Застрахователните измамници са изобретателни. И много гъвкави. Усетят ли, че някоя от схемите им за незаконно изцеждане на пари вече не действа ефективно, бързо се пренасочват към нов метод. През последните месеци най-новият трик да се вземе застраховка с измама, е с внесени от чужбина катастрофирали автомобили, разказа пред "Сега" служител на една от водещите у нас застрахователни компании.

Схемата



По автоморгите в Италия, Холандия, Франция мерцедеси и други лъскави коли, произведени пред 99-2000 г., се продават по 4000-5000 марки. Като за смачкана до неузнаваемост бричка, това не са малко пари, но имаш ли сигурен план да си възвърнеш сумата двойно и тройно, никак даже не е много. Търговци купуват такива коли и ги вкарват у нас напълно законно, плащайки нужните мита и такси. У нас возилото се регистрира като технически изправен автомобил, който е в движение. Разбира се това става само с много сериозни връзки, за да може колата да не минава през оглед. Возилото се застрахова в някоя компания, като там се показва друго - от същия модел и цвят, но напълно здраво. След известно време се инсценира катастрофа с ударения вече автомобил. Намират се "участници" в произшествието, викат се катаджии, всичко е като наистина. И след нужната процедура се взима тлъста застраховка. Обикновено за скъпи нови коли тя е около 20 000 марки, а за най-луксозните и повече. Цялата тази далавера става задължително със съдействието на митничари, катаджии и задължително консултанти-застрахователи. Като всеки по веригата получава съответната "премия" за добре свършената работа. А измамата е перфектна, защото всички документи са изрядни.

Има начини, с които в някои случаи би могло да се засече далаверата. По принцип при застраховането на автомобил той задължително се снима отвън и отвътре, записват се номерата на рамата и други идентификационни знаци. Ако компанията разполага със специални дигитални камери, те могат да разпознаят дали уж ударената кола е тази, която е била регистрирана. Това обаче не се случва често.



Лизинг и още нещо



Много модерни напоследък са и така наречените лизингови измами. Основното при тях е, че зад далаверата стои собственикът или наемателят на колата. Взема се автомобил на лизинг. Ако определената цена е например 20 000 лева, се плаща се 30-40% от тях първоначално, останалите трябва да се изплатят на вноски по 300-400 лева месечно. Возилото се застрахова за пълно автокаско. Междувременно обаче собственикът продава колата. Иска й по-ниска цена от истинската й стойност, но по-висока от тази, която е дал. А и така сделката става бързо и лесно.

След това автомобилът се обявява за откраднат. Застрахователят е задължен да изплати на лизингодателя обезщетение за колата, а той пък да го даде на собственика. С получената премия спечелената пачка вече е набъбнала съблазнително много. По-нахалните пробват далаверата по два пъти, какво пък не е невъзможно да ти откраднат две коли. Накрая може да си вземат и една кола за себе си, коментират сведущи в този бизнес.

Другият метод за измама е с внесени от чужбина нови коли, любезно предоставени от своите собственици. У нас такъв автомобил се регистрира в КАТ с нов номер, на името на български гражданин и заживява нов живот. Междувременно собственикът обявява в родината си, че возилото е откраднато и взема



тлъста застраховка от 40 000 марки



от местна компания. В такъв случай нищо не му пречи да даде 10 000 на човека, уредил нещата, коментират полицаи.

Такива измами могат да бъдат разкрити и това понякога става, но само ако бъде засечено, че номерът на шасито на една кола, която се движи в България, съвпада с този на уж друга, която е обявена за издирване, например в Белгия.

За да няма такива засечки, се правят измамите с така наречените "близнаци" или дубъл-автомобили. Те са от една и съща марка, модел и цвят, и по-важното - с еднакъв номер на рамата и двигателя. Как става това - набелязва се един хубав, луксозен и скъп автомобил, пожелателно мерцедес последен модел. Той си има собственик, който си го кара и си го държи на сигурно място в гаража. Плаща се на услужлив катаджия, който бързо прави справка за номера на шасито. Заветните цифрички се пренабиват върху вече заличените на друга, открадната кола, която се издирва. Така разни хора се движат спокойно със задигнати возила.

По данни на митниците само тази година са засечени и множество случаи, в които е направен опит у нас да бъдат регистрирани нови, луксозни автомобили



с фалшиви или подменени документи



Колко обаче са останали неразкрити, никой не се наема да каже. Митничари признават, че заради кражбите и измами с коли, когато автомобилът на чужденец бъде задигнат по време на престоя му в България, той не може да излезе от страната, без да плати мито. Това е така, защото колата е записана в паспорта му и съществува принципът, че "кражбата не води до погиване на вещта". Освен това има вероятност возилото да е продадено у нас и чужденецът да се опитва да оправдае отсъствието му с кражба. Такава била практиката и в другите страни, докато не се изясни случая.

Според статистика през деветте месеца на годината у нас са внесени над 100 000 нови и втора употреба автомобили. При толкова сериозен внос, една част от тях със сигурност са крадени, казват специалисти. При съмнения, че се внася задигнато возило, то може да бъде задържано от служителите на Гранична полиция или от митничари, но за проверката му чрез системата на националното бюро на Интерпол се изисква време, с каквото митниците не разполагат заради дължимите за престой неустойки. След задържането на автомобил по закон той остава до 6 месеца на отговорно пазене в митнически складове, за да се изчака да го потърси собственикът му или докато приключи образуваното производство. Това също изисква време и процедурата се оскъпява, коментират от митниците.



Какво предпочитат крадците



Плащанията на застрахователните компании по риска "Кражба и грабеж" са се увеличили с 31% като за миналата година са изплатени общо 23 млн. от премии, беше отчетено в началото на месеца по време на международната конференция на Интерпол за застрахователни измами и кражби на коли, която се проведе за 4-ти път в София. Предпочитани от апашите автомобили са няколко западни марки - "Фолксваген", "Форд", "Опел", "Ауди", БМВ, "Мерцедес", "Фиат". Само 6% от тези автомобили са собственост на чужди граждани и фирми. Кражбите на коли, собственост на дипломатически представителства, е незначителен. Данните за щети от този вид престъпления, степенувани по градове, са следните: София, Варна, Бургас, Пловдив, Ловеч и т.н.

Статистиката показва някои почти психологически фактори за крадците на автомобили. Ако се предположи, че предпочитат горепосочените марки, защото са скъпи и луксозни, то е трудно да се определи защо най-много кражби за 2001 г. са регистрирани през януари, февруари, юни и август, а най-малко през септември и май. Бандитите имали и мераци към колите по критерия година на производство - най-голям дял сред откраднатите имат 10-годишни автомобили - 12.44%, веднага след тях са 2-годишните 11.16% В същото време около 65 % от общия брой на задигнатите возила са със застрахователни суми до 20 000 германски марки. Добрата новина е, че това е с 10% по-малко от предходната година. Според застрахователите основните тенденции в този бизнес са кражбите на поръчкови автомобили за продажба извън страната, разфасоване и продажба на части, изнудване срещу получаване на откуп.



Противодействието - обща база данни



От 3 години българските застрахователи говорят, че трябва да се направи обща база данни между всички компании, в която по компютърен път да се вписват всички автомобили, станали обект на посегателство, претърпели катастрофа, подпалени и прочее. Така много по-бързо, лесно и ефективно ще бъдат засичани всякакви застрахователни измами. Сега на средния служител, например в ДЗИ, му се налага всекидневно да търси информация по телефона или да притичва до другите компании, за да попита дали случайно еди кой си форд, на чийто собственик трябва да се изплати застраховка, не е регистриран и при тях. Защото не са малко и случаите, в които една кола се застрахова в 2-3 компании и при кражба или произшествие се взема премия от всяка от тях. Само че служителите ще проверят 5 коли, а за други 15 просто няма да има как. А ако има обща информационна система, засичането на това би било ограничено до голяма степен. Остават случаите, в които в играта са хора от компаниите, а понякога и самите компании, няма как да бъде предотвратена измамата. Точно тук е и отговорът на въпроса, защо вече 3 години не е направено нищо и защо беше създадена Асоциация на българските застрахователи? Мъртво родена, както я нарече един обикновен служител. Защото някои застрахователи не са заинтересовани да има обща база данни. Особено тези, зад които стоят бивши групировки. Защото ще трябва на показ да излязат някои "вътрешни тайни", които няма да е много изгодно. Ако попитате по отделно всеки от шефовете на компаниите у нас, всеки от тях ще отрече, че това е така. Но в крайна сметка обща информационна система няма.

Такава няма и между МВР, митниците и други институции. Все още няма и закон, според който митничари да получат достъп до базата данни за издирваните откраднати автомобили. Естествено и от това някои имат полза.