Когато през февруари м. г. 56-годишната външна министърка на Финландия и самотна майка Таря Халонен стана президентка, иначе широко скроените финландци се стъписаха: как да наричат мъжа, с когото тя живее от 15 години без брак? Общоприетото "съпруг на държавния глава" просто не е вярно, а предвиденият в закона термин "конкубин" (съжител) е верен, но смущава пуританите. За решаване на дилемата през май 2000 г. бе проведено специално социологическо проучване. За "съпруг" бяха 25%, а за "конкубин" - 50% от анкетираните. Смутът обаче не стихна, защото изникнаха усложнения в протокола при междудържавни срещи. В крайна сметка на 27 август - 6 месеца след президентските избори, Таря Халонен се омъжи за конкубина си Пенти Араяерви и ликвидира проблема.

----------------------------------

Щом в свободомислеща Финландия ситуацията изнуди президентката да си надене оковите на брака, какво да се чудим, че из други географски ширини свободните любови на държавниците стряскат и електорат, и политически съперници? Въпреки че историята на "висшите" конкубинати блести с толкова известни имена, че обществото отдавна би трябвало да е претръпнало към тях...

Един от първите в тази плеяда е Перикъл. Той съжителствал с жена, която не била атинянка. Не можел да се ожени за нея, защото според собствения му закон атиняните сключвали бракове само помежду си. Но не се и разделил с любимата си.

Подобна сърдечна драма е изживял и "бащата" на американската конституция Томас Джеферсън, който след смъртта на законната си съпруга се залюбва с чернокожа робиня - гувернантка на децата му. Освобождава я, но няма право да се ожени за нея заради цвета на кожата й.

Най-могъщата жена в историята на Китай - императрица Цъси (1835-1908 г.), е конкубина, която докопва престола, защото само тя сред многобройните наложници на император Сян Фън му ражда мъжко чедо. Цъси изобщо не се съобразява с името си, което на китайски значи любезна и добродетелна. С подкупи и компромати срещу съперничките си тя урежда сина си Цай Чун за престолонаследник, което става факт след смъртта на императора през 1861 г., а самата тя управлява страната като императрица-майка. Дворцовите клюки виждат нейния пръст в загадъчната смърт на съперниците й след кончината на сина й. Конкубината надделява, налага за престолонаследник племенника си Гуансюй, после се оттегля в Летния дворец край Пекин и прекарва през леглото си за по една нощ многобройни конкубини, които убива на следващата сутрин. Неин е изборът и на последния китайски император, 3-годишния й племенник Пу И.

Конкубинатът сред политици и държавници преживява небивал разцвет след Октомврийската революция в Русия. Голяма заслуга за това има идеоложката на "свободната любов" Александра Колонтай - руска революционерка, живяла като дете в България, съратничка на Ленин, посланичка на СССР във Финландия и Швеция. Освен идейна връзка с вожда на световния пролетариат Владимир Илич й се приписва и "свободно" интимно единение с него. Но ако за достоверността на тези твърдения няма преки доказателства, не е така за официализираната конкубина на Ленин - Инеса Арманд



Общоизвестно е, че Илич е имал "революционен" брак със съратничката си Надежда Крупска. Двамата го сключват съвсем формално, когато царски съд заселва принудително конспиратора Улянов в сибирското село Шушенское. Крупска го следва предано. Има сведения, че той всъщност по онова време бил влюбен в казанската красавица Елена Ленина, но тя отказала да ходи в Сибир и ядосаният революционер взел със себе си вярната Надя. Но в памет на несбъднатата любов си измислил псевдонима Ленин.

Ленин среща артистичната французойка Инеса Арманд на партийна сбирка в Париж през 1910 г. Той е на 40 г., тя е на 36. Той е с всеотдайната, но безлична Надя. Тя има зад гърба си брак с московския фабрикант Александър Арманд и 5 деца. Ленин я покорява с революционния си плам и тя става негова секретарка, икономка, преводачка и... любовница. Заживяват в трио - Ленин, Арманд, Крупска.



Крупска иска да се махне,



но Ленин не я пуска. Тя също му е ценна с безрезервната си преданост.

Триото изкарва 7 години в емиграция. След революцията в Русия Инеса следва любимия си и се отдава на кипяща дейност за съветската власт. Тя е рамо до рамо с вожда, Крупска е в дълбока сянка. През 1920 г. Инеса се заразява от холера и умира. Илич е съкрушен. Прахът на любимата му е зазидан в Кремълската стена на Червения площад. 4 години по-късно и той ляга наблизо - в Мавзолея. Балсамиран.

Друго едно балсамирано тяло десетилетия по-късно ще буни далечната Аржентина - тялото на "светицата" (за обожествяващите я) или "кобилата" (за хулещите я) Евита Перон. Извънбрачна дъщеря на провинциалистка, посредствена участничка в радиопиеси, държанка на всевъзможни влиятелни в шоубизнеса мъже, младата Ева Дуарте е амбицирана на всяка цена да блесне някъде там, на върха. И през 1944 г. си заплюва за трамплин полковник Хуан Доминго Перон - военен министър в поредното превратаджийско правителство на Аржентина, запътил се към президентския пост с популистки хъс. На едно представление Евита сяда до него и му прошепва:

"Благодаря ви, че ви има!"



Още същата вечер двамата си лягат заедно. И го подкарват като конкубини към президентските избори.

През октомври 1945 г. противници на Перон организират ареста му, за да осуетят победата му в изборите. Евита отправя пламенно обръщение по радиото към привържениците на неговата Хустисиалистка партия. Улиците на Буенос Айрес са залети от ревящи в подкрепа на Перон тълпи. Той е освободен и се жени за вече обожаваната от масите Евита. Всъщност президентските избори му печели тя. Пак тя изпълва с харизма и мандата му - произнася прочувствени речи, раздава апартаменти и пари на бедняците, национализира предприятия и вестници. Е, и се отрупва с диаманти и кожени палта...

Елитът и у дома, и по света не може да я понася и не пропуска да припомня миналото й. По време на визитата й в Италия през 1947 г. тя дочува обидни викове от тълпата, докато пътува с официалния кортеж и се обръща към придружаващия я адмирал:



"Чувате ли, те ми викат "уличница"?!"



Той отговаря: "Разбирам ви, госпожо. И аз от 15 години не съм излизал в морето, а още ми викат адмирал."

Евита умира през 1952 г., на 33 години, от рак на матката - следствие на прекаран в младостта й касапски аборт. Перон нарежда тялото й да се балсамира. Следва нов преврат и самият Перон е пометен, а сменилите го военни започват да разкарват тялото на Евита из Аржентина и света от страх то да не стане обект на поклонение и да не буни духовете. Погребват го чак при следващия мандат на Перон - през 1973 г.

Точно на 33 години умира и германската съименничка на аржентинската легенда - Ева Браун, конкубината на Хитлер, станала негова съпруга едва ден преди общото им самоубийство в Берлин на 29 април 1945 г. Тя се влюбва в него в Мюнхен през 1930 г. Тогава Ева е 18-годишна, още девствена фотографка.



Отдава се на изгряващия фюрер



и заживява с него без особена надежда някога да стане истинска "първа дама". Преглъща безропотно многобройните му връзки с пищногърди актриси, сред които е и Олга Чехова. Ева никога не е допусната до официални приеми, винаги пътува в колата на секретарките. Държат я настрана и когато през 1937 г. в алпийската резиденция на фюрера гостува Уиндзорският херцог Едуард, абдикирал от британския престол заради американската си два пъти разведена възлюбена ...

Впрочем британският престол отново е пред подобна драма покрай легендарния вече конкубинат между принц Чарлз и любимата му Камила. Казват обаче, че британците вече се били примирили с връзката им. Приемат ли Камила и за кралица, конкубинат вече наистина ще звучи гордо!