В официалната Интернет-страница на правителството е публикувана биографията на министър-председателя. Чудесно, така и трябва да бъде, това е важна информация. Но какво прочитаме на http://www.government.bg/PrimeMinister/Biography? Научаваме имена на роднини на министър-председателя от благородно потекло, както и това, че вуйчо му бил италианският крал. Прочитаме, че в деня, когато Симеон Сакскобургготски се родил, "цяла България се оглася от звън на църковни камбани и залпове, които възвестяват раждането на бъдещия цар", и че поради радостното събитие - о, какво величие - "царската двойка дава широка амнистия, а учениците получават повишение на оценките с по една единица".

Изключително ценна информация за събития от 1937 г. очевидно, щом правителството на Република България е сметнало за необходимо да я публикува през 2001 г. на своята официална Интернет-страница. Оттам нататък съгласно тази официална "биография" Симеон Сакскобургготски се записва в "прочутия" еди-кой-си колеж, после е курсант в "авторитетната" еди-коя си академия, където - о, колко трогателно - "става известен под името "кадет Рилски". През 1962 г. ергенлъкът му свършил, но не заради кого да е, а поради съюз с "испанска аристократка", държи да подчертае материалът.

Получил вече богата и незабравимо вълнуваща информация за детството и ранната младост на министър-председателя на Република България, читателят бива отпратен направо към 1996-а. Да, т. нар. "биография" скача от 1962 г. на 1996 г., когато "Симеон II" (Кой, кой? Нали говорим за г-н Сакскобургготски? - б.д.п.а. - за несведущите, б.д.п.а. означава бележка на досадно педантичния автор) се завръща. За липсващите някакви си 34 години научаваме само, че той "не спира да се вълнува от живота в родината си... поддържа широки международни контакти... осъществява разнообразна дейност, която налага чести пътувания в различни краища по света".

Като се разнообразил хубаво, "на 6 април 2001 г. Симеон II (бре няма ли си фамилно име министър-председателят на Република България? - б.п. много д.а.) декларира своето желание да... приложи целия натрупан опит (от "разнообразната дейност", разбира се)... за възраждането на страната". Това той направил в "историческо" обръщение към българския народ. А след "категоричната победа" положил клетва като министър-председател на Република България.

Срам. Срам. Срам. Може ли така, братя? Може ли правителството на Република България да излиза официално пред народа и света с подобна пошла апологетика на един човек, както в доброто старо време на Тато? Нима това е нивото на нашето общество? Нима разумът, културата и интелигентността ни могат да се примирят...