|
Подобно разминаване е най-малкото смущаващо. Но то има своето обяснение - просто оптимистът неволно или нарочно си "затваря очите" пред иначе очеваден факт. А именно, че догодина страната ни ще преживява с
бюджет на силно ограничените възможности
За съжаление, и през 2002 г. редица сфери ще оцеляват на крачка от риска да натрупат дългове и да страдат от хроничен недостиг на средства. Няма да се подобри чувствително финансовото състояние нито на здравеопазването, нито на образованието, нито на общините. И хората няма да станат по-богати. Нищо, че управляващите обещават точно обратното като непрекъснато изтъкват как чрез промените в данъчното облагане догодина държавата ще изземе по-малко средства от гражданите и от фирмите и този ресурс ще остане в тяхно разположение.
Ако се съпоставят планираните за тази година данъчни приходи и заложените за следващата, се вижда, че положението няма да е толкова розово.
Държавата се кани да събере повече пари
От корпоративни данъци в хазната се чакат 809 млн. лв. или с 45 млн. лв. повече от тази година. Облагането на физическите лица ще донесе на бюджета 1,094 млрд. лв. или с 2 млн. лв. над планираното за 2001 г. Приходите от ДДС се очаква да нараснат с 253 млн. лв. и да достигнат 2,780 млрд. лв. Акцизите и пътните такси трябва да донесат на бюджета 1,379 млрд. лв. или със 198 млн. лв. повече.
По-скромни приходи се залагат само от мита - едва 100 млн. лв. Очакванията по това перо са занижени със 38 млн. лв. спрямо тази година, защото страната ни щяла да понижи митническите тарифи в изпълнение на договорености с ЕС и Световната търговска организация (СТО).
Вярно е, че ситуацията изглежда по-оптимистична, когато данъчните приходи се разгледат като съотношение към планирания брутен вътрешен продукт. Догодина се очаква общо от налози да бъдат събрани 8,984 млрд. лв. или с 307 млн. лв. по-малко спрямо планираното за настоящата година. Сумата представлява 29,2% от очаквания БВП. Като дял тези приходи намаляват с 0,4% от БВП или със 123 млн. лв. Тези пари щели да останат в икономическите субекти. Това според финансовия министър Милен Велчев всъщност е ясният знак, че данъчното бреме се намалява чувствително. Сумите от преки данъци щели да се свият с 1,3% от БВП, а от косвени да нараснат с 0,6% от БВП.
Очакванията на управляващите са ресурсът, който държавата ще остави на разположение на гражданите и фирмите чрез промените в облагането, да стимулира потреблението и инвестициите в производството. И като резултат да се оживи икономиката. Само че
този стимул явно няма да е достатъчен,
за да се неутрализират негативните външни влияния, които се чакат догодина. Точно заради влошаването на международната обстановка и евентуалните последствия от това у нас в бюджета се залага очакването растежът да достигне едва 4% - с 1% под нивото, планирано за настоящата 2001 г. Произведеният брутен вътрешен продукт ще бъде 30.783 млрд. лв.
Това е другият ясен сигнал, че не ни чака по-добра и по-лека година. Първоначално правителството имаше амбицията да заложи прогноза за поне 4,5% ръст на БВП. Но МВФ охлади прекаления му оптимизъм и го накара да действа по-консервативно и предпазливо при планирането на бюджетните си ресурси.
Закономерно, при така очертания скромен растеж, не може да се очаква и чувствителен скок на доходите догодина. Нещо повече. От официалните разчети се вижда, че повишението им почти няма да се почувства, защото в основната си част то ще бъде "изядено" от инфлацията. Планира се в края на 2002 г. средната работна заплата за страната да достигне 289.1 лв. Това означава, че тя ще нарасне с 16.9 лв. спрямо очакваното равнище в края на тази година или номинално с 6,2%. Като се отчете инфлацията, която в края на годината ще достигне по прогноза 3,5%, става ясно, че
средният доход ще се повиши реално само с 2,6%
И това ще стане само, ако повишението на цените не надмине очакванията. В противен случай и този скромен ръст ще остане имагинерен. Доходите на бюджетните служители ще нараснат по-чувствително спрямо сумите, които ще взимат заетите извън бюджетната сфера. В края на 2002 г. средната заплата на първата категория ще достигне 286.7 лв. или реално ще се повиши с 6,5%. Възнаграждението на хората извън бюджетния сектор ще е средно около 289.8 лв. или само с 1,5% по-голямо спрямо края на тази година.
Няма да се промени особено и положението на пенсионерите - въпреки че парите, заделени за тях в бюджета са значително повече спрямо тази година - общо 2,882 млрд. лв. (с 0,4% повече като дял от БВП). Този финансов ресурс ще осигури реален ръст на средната пенсия само от 4,2%. Очаква се в края на следващата година тя да достигне 103.7 лв.
Всъщност точно завишеният размер на парите за пенсии и за други социални плащания даде основание на кабинета да определи бюджет'2002 като подчертано социален. Вярно е, че този тип държавни разходи са увеличени най-сериозно. През следващата година социалните плащания са подсигурени с 4,682 млрд. лв. Сумата е със 600 млн. лв. или номинално с 15% по-голяма спрямо тази година. Като дял от БВП тези средства растат от 14,2 до 15,2%.
Предвижда се под формата на социални помощи да бъдат раздадени 766 млн. лв. Делът на този разход ще нарасне с 0,3% от БВП. Фактът, че по това перо се заделят повече пари, обаче буди притеснение. Защото би следвало да означава, че се очаква
повече българи да изпаднат в тежко социално положение,
с което няма да могат да се справят сами и ще имат нужда от финансовата подкрепа на държавата.
Повече са и предвидените разходи за безработица - общо 297 млн. лв. Очаква се средногодишно хората без работа да са около 635 000 души. Отсега е ясно, че догодина ще бъде намален броят на заетите както в централната държавна администрация, така и в сферата на образованието и здравеопазването.
Все още не е обявен нито точен процент на съкращенията, нито кога ще бъдат направени. Редуцирането обаче е сигурно, след като са планирани по-малко средства за заплати в бюджетната сфера. По това разходно перо са предвидени 1,198 млрд. лв. или с 206 млн. по-малко от заделените през тази година. При планирания ръст на доходите, намалението на средствата неизбежно е свързано с предстоящи съкращения.
За разлика от заплатите обаче разходите за издръжка растат. За командировки, храни, медикаменти, външни услуги, материали и горива са заделени 1,849 млрд. лв. или с 270 млн. лв. повече от планираните в бюджет'2001. Капиталовите разходи са разчетени на 1,018 млрд. лв. Обслужването на държавния дълг догодина ще ни струва $ 1,170 млрд.
Безспорно един от най-важните въпроси около новия бюджет е как са разпределени разходите на държавата по функции. Както вече бе посочено, най-много пари са заделени за социални плащания като по това перо се отчита и най-сериозното завишение на средства. Останалите бюджетни сфери обаче няма да се видят в повече пари. Например за образованието през следващата година са предвидени 1,271 млрд. лв. Като дял от БВП сумата расте от 3,8 на 4,1%. Още по-символично е завишението за друга чувствителна сфера - здравеопазването. От бюджета за него са осигурени 1.323 млрд. лв. Като дял сумата расте само с 0,1% и достига до 4,3% от БВП. С толкова скачат и средствата за култура. В нея държавата ще инвестира 211 млн. лв. или 0,7% от БВП.
Парите за отбрана и сигурност са орязани
По това перо са предвидени 1,558 млрд. лв., които представляват 5,1% от БВП. Делът на средствата се свива с 0,1% от БВП спрямо тази година. За жилищно строителство са осигурени 328 млн. лв. или номинално с 12% повече. Икономическите дейности ще бъдат финансирани с 1,548 млрд. лв. Парите за тях растат с 22,6% номинално спрямо настоящата година.
Естествено крайно любопитно е, както и при всеки друг държавен бюджет, дали родните депутати, министри и чиновници ще се облажат с по-широки финансови възможности. На пръв поглед изглежда, че отговорът е - не. Догодина за държавните служби са предвидени общо 802 млн. лв. Сумата е 2,6% от БВП - точно толкова, колкото е бил делът на средствата и в проектобюджета за тази година. Вероятно повечето министерства, агенции и по-дребни ведомства няма да разчитат на по-богати бюджети. Но не и двата върховни органа на властта - парламент и правителство. Те определено "ще се простират върху по-голяма черга".
Бюджетът предвижда през следващата година
депутатите да похарчат 24,127 млн. лв.
или с 5.321 млн. лв. повече спрямо плана за тази година. Субсидията за тях от хазната ще бъде завишена с 1.865 млн. лв. и ще достигне 19.971 млн. лв. На свой ред правителството ще раздуе разходите си с цели 14.063 млн. лв. спрямо тази година до 92.245 млн. лв. Министрите са гласували субсидията им от бюджета да бъде завишена с 23.503 млн. лв. до 72.735 млн. лв. Издръжката на президентството ще струва 4.363 млн. лв. или с 13 000 лв. повече от тази година.
Планира се общите разходи на държавата догодина да не надвишат 11,948 млрд. лв. Те ще се свият с 0,3% от БВП като делът им спрямо показателя ще е 38,8%. Правителството ще трябва много внимателно да планира и преценява всеки извънреден харч, независимо че в бюджета е заложен и резерв от 230 млн. лв. Причината е, че по настояване на МВФ то се ангажира бюджетният дефицит през следващата година да не надвиши 0,8% от БВП. Това е най-ниското ниво на дефицита за последните няколко години.
Според фонда предпазливото и рестриктивно планиране на държавния финансов ресурс е крайно належащо, като се отчитат неблагоприятната международна обстановка и негативните отражения, които тя може да има върху родната икономика. Ниският дефицит обаче практически орязва разходите на хазната с около 200 млн. лв. С толкова можеше да се завишат средствата за някои от по-чувствителните сфери, ако кабинетът бе успял да договори дефицит от 1,5%, какъвто бе планиран за тази година. Ако пък бе постигнал по-скромното си настояване за дефицит от 1%, тогава харчовете можеше да се разширят с още 50 млн. лв.
В крайна сметка ограничението бе заковано на доста по-рестриктивно равнище. На практика изискването за нисък дефицит ще действа като "усмирителна риза" за управляващите през цялата следваща година и ще ги ограничава в желанието да направят допълнителни харчове. Дори може да се наложи да орежат парите по едно или друго перо.
На фона на ограничените възможности на новия бюджет изглежда твърде притеснителен поредният, до болка познат вопъл на общините, че догодина парите пак няма да им стигнат. Според кметовете още с планирането и разпределянето на държавните ресурси в техните каси е заложен недостиг от около 300 млн. лв. Управляващите пък пък твърдят обратното - че са им заделили около 290 млн. лв. допълнително средства и че точно общините са един от приоритетите в бюджета за следващата година. Едно е ясно - кметовете трудно ще могат да разчитат на още пари. Защото най-вероятно няма да има откъде да се вземат.