(Продължение от миналия брой)



Господин Стоянов,

Защо наградихте Ото Кронщайер за "заслугата" му, че иска да премахне кирилицата, че ужким тя ни пречела да влезем в интернет и световната цивилизация?

Всички натовски послушковци като Турция, Гърция, Израел получават ежегодно като награда безвъзмездно стотици милиони долари. На други, като Полша, опростиха голяма част от дълговете им. Каква е наградата за България или какво поне й опростиха?

Иван Цирков

София, Драгалевци, ул. Крайречна" 56



Уважаеми господин Цирков,

Благодаря Ви, че ми давате възможност да се спра по-подробно на тези въпроси, които явно вълнуват не малко хора.

Българското държавно отличие, което връчих на австрийския българист проф. д-р Ото Кронщайнер, е осмото поред българско отличие в неговата богата българистична биография: почетен член на Дружеството на филолозите-българисти /София/, член-кореспондент на Македонския научен институт /София/, носител на орден "Кирил и Методий" /1985/, Носител на орден 1300 години България /1986/, носител на орден Климент Охридски /1988/, Доктор Хонорис Кауза на СУ "Св. Климент Оридски" /1998/. Очевидно е, че през годините приносът му за българистиката в Европа е бил достоен за уважение.

Предложението на проф. д-р Ото Кронщайнер "да се помисли и за паралелен правопис на латиница" е в крайна сметка едно негово предложение и никоя институция в България, най-малко аз, не е защитавала подобна теза.

Самият аз изказах предположението, че изказването на проф. Кронщайнер ще роди дискусия в България и точно това се случи.

Тази дискусия не е нова - водила се е в българското общество още през 30-те години на миналия век. И едва ли бихме могли да упрекнем в липса на любов към кирилските букви Елин Пелин, който тогава пише следното:

"Писмеността на един народ с нейните знаци и правила е една традиция, станала свята, обърнала се в морален закон. И тя не може да бъде съборена така лесно. Но днес, когато светът стана достъпен и общ за всички, когато земното кълбо може да се обиколи за няколко дена, когато радиото за един миг свързва четирите краища на света, ще се яви необходимост и за унифициране на писмените знаци. Хората все повече и повече търсят нови и лесни средства за съобщение, за разбиране. И в това си желание съвсем няма да бъде чудно, ако рухнат много традиции, които, макар и святи, имат чисто техническо значение."

Днес, почти един век по-късно, спорът продължава, но ето как проф. д-р Вера Мутафчиева отговори по този повод: "Смятам, че шумът около проблема освен закъснял е и пресилен: никой не е в състояние да посегне на нечие духовно достояние - доказва го цялата история на човечеството. Културната идентичност и постиженията на всяка нация са обективно защитени и зависят само от нея." Присъединявам се напълно към тези нейни думи.

Що се отнася до втората част на въпроса Ви, бих искал да Ви отговоря, че винаги съм защитавал тезата: членството на страната ни в НАТО и в ЕС не бива да се разглежда като влизане в благотворителен клуб. Ако толкова категорично досега съм отстоявал позицията, че България трябва да стане пълноправен член на евроатлантическата общност, то е защото съм наистина убеден, че включването ни в една общност на развити държави, функциониращи по ясно установени правила, ще бъде от полза не само за сигурността на България, но и за нейния икономически просперитет. И за да не бъда голословен, ще цитирам от представените само преди няколко седмици "Икономически аргументи за присъединяването на България към НАТО" от Асоциацията на работодателите в България.

Увеличението на директните чуждестранни инвестиции в Полша след приемането й за пълноправен член на НАТО е драстично: от 2 милиарда долара инвестиции през 1997 година на 8 милиарда долара през 2000 г. Което означава: членството в НАТО не е променило географското положение на Полша - но в съзнанието на инвеститора след включването на Полша в НАТО това вече не е било от значение. Членството в НАТО няма да премести България от Балканите, но ще й помогне да стане по-сигурна и икономически развита страна.





Г-н Стоянов, Бихте ли направили цивилизационния избор да извикате сина си от Лондон и да го изпратите с българската войска в Македония, за да изпълни гражданския си дълг, ако се наложи?

Явор Георгиев, Добрич



Уважаеми господин Георгиев,

Въпросът ви е построен изцяло на фалшива основа. Никой не е искал от нас да изпращаме войски в Македония и в България никога не е било обсъждано подобно намерение. Нещо повече - България няма да изпраща и не бива да изпраща в Македония войски, които да се "бият" там - това е неприемливо, както за страната ни, така и за Македония и за целия регион. Иначе в момента ние имаме войници в умиротворителни контингенти. Но това става на основата на два принципа: войниците да са професионалисти и да желаят доброволно участие в тези контингенти.





Г-н Стоянов,

Преди година казахте в НБУ: "Точно понеже сме бедна държава не трябва да пестим от наука и образование". Заблуден от приказките Ви, подготвих предложение за мерки срещу "изтичането на мозъци" , което Ви пращах пет пъти, но от Вас-нищо! Затова питам: "Какво ще направите, за да се спре кадровата катастрофа на науката и образованието"?

проф. д.х.н. Иван Б. Иванов

Химически факултет на СУ "Св. Климент Охридски"



Уважаеми професор Иванов,

С голямо внимание се запознах с Вашето предложение за мерки срещу "изтичането на мозъци" и напълно подкрепям идеите Ви. Отговарял съм неведнъж и публично на въпроси като Вашия. Неведнъж съм изтъквал през изтеклите пет години ролята на учените, която е ключова за бъдещето на България. Казвал съм това не само пред студентите от Нов български университет, но и на ежегодните си срещи с учените от Българската академия на науките, както и при посещенията ми в редица университети в страната. Учените у нас работят при много трудни условия и финансирането на дейността им е крайно недостатъчно. Още веднъж и пред "Сега" изразявам моята публична подкрепа пред читателите за търсене не само на нови начини за финансиране на научните проекти, но и изобщо за ново отношение към българската наука.



Господин Върховен главнокомандващ,

Създадените през 2000 г. "по натовски образци" и шумно огласени в армейския печат три нови командвания на МТО; на "Специалните сили" и на "Стратегическото КИС" оправдаха страховете, че са "поредните кухи, дублиращи и паразитни структури". Те се превърнаха в разкошни депа за кадрово съхранение на наши момчета и неосъществили се представители на висшата армейска аристокрация.

Г-н Стоянов, до кога реформата в БА ще се прави за определени хора?

Желая Ви успех в предстоящта надпревара и проумейте разбирането, че доверието и престижа на Върховния главнокомандващ зависи от отстояване на върховенството на закона във войската.

С уважение: вече о. з. кап. инж. Иван Иванов

София, ж. к. "Дружба", бл. 232, вх. А, ап. 14



Уважаеми господин Иванов,

Благодаря ви за добрите пожелания.

Създаването на структурите, за които питате, е изключителен приоритет на Генералния щаб на Българската армия и неговите органи. Решението за тяхното създаване е взето на основата на опита на страните-партньори от Алианса с цел да изградим модерна армия, съвместима с армиите на НАТО.

Командването на силите за специални операции е подчинено на Сухопътни войски и осъществява непосредственото ръководство, подготовка и контрол на съответните съединения и подразделения, предназначени за специални операции. Тези части са особено важни за модерните армии, доказателство за което е и решението на президента Буш, при сегашната ситуация, да вземе на лично подчинение американските специални части.

Командването за материално-техническо осигуряване осигурява цялостния войскови живот на армията. Доказано е, че при една малка, модерна, мобилна и професионална армия, най-ефективен е принципът на централизираното снабдяване и обслужване. Командването е органът, който управлява и отговаря за осъществяването на този принцип.

Командването на стратегическата комуникационно - информационна система /КИС/ е създадено да осигури управлението на държавата и въоръжените сили както в мирно, така и във военно време. Неговите функции изискват централизация на управлението, поддържане на средствата за управление и осигуряване на непрекъснатост на информационния процес.

Не може и дума да става за "кухи структури", защото те отговарят на съответните структури в армиите на страните партньори, които са доказали своята ефективност. Техният кадрови потенциал е минимизиран до нива, съответстващи на изискванията на една съвременна и модерна армия. С тяхното създаване бяха съкратени структурите, които до сега изпълняваха тези функции в Генералния щаб, видовете въоръжени сили и корпусите.

Трябва да се има предвид и друго - План 2004 е отворена система, която дава възможност, ако в процеса на реформата се установи дублиране на задълженията, МО и ГЩ своевременно да вземат решение за оптимизиране на структурите.



Г-н президент, някъде четох, че от малък събирате пътеводители. Колко имате досега? И колко нямате? В кое

екзотично място на света бихте искали да идете? Или да живеете? А ако я нямаше България, къде бихте живял?

Весо, от Интернет форума



Уважаеми Весо,

България я има и ще я има и в бъдеще. Това е единственото място, където бих искал да живея. И ми се ще тя да става все по-добро място за живеене. Иначе и аз като много деца обичах да мечтая за далечни и екзотични места - затова и едно от първите ми хобита като дете беше събирането на пътеводители. Имам десетки, но далеч не толкова, колкото исках да имам тогава. Коя беше детската ми мечта - кой знае защо най-силно ме привличаше Африка - точно там почти не ми се случи да отида.



Г-н Стоянов, Вашата съпруга, за разлика от някои други политдами, не се изтъква на преден план. Това целенасочена политика на пи ар екипа ви ли е или нейна житейска философия?

Антон Тонев, студент





Уважаеми г-н Тонев,

Съпругата ми ще се зарадва на Вашата положителна оценка относно нежеланието й да се изтъква на преден план. А аз ще използвам Вашия въпрос, за да й благодаря за това, че постави на втори план личната си професионална реализация и че изпълнява с толкова отговорност нелеката дейност на съпруга на президента. Що се отнася до житейската философия, аз съм уверен, че вие самият имате виждания по тези въпроси и искам лично да Ви поканя да разговаряме за тях на 8 декември - както всяка година вратите на "Дондуков" 2 ще бъдат отворени за всички студенти.



Г-н Стоянов, с какво ще се занимавате след втория си мандат? С политика в България или може би с работа в международна организация. Говори се, че са ви канили в УНИЦЕФ. Или пък ще адвокатствате?

Фани



Уважаема Фани,

Благодаря Ви за Вашия толкова добронамерен интерес към моята бъдеща професионална реализация, както и за Вашата убеденост в моя втори президентски мандат. Но повярвайте ми - не ми остава време все още да мисля по въпроса, който ми задавате.