Очевидци разказват презабавен епизод от похожденията на Международния валутен фонд по българските земи. Преди две години един тогавашен министър толкова си повярвал на украсените статистики, та настоял Фондът да отбележи в доклада си, че България вече била изпълнила повечето от Маастрихтските критерии на Евросъюза, а след година-две щяла да покрие и най-тежкото условие за конвергенция - онова за размера на държавния дълг, който щял да падне под заветните 60% от брутния ни продукт. Естествено международните чиновници се спукали от смях и наредили на хиперактивния свой послушник незабавно да спре да говори глупости. Зер във Фонда добре знаели, че



дълговата ни статистика е измамна



и показва само върха на айсберга от дългове на българската държава. Ако хванем вяра на финансовото министерство, общата сума на държавния ни дълг в края на хилядолетието е бил едва 20.7 млрд. лева, в т.ч. 18.9 млрд. външен и 1.8 млрд. вътрешен дълг. Общо 81% от продукта на нацията за 2000 г. Вярно, че е значително над Маастрихтските 60%, но от друга страна и страните от ЕС не се вместват твърде добре в тази рамка. От 15-те съюзени страни 4 имат дълг под 60% от брутния си продукт, а другите 11 също като нас не покриват условието. Сметнат по рецептата на МФ и МВФ нашият дълг е почти колкото държавния борч на Швеция и заема по-малък процент в БВП, отколкото дълга на Гърция, да не говорим за европейските шампиони Италия и Белгия с държавен дълг над 120% от годишния им продукт! Такива чудеса ражда Фондовския статистически модел! Но



зад нагласените числа



прозира коренно различната и критично тревожна реалност на българския държавен дълг. Понеже днес е модерно да се откриват скрити финансови дупки, може би е дошло време да поставим болезнения въпрос: А колко всъщност е държавният дълг на България? Веднага ще призная, че не знам точния отговор. Но истината лесно може да бъде разкрита, ако правителството разрови сметените под килимчето и непубликувани данни за задълженията на властта. Само от полза ще е за новия кабинет всички да научим какво е реалното финансово бреме, което носим на плещите си. Можем още сега да направим първата крачка,



нека повдигнем завесата



и да прибавим към официалните 20.7 млрд. лева дълг издадените държавни гаранции на чужди кредитори. Към края на 2000 г. те са били 447 млн. долара или 940 млн. лева. Във вътрешния дълг на държавата трябва да включим и онези 2.6 млрд. лева, които държавата дължи на БНБ, а във външния - т. нар. ни "левова квота в МВФ" (това са инвестициите на България в "акции" на Фонда, а не получените от него кредити) - това са още 1.7 млрд. по балансовите левови сметки на МВФ в БНБ. Отделно има и едни "записи на заповед", които никъде не ще откриете. Тях министрите на финансите и управителите на БНБ подписват в полза на МВФ и ги държат под ключ в трезора на банката. Това е условен ангажимент към МВФ в далечното бъдеще, а размерът му е точно три пъти върху балансовата левова сметка на МВФ, сиреч 5 млрд. лева. Дотук станаха 28.2 млрд. лева пряк дълг на държавата. Трябва да добавим



скритите дългове



на държавата, например компенсаторните записи по закона "Лучников", които според НСИ са 1.6 млрд. лева. Държавен е и нетният дълг на общините, който само от кредити е 95 млн. лв. Според кметската асоциация за неплатени заплати, обезщетения и доставки общините дължат до момента 260 млн. лв. Невърнатият ДДС, с който фирмите кредитират държавата е към 2 млрд. лв. Значи лесно установимите дългове на държавата в края на миналата година станаха общо 32.2 млрд. лв. или 126% от БВП. А това все още не е всичко! Стигаме до най-сложната част от проблема - липсващите социални фондове. В нормалните страните пенсии и здравни осигуровки се плащат не от бюджета, а от отделни натрупани фондове. У нас обаче



социалните фондове са изядени



от държавата и сега като класическа финансова пирамида нашата държава харчи парите, които плащат работещите днес, за да плаща на онези, чиито пари отдавна е завлякла. Ако приемем, че пенсионерите ще са все 2.3 млн. души, а средномесечната пенсия ще си е 86 лв., страната трябваше да има налични и инвестирани при 7% доходност 33.9 млрд. лв.! Капиталовият еквивалент на здравните разходи, сметнат по същия метод, е 16 млрд. лева. Така стигаме до минималната оценка за брутния борч на държавата - 83 млрд. лева или 322% от БВП. И това е само минималната оценка за реалния размер на дълга на държавата. Колко още скрити пасиви е натрупала тя за наша сметка и какво още ще плащат децата и внуците ни, тепърва ще научаваме.