|
По време на разследването са взети отпечатъци от ръката на убития. Когато става дума за престъпление, тази процедура се прави в Института по криминалистика и криминология на МВР. Ако убитият е регистриран в системата с дактилоскопски отпечатъци на полицията, това е най-бързият начин да бъде разкрит.
"Ръкавица на смъртта" -
така съдебните медици наричат епидермиса, който се отделя от дланите на трупове, престояли дълго във вода. Горната обвивка на кожата е сгърчена и подпухнала, точно с формата на ръкавица, и се сваля много лесно от ръката, заедно с ноктите. Епидермисът, който пада от ходилата носи прозвището "цървул на смъртта".
Има два начина да се вземе отпечатък от ръката на труп. Някои спорят кой е по-зловещ. И в двата случая пръстите на отрязаните китки на жертвата, които пристигат в буркани с разтвор, се режат. Това става или с лозарска ножица, или с със специален съдебномедицински нож върху дървено трупче.
След това пръстите, от които е отстранен епидермисът, се "мятат" в загрято до 140 градуса олио и се пържат. Според рецептата от 15 секунди до половин минута са достатъчни за приготвянето - т.нар. папиларни линии са набъбнали и така отпечатъците стават идеални.
"Само дето вонята е невероятно зловонна, слагаме си маски и използваме специална камина, която изсмуква дима, но няма спасение", казва д-р Цветко Веселинов, който от 15 години е съдебният лекар на Института по криминалистика. Преди това е бил доктор по вътрешни болести в Четвърта градска болница в София, но се преориентира, защото му е по-интересно да са занимава с патоанатомия.
"Е, тогава още не знаех, че ще ми се наложи да режа и пържа човешки пръсти, но след първата година свикнах. А това наистина е доста зверски метод, колегите ми от Съдебна медицина ме карат аз да го правя, а те предпочитат аутопсиите, дори и на разложен труп", разказва д-р Веселинов.
Понякога пърженето му се разминава. Ако "ръкавицата" се е запазила достатъчно добре, тогава се отрязва единият от "пръстите" и съдебният лекар го нахлузва като напръстник на един от своите пръсти. Само дето отдолу е сложил две гумени ръкавици. Така оставя отпечатък вместо мъртвеца.
В Института по криминалистика идентифицират трупове дори по видимо напълно заличени татуировки. Епидермисът се "отлепя" от кожата, обработва се по специален начин и с помощта на просветляване рисунката или буквите се разчитат. Така през 1987 г. е разплетен един изключително труден случай, когато деца откриват под мост в с. Джурово
отрязана от китката човешка ръка,
от която липсвали и два пръста. Палецът и малкият пръст са срязани със скалпел и кожата от дланта почти одрана. Първото предположение е, че "собственикът" на ръката е бил подложен на нечовешки мъчения. Д-р Веселинов обаче прилага "номера с татуировката" и открива върху кожата надписа "Роза". Това е първата следа - обикновено циганите си татуират подобри имена по ръцете. Експертизата показва и че човекът е страдал от рак, който предизвиква силно болезнени метастази в костите. Започва "претърсване" на ортопедичните отделения в района. Установява се, че преди време в клиниката в Горна баня е отрязана ръката на мъж от ромски произход, който страда от рак. Ръката е предадена за изгаряне, както се прави с всички човешки останки. Шофьорът на линейката обаче забравя да я предаде, сеща се по-късно и я изхвърля в реката край Джурово. Човекът, чиято отрязана ръка е "герой" на този разказ, е жив.
Не само пръстите са специалитет на д-р Веселинов, той е специалист и по експертизите на черепи. Обикновено му ги пращат
със смърдящи останки от кожа и месо
За да може да се "разчетат" анатомо-морфологичните особености обаче всички мъртви тъкани трябва да отпаднат. За целта черепът трябва да се извари. В тенджера. И тази процедура е съпътствана от нетърпимо зловоние. А понякога се налага варенето да продължи цяла седмица. Д-р Веселинов отива сутрин на работа, слага тенджерата на котлона, вечерта я сваля, и така, докато черепът стане напълно чист и гладък.
"Ако едно прасе става 200 кила за една година и се вари 2 часа, то едно например 40-годишно "прасе" (човек - б. р.) трябва да се вари доста повече", обяснява съдебният медик на института, какво е да си свариш човешки череп.
След това някогашната глава се накисва в перхидрол, за да се дезинфекцира и избели. Така черепните шевове, чрез които се определя възрастта, на която е бил човекът, се виждат по-добре. Още при раждането си човек има 4 шева, които опасват черепа му в 4 посоки. Постепенно със стареенето те се затварят. Другият метод за определяне на годините е степента на изтриване на зъбните коронки. Ако черепът е престоял обаче години, зъбите може да не се запазят. Възрастта се определя с точност плюс-минус 3 до 5 г.
Задължително е и доказването, че черепът е човешки, макар че досега в България не е намиран маймунски. В световната практика обаче има такива случаи. По формата на носа и очниците се определя и расовата принадлежност.
Установява се и дали черепът е бил на мъж или жена по 16 показателя. Размерът на черепа не влияе върху определянето на пола, може да е много голям и да е на жена, може да е малък и да е на мъж.
"Макар да се казва, че на мъжете им растат рога, когато съпругите им изневеряват, черепът на жените е по-изпъкнал", шегува се д-р Веселинов и веднага се сеща за виц по този повод: "Абе, колега, ти май си зле с калциевата обмяна. - Защо? - Ами от 2 г. спя с жена ти, а на тебе още не са ти поникнали рога."
Изследванията отговарят и на въпроса дали е имало удар по черепа с предмет, с каква сила и посока е бил той, дали е бил тъп или остър. Може да се установи и дали ако има огнестрелна рана, човекът е бил жив или мъртъв по време на прострелването. По измененията по прешлените, когато главата е отрязана, става ясно дали това е станало с брадва или нож.
В полицейския институт се правят и медицински експертизи на веществени доказателства. Ако на местопрестъплението е намерено миниатюрно петънце, Цветко Веселинов и колегите му могат да установят дали това е кръв и от коя група е тя.
Ежедневие за тях е и да
изследват бикини и панталони за наличие на сперма
при изнасилвания. Под микроскоп се установява дали сперматозоидите са човешки, защото морфологията на кучешките например е различна. На ултравиолетова лампа спермалните петна излъчват гълъбово-сива светлина. Експертизата може с точност да покаже чия е спермата. За по-сигурно тя се съпоставя и с изследваните косми от главата, половата област и крайниците на заподозрения. Това се прави, като косъмът се поставя в ацетон за половин час, за да се обезмасли, след което се залепя върху стъкло и със зъболекарска игла се разцепва на две, за да се извади сърцевината, където се съдържат нужните гени.
В института разкриват и престъпници по слюнката, която оставят по угарки от цигари. Преди 10 ноември пък се налагало да изследват за слюнка десетки пликове от анонимни писма. От Държавна сигурност ги изпращали без съдържанието и чакали резултатите, за да изловят дисидентите, които са ги пращали.
Покрай агентите на ДС работа се отворила и на ст.н.с. Йончо Йонов от лабораторията по анализ на отровни вещества в института. Експертът има в практиката си случаи, когато шпиони на други държави са били затваряни от Държавна сигурност и са се самоубивали с отрова от ампула, зашита в яката на дрехата. Йонов и екипът му са хората, които правят химически анализ на вътрешни органи и части от тялото при всички тежки случаи, свързани с умишлени отравяния, самоотравяния или такива, станали по грешка. Имат по 120-130 случая на година.
Тънки и дебели черва, бъбреци, мозък, кръв
и всякакви други вътрешни органи и части от тела, на които е била направена аутопсия или са били ексхумирани, пристигат в буркани с етикети в лабораторията. Държат ги в хладилник. Във фризер в мазето на института пък тези, които вече са изследвани се съхраняват за 1 г. и след това се предават за изгаряне. Йонко Йонов прави експертизи и на коса и нокти, където се натрупват отлаганията от отровите-тежки метали като цинков и алуминиев фусфит, талий и др. Той е човекът, изследвал косата и мозъка на Георги Димитров, и установил, че в тях има свръхдоза живак. По данни на негови съратници течният метал е бил поставян в чекмедже с двойно дъно на бюрото му в СССР и от изпаренията той е бил отровен. "Установихме 49 мг живак на килограм, това е концентрация, която води до смърт. От същото количество е починал и крал Карл II, който е бил алхимик", казва Йонов.
При него се правят и експертизи по линия на КФОР в Косово, тъй като там нямат криминалистична лаборатория. Оттам се изпращат човешки органи, трупове, намерени кости. За последно работят по инцидент с 3-годишно косовско дете, което е намазано с много силен препарат за инсектициди. Отровата прониква директно в мозъка и момченцето умира моментално. Такива случаи у нас също има, предимно с цигани, които слагат на децата си препарати за животни, за да ги лекуват от краста.
Според специалистите от института обаче човек може да се отрови не само с класическите цианкалий, стрихнин, арсен и т. н. В зависимост от количеството дори обикновената сол може да се окаже фатална.
Дозата прави отровата,
казва Йончо Йонов. Той си спомня за случай от преди години, със студентка по медицина IV курс от Габрово. Тя забременява и решава да направи аборт. По това време вече има право да пише рецепти и поръчва в аптека да й забъркат 25-процентов разтвор от натриев хлорид - това е обикновена сол, но в огромна концентрация. Младата жена сама си инжектира "отровата", кръвното налягане се повишава, спукват се артериалните съдове и тя умира.
В института обаче признават, че не са напълно подготвени да откриват отравянията с гъби, защото нямат сравнителен материал. Такова отравяне може да се установи само ако експертите от ботаническия институт на БАН открият остатъци от мицели в стомаха на починалия. Ако няма никакви улики, които да подсказват, че приживе този човек е ял гъби, това изследване може изобщо да не се направи. Тоест човек може да бъде отровен умишлено с гъби. Същото е положението и със змийската отрова. В института са имали само един случай на починал от това, но той бил гледач на змии и не било трудно да се досетят.
Според химиците обаче сега на мода са упойващите лекарства, които често се ползват като наркотици. Навремето пък хит са били пестицидите, достъпни за много хора в многобройните АПК. Стрихнинът дори е раздаван на ловните дружинки, за да тровят вълци. Жертвите обаче не са само хищници.
|
|