемачи, които сте изследвали, от този на средния българин?
- Хем много по-различен, хем не съвсем. Както казва един наш социолог, в България няма богати, а бедни с много пари. Иначе предприемачите споделят много от версиите за света като останалите хора. Проблемът обаче е, че липсва заварен опит, остъстват прослойка, класа на предприемачите, която да социализира всеки от тези хора, да го поеме в руслото си.
- Значи те са парвенюта по произход?
- Тази дума има пейоративен отенък. Не че не подхожда на немалка част от тези хора. Но всички забогатели у нас си дават сметка, че масово ги възприемат като парвенюта.
----------
Затова озовалите се изведнъж в новата си социална роля се опитват да си произведат история, минало. Тежи им, че нямат дядовци със замъци, нямат минало, с което да обяснят произхода на парите си. А според масовите представи богатствата на тези хора са дошли от преразпредление, а не чрез създавне.
----------
- Това притеснява ли ги?
- Страшно много. Основният проблем е тъкмо в гледната точка за света на богатите - че те само преразпределят баницата, че забогатяването винаги е за сметка на други. А част от тези хора наистина създават и искат да изпитат законна гордост от постигнатото. Те се чувстват много зле, защото автоматично стават хем лоши, хем обект на завист. Някои от тях си мислят, че ако дават пари или в натура на роднини, на приятели, или на когото и да е - за благотворителност, по-малко ще ги мразят. Изобщо - доста нелепа ситуация. Оказва се, че е доста самотно начинание да си богат. Един може да се похвали на приятели и съседи, че си е купил хладилник за 600 лв., а друг, който си е купил Порше за $ 600 000, хем не може да се похвали, хем ще му завиждат, хем ще го мразят.
- Ами сигурно трябва да си "пич", както се казва на уличен език, та да те харесат заради теб самия? Пичове ли са 30-те ваши предприемачи?
- Част от тях да - много интелигентни, много предприемчиви, много живи. Освен това повечето от тях са мъже, а културата ни е до голяма степен мачистка и бизнесът все още се възприема главно като мъжка работа. На тези хора обаче, тъкмо в тази култура, не им е много лесно да контактуват с жени. Защото в тази култура жената е същество, което само потребява и те използва, без никога да си сигурен дали изобщо е имала някакви чувства към теб.
- Много ли са самотни тези хора?
- Да, но намират начини да преодолеят самотата. Много от начините никак не са конструктивни - пиене, употреба на наркотици...
- Не е тайна, че голяма част от нашия бизнес-, политически и шоу-елит е твърдо на кокаин.
--------
- Да, кокаинът е част от живота на част от тези хора. Други обаче търсят спасение в спорта, източните бойни изкуства, мистиката. Това са по-младите и по-образованите хора. Създават си елитни клубове, затворени общества... Само че богатите у нас все още са твърде малко на брой, за да развият собствена клубна култура.
--------
- Но все пак в самия клуб на богатите не се влиза само с лични предприемачески качества?
- Доскоро цялата организация на нашия бизнес-свят бе изградена на мафиотско-политически принцип. И наистина, едва ли можеш да станеш богат бизнесмен, само защото страшно те бива за предприемач. Но сред 30-имата имах такъв случай - един много симпатичен, много интелигентен млад човек бе намерил ниша и бе дарен от шанса да получи голям заем от австрийска банка и бе успял да развие сериозен бизнес. Но се оплакваше, че не може да се почувства истински добре, защото всеки си обяснявал успеха му с това, че е протеже на някой силен на деня. А случаят наистина не бе такъв. Страшно шантаво е винаги да трябва да принадлежиш към някакъв клан или групировка, да си покровителстван от някого, за да можеш да си това, което си, а и да се чувстваш защитен. След известно време обаче младият предприемач се примири със ситуацията и дори я намери за изгодна. Колкото повече хората от неговата среда се чудеха кой е покровителят му, толкова по-нависоко скачаха предположенията им и съответно се вдигаха неговите "акции".
- Колко едър бизнесмен трябва да си, за да имаш сериозни покровители?
----------
- Един от предприемачите, с които говорих, казва, че като прехвърлиш определена граница, започват да се интересуват от теб. Тази граница според него е оборот от $100 000 месечно и е добре да не се надигаш над нея. Неговата стратегия бе в създаването на мрежа от компании - така, че да изглежда среден бизнесмен, да не бъде разпознат като едър. Тази ситуация бе масова поне за първата половина на 90-те, не зная дали още е така.
----------
- Какви са критериите да си наистина богат според вашите 30-ина предприемачи?
- Повечето от тях смятат, че богат е онзи, който има в брой и имущество над $ 500 000.
- Не са ли най-богатите българи анонимни - хора, които никога не са излизали пред медиите и дори може би не живеят у нас?
- Има нещо такова. Но тези, с които аз съм контактувал, също не искат да се афишират много-много пред публиката. От друга страна това са хора, които обитават паралелен свят, в който има много насилие, много непочтеност, много корупция.
- Как се възприемат бизнесмените - повече като автори или като жертви на корупция?
- Често казват - сделката е много важна за мен, ако трябва, ще корумпирам. В същото време същите тези хора или друга част от тях се чувстват зле, насилени, излъгани и биха се радвали, ако живеят в по-почтен свят. Те искрено искат работещи закони и почтеност.
- Някои от тях не си ли признават, че поне частично успехът им се дължи тъкмо на корупцията?
- Не зная, тези хора, с които съм разговарял, се държат по-скоро като жертви. Вероятно това е част от реториката им - такова е времето, така се наложи - това е масовото обяснение.
- Мислите ли, че едрите бизнесмени имат траен афинитет към медиите и че дори онези, които обичат да стоят на тъмно, често си купуват медийно влияние?
-----------
- За тези, с които съм работил, медиите са по-скоро чужд, измислен, самодостатъчен свят. А техният бизнессвят е в някакъв смисъл подобен на света на най-бедните, отритнатите от обществото. Богатите предприемачи също се смятат за маргинална група. Но въпреки тежките морални компромиси, които са правили, те не са загубили капацитета си да творят и да създават.
-----------
Защото моята дефиниция за предприемачество е, че това е тип творчество - създаваш от ресурси и обществени връзки нещо ново, от което забогатяваш, но и което представлява проект в полза на обществото. Това са хората, които умеят да оцеляват, които наистина имат креативен потенциал, и които наистина създават блага.
- Значи те трябва да имат и по-здрава - независимо по-добра или по-лоша - ценностна система от останалите хора?
- Мисля, че се опитват да си изработят такава и използват всякакви ментални ресурси за целта. Например силният интерес у тях към мистиката, към източните духовни школи, към системите за самоусъвършенстване, беше много изненадващ за мен. Това не е проява на екстравагантност, а търсене на смисъла изобщо. Уви, смисълът още не е директно изведен от това, което те правят като бизнесмени. При тези хора навлизането в бизнеса, енергията, размаха на предприемачеството идва първо и сякаш само. Едва после започва търсенето на смисъла. Но това е разбираемо. За разлика от обикновените общности, където сцената ти е сглобена, ролите - раздадени, пиесата - написана и ти влизаш и излизаш от ролята си, у нас предприемачите хем пишат пиесата, хем играят на сцената.
- Как вашите богати бизнесмени прекарват свободното си време? Хората обикновено си представят яхти, екзотични острови...
- Не съм ги виждал много по такива места, защото не съм им на аршина. Но те нямат много свободно време, защото работят на по-високи обороти. Същевременно прекарват по-интензивно и свободното си време. Наистина много от тях напускат страната, почиват на екзотични места в луксозни хотели. Мнозина, особено по-младите, обичат и да експериментират. Напоследък сякаш поизчезнаха мутрите с лимузините и чалга-купоните, които не обичаха много да пътуват.
- Друга масова представа за богатите е, че те са себични и безчувствени хора?
- Само на външен вид са такива. Напротив, повечето от тях се чувстват много зле от факта, че виждат хора, които ровят по кофите за боклук. Същевременно мнозина се крият зад оправданието, че бедността е грижа на държавата, и че те са успяли въпреки нея. Все пак полека-лека започва сякаш да се осъзнава, че общество на социалните крайности - огромна маса бедни и малка прослойка богати, е нестабилно. Подобно е положението в Русия и руснаците никак не се чувстват уютно. У нас сякаш богатите живеят все още с една по-патриархална версия за света. Някои дори правят много странни, направо смешни жестове. Виждал съм например богат предприемач, който слиза от суперскъпата си кола, но преоблечен в анцуг и евтини плетени обувки и отива да си говори с хората в селото, просто защото има нужда от тях. Почти се държи сервилно с тях, за да не бъде отхвърлен.
- Обаче те безпогрешно го разпознават и го слушат с "едно на ум"?
- Разбира се. И дори го "рекетират" - има много начини да бъде експлоатирано чувството му за вина.
- Добре, чувството за вина, че си богат, пречи за публичната консолидация на прослойката на богатите предприемачи. Но пък те напълно ли са се отказали да търсят медийна легитимация като "класа"? А само допреди няколко години толкова усърдно налагаха образа на "честния частник".
- Това бяха сбъркани стратегии - цялата тази идея за национално отговорния капитал се провали. Защото цялото това поколение "предприемачи", което бе изключително безотговорно, успя да срине и нацията, и капитала. Сега истинските предприемачи се пазят да не ги бъркат с "национално отговорните". Нито с криминалния бизнес - онези, които са забогатели от наркотици, проституция, хазарт или крупни далавери. И които, между другото, харчат интензивно, понеже не знаят колко ще живеят и не ги е много грижа за публичния им образ.
- Последните години на стабилност родиха ли нова прослойка предприемачи?
- Има я прослойката, но я няма идеологията, няма я легитимацията в публичното пространство. Тази прослойка има своите връзки и отношения, но не се е случила като публична категория.
- Какво съчувствие или разбиране би могъл да получи "виновния" богат? - Мисля, че изходът е тези хора да говорят повече за себе си, да са по-публични. Може да изглежда странно, но те нямат и истинско политическо представителство - като групировки, като клиентелизъм да, но не и като социална прослойка. Вероятно това е процес, който тече в момента и се надявам да има все повече българи, които ще се разпознават като част от тази общност.